Нощта през август е като една сирена,
която ме зове назад в годините.
Към онзи бряг, където запленена
душата моя плуваше с делфините...
Нощта през август е луна над лятно кино,
където двойки шепнат си прегърнати.
Тя нежен блус е, полъх с дъх на вино
и силуети, от цигарен дим обгърнати...
Нощта през август е лула догаряща.
Акорд разтърсващ от пиано плачещо.
Тя допир нежен е, искра изгаряща.
Момиче, край морето крачещо...
Нощта през август е целувка хапеща.
Прегръдка - среща на души изгубени.
Вода е, сред оазис капеща,
живот дарила на безумно влюбени.
Нощта през август е милиард звезди,
в букет обгърнати от Пътя Млечен.
Копнеж е тя, стремеж, мечти...
и порив детски към света далечен.
Нощта през август е роман без край,
чиято същност само мъдрият разбира.
А онзи, дето търси вместо нея рай
напразно в тъмнината ще се взира...
Фил БАНДОВ
Южен Тирол
-----------------------------------
Бел. ред. Стихотворението е отличено с първа награда в Международния литературен конкурс „Изящното перо 2017“, организиран от Салона за българска култура и духовност, Чикаго.