Представяме ви старозагорския белетрист Васил Ю. Даскалов, автор на дилогия за лагера „Слънчев бряг“

ГЛАСЪТ НА СТАРА ЗАГОРА

На 18. септември в Регионална библиотека "Захарий Княжески" се състоя премиерата на третия роман на младия старозагорски белетрист Васил Ю. Даскалов, озаглавен

„Лагер на смъртта“. По този повод ви предлагаме едно кратко интервю с автора.

Вместо визитка:

Васил Ю. Даскалов е роден в Стара Загора, завършил е френска филология в Софийския университет. Има три издадени романа.

 Какво представлява „Предизвестие за Ловеч“ – това документален роман ли е, г-н Даскалов?

- „Предизвестие за Ловеч“ е първата книга от дилогията „Лагер на смъртта“. Романът адаптира исторически факти и лагерни мемоари и разказва как се стига до разформироването на лагер „Белене“ и създаването на нов таен лагер край Ловеч. В текста са включени думи, изречени от лагеристите и политиците, думи от лагерния жаргон, както и характерния софийски говор от средата на ХХ век. Чрез тази книга говорят потърпевшите. Проследявам съдбите на четирима души, които накрая ще се срещнат в лагера.

 Какъв бе подтикът да се заемете с тази тема?

- Преди около три години попаднах на статия за младеж, въдворен заради носене на тесни панталони. Неговата история ме докосна чисто човешки, предизвика в мене съчувствие и гняв отвъд политическите пристрастия. Започнах да проучвам репресиите, набавих си книги с факти и разкази. Почувствах, че трябва да дам този роман, защото всяка голяма трагедия в едно общество, като войните, Холокоста, робството заслужава да има своята художествена литература.

 Как събрахте нужната информация, за да напишете тази книга?

- Подборът беше сложен – аз исках да покажа в тази първа част откъде идва репресията, за да развия в продължението докъде стига. Засягам чистката след девети септември, унгарската революция, малтретирането на набедените хулигани в мазето на „Московска“ 5, въдворяването и ужаса на Белене, както и политическите причини за преобразуването на единия лагер в друг. Четох документалните книги за лагерите, както и различни сборници с разкази на оцелелите. Дори успях да се свържа с човека от интервюто, откъдето тръгна моя интерес и да проведа едно събеседване очи в очи, което придаде още по-голяма автентичност. От себе си дадох душа на произведението като фикцията е само една малка фуга, свързваща наниза от свидетелства.

 Към кого е адресиран "Лагерът на смъртта"? Какво да очаква читателят във втората част?

- „Лагерът на смъртта“ е адресиран към всеки, който знае или не знае достатъчно, но иска да научи и е съпричастен. Той няма за цел да превъзпитава, нито да търси прошка. Продължението ще разкаже вече по-подробно за условията и убийствата в учреждението, както и причините за неговото закриване.