Гласът на България

Иван СУХИВАНОВ

Трептят смокинови листа в морето и в залива на Аполон златее залезът

и сякаш съм последния защитник на крепостните порти - взрян в мъглявия

Понт Евксинос, към сумрака на най-древното море, а оттам

се чуват неспокойните сирени и жужат езиците забравени на варвари

от степите, прекосили със салове въображението и

отплаващи към незнаен мегалитен бряг, към озъбените смъртоносни сили –

които ни убиват окончателно… Завинаги!

А може би към Босфора са поемали те някога, или обратно, към Колхида? По античните маршрути към улова на щастие, а под тях нестигналите – хиляди удавници

които шушнат в нямата акустика на мъртвото и ни причакват - сред извити пипала

на изчезнали чудовища, по пясъка на дъното, където е забита статуя на Галатея, убежище на раците…

И пак завинаги приключва всичко – тук, сега -

преди Спасителят да се е родил, преди всякое преди, а може би

Възкресението, а може би… Не остава даже пепел от докосванията на

влюбените двойки, бездънна меланхолия витае над дървения пристан,

над лодките, и оная тишина на сенките – попила сол, въздишки и очакване…

Всъщност елините са се бояли от морето – казва философът… Първобитен ужас

от черните води, по-страшни: от страхопочитанието към вълните,

като сепването нощем - от стъпки на рибар по калдъръма…

Страхът, объркващ ни посоките, залеза и изгрева – непрекъсващия денонощен ход

на умирането, оная илюзия за историята, която се повтаря уж

в нашия живот, а ние я живеем пак - за първи път… В града

наречен на Спасителя, каква ирония, да се надяваш да те прероди легендата

за оня - неродения.

------------------------------------------------------------

Бел. ред. Стихотворението е от книгата "Непревзето море" - единствената в българската литература изцяло маринистична стихосбирка. Премиерата на книгата е тази вечер, 30. октомври, в бургаския Дом на литературата, от 18 часа.