от жълта тишина на есенни листа,
но от небесното огледало надничат
изкормени туловищата на облаците,
и парцали от свирепи земни чувства.
Мастилниците са пълни с черна нощ,
с плешиви черепи в зобницата на коня;
със следи от пепел в селските дворове,
и надгробни камъни със сълзи от восък...
Мрачните нощи сънуват бели зори
но сънищата се развяват с мъглите
над угарите и неораните ниви,
почне ли денят да си отваря очите...
Светлината е на светлинни години от нас –
само надеждите светят в междинната зона
между въображението и химерите,
но Апостолът няма да седне на престола...
------
сн. taurus13