Гласът на България

Гергана СУЛЕВА

Дъжда слушам нощем

и се моля за още

и със свещи го викам

разпиляно да блика.

Ти си тук,

но скоро денят

ще ни грабне и двамата,

ще ни хвърли в реката

на някоя драма.

И се правиш, че спиш

уж дъждът да премине,

само сърцето ти знае,

че бдиш

да запомниш часа,

да запомниш мига

преди да са станали

минало.