Когато внасяха ковчега в храма, заедно с опечалените влетя и едно пъстро синигерче…

Лъчезар ЛАЗАРОВ

Вървеше рехава погребална процесия. Хората, облечени в тъмни дрехи, с тъжни лица, отиваха към храма, за да изпратят своя близка в последния ѝ път – до гроба. Отворих широко вратите в очакване да внесат покойната. Тя беше възрастна, бледа, приживе набожна жена, каквито се срещаха все по-рядко. Някак тягостен беше тоя момент. В Божия храм, в който иначе се пееше тържественото Славословие и

Рускинята от град Барнаул умряла от рак на стомаха; след 3 дни възкръснала, а от метастазите нямало и следа

НАШИЯТ КРЪСТ

В очите на всички нас, родените по времето на Студената война, които имахме малшанса да живеем на изток от Желязната завеса, Съветският съюз изглеждаше непоклатим и вечен. Затова срутването на този колос на глинени крака в края на 80-те ни се стори като истинско чудо. Но червеите на съмнението в правотата на ортодоксалния комунизъм бяха свършили вече своето. Един такъв „червей“ е случаят със

Две новомъченички ни изобличават като угоени маловерци, загрижени единствено как да гъделичкаме Егото си

НАШИЯТ КРЪСТ

Колко българи днес вярват в Христос? Колко от вярващите пък са въцърковени? А колко от въцърковените са готови да се разделят с живота си, но да не се откажат от православната си вяра?.. Отговорите на тези въпроси са твърде тъжни, направо унизителни за нас, българите. Може би защото сме наследили Православната си вяра наготово, от дедите си. А придобитото без усилие и труд,

Деца рисуват коледни картички, за да помогнат на болно момиче

НАШИЯТ КРЪСТ

„Нищо не ни уподобява на Бога така, както благотворителността“, казва св. Йоан Златоуст, чиято памет честваме днес. Това ще е поредният особен урок, който ще се опитат да научат децата от Неделното училище при храм „Света Троица“ в Стара Загора. Те вече подготвят новата си благотворителна изложба с картички за Рождество Христово. Както винаги – с ентусиазъм и с много, много любов. Тази година