Баща ми преговаряше със своите атентатори, разкри синът на Киро Глигоров

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Владимир Глигоров, който живее и работи във Виена, разкрива шокиращи тайни в онлайн коментар, посветен на опита за убийство на баща му, първия президент на независима Македония Киро Глигоров. На 3. октомври 1995 г. Киро Глигоров оцеля като по чудо в атентат в центъра на Скопие, извършителите на който още не са разкрити. В книгата си „След деня на покушението“ Киро Глигоров говори за атентата,

за който е направил собствено раследване. Киро Глигоров често се е срещал с представители на американското и германското разузнаване, дори с хора, за които се смята, че са били замесени в заговора за убийство.

Владимир Глигоров твърди в своя онлайн дневник, че македонското вътрешно министерство не е проявило особен интерес да разкрие атентаторите. Истинската сензация дойде, когато Владимир написа, че неговият баща е преговарял с атентаторите. С кого и за какво е преговарял президентът, Владимир не уточнява.

Сякаш създавайки пъзел, Владимир говори за своя дядо, за баща си и след това прави паралел с убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич. Мистерията се задълбочава, ако погледнем датата на опита за убийство на Киро Глигоров. Той току-що се е завърнал от Сърбия, където подписва протокол за взаимно признаване с президента Слободан Милошевич. Това става ден преди Македония да бъде приета в ООН под ужасното съкращение БЮРМ.

Точно по начина, по който Киро Глигоров отиде в Сърбия, без да обяви това предварително, македонският вътрешен министър Йордан Миялков направи същото. Но Миялков никога не се завърна. Той загина в мистериозна автомобилна катастрофа край град Враня на 19 декември 1991 година в Сърбия, на път към Белград. Всички подозираха мръсна игра, но полицията не разследва случая.

Може би не е важно, но радио Супер от Охрид съобщи за тайна среща между Глигоров и Милошевич в Охрид. Какво са си говорили двамата? Македонският вътрешен министър по времето на покушението - професорът и президентски кандидат на македонския Социалдемократически съюз Любомир Фръчковски, макар че не направи нищо при първоначалното разследване, много по-късно твърдеше, че „ветровете на този атентат сочат към Сърбия“.

Към този черен списък можем да добавим и трагичната гибел на президента Борис Трайковски. Случаят поразително напомня на трагедията с полския правителствен самолет край Смоленск, когато загина президентът Лех Качински. Подозренията за атентат срещу самолета на македонския президент във въздуха над Република Сръбска продължават да витаят във Вардарска Македония. Още повече, че един адвокат от Скопие твърдеше, че разполага с доказателства, че 30 минути след свалянето на президентския самолет пътниците са били живи. След това били разстреляни и изгорени с напалм. После срещу адвокат Игнатовски стреляха от движеща се кола в скопския квартал Бутел, но само го раниха в крака…

Няка как в този ред на мисли да не припомним и убийството на независимия македонски журналист и издател Никола Младенов, който загина при очевидно инсцениран автомобилен инцидент на магистралата край Скопие. Когато Зоран Заев започна да хвърля преди 6 години своите информационни "бомби", свързани със записи на телефонни разговори на хора от авторитарния сърбомански режим на Груевски, тогава изтече информация и за случая "Младенов". Ето защо Заев поиска ново разследване. Според него, аудиозаписите на разговори между министъра на вътрешните работи Гордана Янкулоска и говорителя на МВР Иво Котевски и други водещи членове на правителството сочат, че много информации и доказателства в разследването не са били взети предвид и по-точно - били са скрити от обществеността. След аудиозаписите Заев представи и доклада на МВР за случая "Младенов", изводите в който не съответстват на това, което бе съобщено за разследването. Журналистът Никола Младенов загина в пътна катастрофа при влизане в Скопие на 26. март 2013 г.

Заев подчерта, че има най-малко десет ключови причини, поради които разследването не е трябвало да приключи с извода за нещастен случай. Сред по-важните са откритите следи от боя от друга кола на задната страна на автомобила на Младенов, липсата на мобилния му телефон, неработещите пътни камери и три сметки, които са намерени, но са скрити от разследващите. Кой уби журналиста, който си позволяваше лукса да публикува историческата истина за българския генезис на днешна Македония? Дали килърите му живеят в Белград или в Скопие, този въпрос на практика е без значение...

----------------------------------------------------

По материали на агенция МИНА