Женя ДИМОВА
В дъното на есента
сред тишината в мъртвата градина
ноември си почива Мъглата се надига
Под труповете на листата пръстта изстива
Сърцевината на природата е сива
и само от запаления огън
в самия край на двора
човешките ръце са топли
Мълчат устата пръстите записват
последното усещане за живост
записват бавно и внимателно събират
листа и листи спомени последни
от отминаваща в мълчание година
Урокът на природата е Тихо
докато станеш глас идващ отвътре
глас тих неумолим като приведената
мушмула която плодна
чегърта с клони по стъклото
за да намекне тежестта.
---
фотография Румяна Колева