Гласът на България

Сита УЕЙ

(на тези, които ще търсим в небето през юлските нощи)

Знам,

свършва зимата

и пролет

отпуска дъх

със утринния полъх.

Но нощите…

Дали от студ, дали от страх,

сърцето ми държат

в ръцете си

и вятърът кънти под покрива,

като камбана,

като последен глас

от тез,

които тръгнаха със зимата.

Тя все ни взима!

Тя никога не си е тръгнала сама.

Добре надеждата

и вярата

завиват ме!