Гласът на България

Иван НИКОЛОВ

Родният град е нежно постлан с килими

от жълта тишина на есенни листа,

но от небесното огледало надничат

изкормени туловищата на облаците,

и парцали от свирепи земни чувства.

Мастилниците са пълни с черна нощ,

с плешиви черепи в зобницата на коня;

със следи от пепел в селските дворове,

и надгробни камъни със сълзи от восък...

Мрачните нощи сънуват бели зори

но сънищата се развяват с мъглите

над угарите и неораните ниви,

почне ли денят да си отваря очите...

Светлината е на светлинни години от нас –

само надеждите светят в междинната зона

между въображението и химерите,

но Апостолът няма да седне на престола...

------

сн. taurus13