Гласът на България

Керана АНГЕЛОВА

жената с кожените мокасини

меки като шоколадови лапи на лисица

жената със сламената капела през която

се сцежда слънце и капе върху полата ѝ

седи в шезлонга и се полюлява равномерно

книгата в скута ѝ е разтворена по средата

и похлупена като колибка в която живеят думите

жената ги полюлява внимава да не се разсипят

от време на време погалва с върховете на пръстите

грапавата корица забавено движи ръката си

върху дланта ѝ също се сипят слънчеви капки

през рехавото сито на сламената капела

създават неочаквано съвършена картина

в стила на соларния поантилизъм

на тази августовска сутрин

сред яркозелената морава

след това жената обръща книгата

поставя я възнак върху коленете си и свежда глава

периферията на шапката скрива колибката

и всичкото онова което в нея живее

все по-силно и равномерно жената се полюлява

все по-устремно и неудържимо

като заклинателка в транс

-----

Бел. ред. - Стихотворението е от новата стихосбирка "Леванте"