„К“ като Казанлък, като Кметици, като Комунисти

Петър МАРЧЕВ

В градеца К. към днешна дата се разиграва трагикомическо представление, осъвременен вариант на прословутата пиеса „Женско царство“… „Класическата комедия на големия български драматург Ст. Л. Костов продължава да разсмива и днес. Мъжете биват наказани за насилието, грубостта и незачитането на жените си, като самите те са

превърнати в жени. Настъпва Женско царство, в което жените управляват, а мъжете гледат децата, готвят, перат, чистят. Обратите настъпват, когато Кметицата бързо загубва ума си от сполетялата я власт, изпраща мъжа си в манастир и пожелава да се омъжи за младия Стоян. Любовта между младежа и красивата Райна е застрашена. Влюбената двойка решава да избяга, а побеснялата Кметица осъжда на смърт мъжа си и бащата на Стоян, обвинявайки ги в заговор.

Представлението поставя съществени екзистенциални въпроси за идентичността на човешката личност, за инфантилизма на възрастните, който по един гротесков начин деформира човешките отношения: защо мъжете се държат като жени, жените като мъже, децата като възрастни, майките като съученички на дъщерите си?“

Горното ревю е копи-пейстнато от афиша на театър „Сфумато“, но жителите на Града на розите могат да разпознаят в тази пиеса и своята Община, която вече четири мандата се управлява от една Кметица и три /3/ зам-Кметици. Относно романтиката в живота на Кметиците не можем да кажем нищо конкретно, тъй като жълтявините не са наша специалност. Затова пък можем да се изкажем единствено по техните неромантични действия и постъпки, в качеството им на длъжностни лица – те са пред очите на всички нас, данъкоплатците и гласоподавателите.

Доста шум се вдигна около опита за

„свиване на сърмите“

на ръководещата Общинския детски комплекс „Св. Иван Рилски“. Извън квалификацията си на професионална балерина и икономистка, Денница Танева е и внучка на една легендарна личност от Розовата долина. Христо Несторов, с прозвището Щако, на млади години е анархист. После е нелегален, след това става партизанин. Но след 9. септември 1944 година се разочарова от своите доскорошни другари – комунистите, които вече безчинстват из България. Затова през 1948 година, след като оцелява в устроения му атентат от „другарите“, бяга зад граница и емигрира във Франция.

Но през септември 1953 година той и още двама негови съратници /Мильо Иванов – Казака и Дончо Караиванов/ биват спуснати с парашути на Патарешка поляна – в сърцето на ясеновския Балкан. После тримата изкопават землянка в Средна гора, над Павел баня. Скоро към тях се присъединява и съпругата на Дончо – Емилия. Целта им е да организират контрареволюционна борба с крайна цел – свалянето на терористичната комунистическа власт. Както става обикновено – четиримата горяни биват издадени от техен ятак, който се оказал „слушалка“ на ДС. „От получените данни до сега и намерените веществени доказателства е видно, че действително е слезла диверсантска група в Казанлъшка околия в състав 4, 6, а може би и повече диверсанти. Бандитите са откраднали тръби за печка от училището на село Павел баня, Казанлъшко." Това се казва в строго поверителното донесение на агент „Кръстев“ с дата 10.III.1954 година.

За около две седмици след сигнала на доносника, ДС затяга обръча около горяните. За целта са вдигнати на крак милицията, Вътрешни войски и верните партийци – хилядната хайка обгражда Средногорието в районите на Кавак-дере, Ябълката, Карагитлийска, Сахранска и Симитлерска гора. В околните села с барабан е оповестено никой да не излиза в посочения район, тъй като военните ще провеждат стрелби. Две картечни роти, 23 камиона, натоварени с войници, блокират планината над Павел баня. Над гористите била кръжат военни самолети.

По това време – предиобеда на 25 март - на пост пред землянката е Емилия. Тя първа забелязва пъплещите кордони на блокадата. Свличат се в близкото дере, но там се натъкват на патрулни тройки. Сражението започва.

Четирима срещу няколко хиляди!

Първите два кордона на блокадата са от невинни войничета на редовна служба. Третият е от милиционери и партийци, които не рискуват нахалост скъпоценния си живот. Щако е най-опитният – той поема отговорността да задържи противника, отивайки на сигурна смърт, докато другите се опитат да пробият блокадата. Милю, Дончо и Емилия мятат няколко ръчни бомби и хукват напред. За нещастие, ответна бомба избухва зад гърба на Казака и го ранява в плешката. Той изгубва съзнание и е задържан. Дончо и Емилия, като по чудо, успяват да пробият и другите два обръча и се измъкват невредими!

Щако е ранен и остава да лежи по корем. Чува се лай на следови кучета и стъпките на болшевишките наемници, които го приближават. Когато понечват да обърнат тялото му по гръб, той взривява последната си ръчна граната. Самоубива се, но ранява тежко 10 от своите преследвачи. Озлобените комунисти изгарят тялото му в пещите на Пожарната в Казанлък.

Въпреки неимоверните усилия на ДС да ги залови, Емилия и Дончо за шест месеца успяват да се доберат до Париж, където прекарват остатъка от живота си. Милю Казака бива осъден на 20 години затвор. Но след като се държи дръзко по време на съдебния процес и после отказва да сътрудничи на комунистите, на втори закрит съдебен процес е осъден на смърт. От София е откаран в Бургас и вероятно в тамошния затвор присъдата му е изпълнена. Така завършва финалната страница от епичната горянска съпротива срещу кървавата диктатура на комунистите в България…

Но ако някой си мисли, че Комунизмът в България вече е мъртъв и погребан, очевидно се лъже. Защото гоненията срещу инакомислещите продължават – и този път на мушката е внучката на Щако. Между другото, Денница Танева е заместник-председател на казанлъшката организация на Съюза на репресираните, чието централно ръководство подготвя шумен протест срещу действията на четирите казанлъшки Кметици. Някой външен за Казанлък читател веднага ще реши, че тези жени са членове на БСП/БКП. Нищо подобно, драги читателю – от ГЕРБ са нашите кметици – от партията на Бойко Борисов, който се пише за „десен“ и чийто дядо уж е бил репресиран. Но си прав, като си помислил тези овластени женици за комунистки – защото Комунизмът не е партийна принадлежност, а манталитет: от позицията на властта и на силата да вършиш неправди, да преследваш тези, които не ти ближат пантофките, а си имат собствено мнение.

Какво ще последва оттук нататък?

Демократичните организации от Града на розите, автоматите и склерозите се събраха, за да обсъдят общи действия срещу самозабравилите се Кметици, излезли от пиесата „Женско царство“. Няма да разкрием целия план за противодействие, но ще споменем само, че започват снимките на документален филм за Щако и семейството му. В него един от главните герои ще бъде Денница, която ще потвърди, че Комунизмът е жив и само чака сгоден случай да изпълзи от дупката.

Е, другарки Кметици, вероятно си мечтаехте да влезете в Историята? Ето, ще влезете и ще останете там, но с черната слава на Херострат, който запалил храма, за да се прочуе…