Гласът на България

Когато келнерът ми донесе димящата супа -

сякаш извадена
от гърлото на вулкан -
навън здрачът пееше
с дрезгав скитнишки глас,
а дъждът му акомпанираше.

През две маси пепитен старец
гледаше интровертно в чинията си -
бастунът му, подпрян на съседния стол,
напразно се силеше
да разцъфне.

Телевизорът до бара
пръскаше парфюмиран смях
и в очите на момичетата
можех да видя целия свят -
само мене
ме нямаше.

                                   Петър ЧУХОВ