Гергана СУЛЕВА
Дъжда слушам нощем
и се моля за още
и със свещи го викам
разпиляно да блика.
Ти си тук,
но скоро денят
ще ни грабне и двамата,
ще ни хвърли в реката
на някоя драма.
И се правиш, че спиш
уж дъждът да премине,
само сърцето ти знае,
че бдиш
да запомниш часа,
да запомниш мига
преди да са станали
минало.