
Преживян и описан от Бальо Динев
ШЕСТОДНЕВ
Чудя се дали да ви разкажа за Черната кокошка… но с риск да засегна някоя дама, за което се извинявам предварително, ще поема този риск. Тогава живеехме в Зарата, във високите блокове точно срещу ЗЗУ, и животът беше сумарното удоволствие да си на 28 години, да имаш красива жена, умни приятели, прекрасни съседи
Митко Новков за Теодора Димова и "Първият рожден ден", "Сиела", 2016
ШЕСТОДНЕВ
Няма сякаш, пък и едва ли би могло да има по-подходящ ден от Рождество Христово (честито на всички!) за представянето на най-новата книга на Теодора Димова "Първият рожден ден". Не заради друго, а защото тя е обърната към Коледа, взряна е в Коледа, писана е дори, ако щете, за Коледа. С нея Теодора Димова продължава да извършва нещо, на което от либертианските литературни среди едва ли би се погледнало с добро око, едва ли от тях би се възприело безрезервно - да описва със средствата на литературата евангелската истина.
Едно завръщане в епохата на купонната система, с помощта на писателя Георги Марков
ШЕСТОДНЕВ
Това се случи точно преди трийсет години.
Ние бяхме дузина млади и гладни софиянци, които следваха във Висшето техническо училище в Русе. Горкото училище, то просъществува само три години, след което беше налапано и изядено от софийската политехника с гордото име… „Сталин“. Но за тези русенски години всеки от нас би могъл да разказва до края на живота си.
Петима млади автори трупат изяви и литературна популярност
ШЕСТОДНЕВ
Нов литературен кръг от няколко месеца трупа изяви и популярност в София и пред лицето на литературна България. Той се казва „Поезия и Памет“, има ясни цели и поддържа своя страница във фейсбук, озаглавена „Иначе писано“.
„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо.” Джонатан Лививингстън Чайката
Любомир НИКОЛОВ
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамене. Как се казва не знам, една сутрин го видях да наблюдава полета на чайките над близките скали. Лицето му беше станало меко, бръчките сякаш бяха изчезнали, погледът му изглеждаше замечтан, тогава го кръстих Чайката.
