Гласът на България

Илко СЛАВЧЕВ

Помежду държави, светове вървях –

с хълмове плешиви, планини и прах.

Бях оплетен в смърт, роса и богове

и война - безсилна да ме призове.

Любопитен бях, наивен и смирен –

нощ през нощ вървях, копнеех ден през ден.

Пих вода, илюзии предъвквах с глад,

тръгвах старец клисав и се връщах млад.

Сред държави дебнещи се векове,

в планини с несъкрушими гласове,

сред добро внезапно аз се подслоних,

крих се в дупки непонятни – гол и тих.

Помежду държави – всякакви наглед,

в планини внезапни, в снегове и лед,

вечерта от злато, утрото в сребро –

континенти, бури, брегове, народ.

Тръгвах старец прозаичен, зъл, смутен,

връщах се с внезапен стих аз всеки ден -

силен, прашен и смирен под връх висок,

в раницата ми - любов, небе и Бог.

------------------

Поетът Илко Славчев /1958/ е роден в град Попово. Завършил е славната Поповска политехническа гимназия, по професия е лесо-инженер. Но призванието му е да се рее в Небесата – било катерейки се из планините на света, било понесен на крилете на Поезията…