Гласът на България

Милена ГАНИНА

Аз знам какъв е цветът на вятъра,

когато гони листата есенни.

Долавям в устни светлината му,

в гласа му чувам минорна песен.

Звучат във мене на птици думите,

с криле и песни те раждат стихове.

Гласът на залеза в мене лумва

и вечер звездна в косите стихва.

Наглед безцветен, а всъщност приказен

светът край мен е картина песенна.

С лице усещам, а не с очите си

зелена пролет и жълта есен.

Лица и устни, и длани парещи

остават често във мойте спомени.

Животът влак е със цветни гари –

ще опозная хода му сложен.

----------------------------------- 

Милена Ганина /1970-2019/ е родена в Розовата долина, завършва училище за деца с нарушено зрение и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Пише поезия откакто се помни и създава песни със своя музика по някои от стиховете си. Първите ѝ публикации са в казанлъшките издания в-к „Заводска трибуна“, „Искра“ и списание „Кула“.

Пяла е в хор „Акад. Петко Стайнов” и Хора на софийските учителки. „Цветът на вятъра” е дебютната ѝ книга, издадена от фондация „Чудомир” през 1998 година. Милена бе член на Съюза на независимите писатели.

„Поетесата Милена Ганина е удивително явление на природата. Към нейното слово се отнасям с подчертано внимание. Защото буди и приспаните ми сетива да насочат вътрешното ми око към пейзажа на тази незряща авторка и да открия и онези детайли в него, които тя не е успяла да зафиксира върху белия лист.“

 Думи на поета Велин Георгиев