Мария ТАНЕВА
Има толкова много смърт
и неузряла надежда за раждане.
На един разкопан кръстопът
боговете се самоизяждат.
Дългокос вятър с поглед блуждаещ
стои на върха на тополата.
Не понесе трудното помъдряване
и иска да скочи надолу.
Птиците с остарели крила
проклинат своята участ.
В изоставени горски села
разхождат се сенки на кучета.
Аз трябва в бетонния ад да остана,
притисната между "Искам" и "Мога"!
Как да превърна тъгата в камбана,
за да бия тревога?