“Човек е толкова голям,
                    колкото са големи мечтите му...”

Цанко Денков бе роден през 60-те, по-точно в края на 60-те и ако трябва да бъдем конкретни – майка му го роди през особено важната за мнозина 1968 година. Модерните времена настъпваха победоносно и в нашата мила родна страна, но баща му беше върл традиционалист и вместо да го кръсти Цветозар или Цанислав, записа в акта за раждане името на дядо му. Едно към едно. И Цанко отрасна, рецитирайки “Аз съм българче”, пеейки “Когато бях овчарче” и целейки врабчета с прашката.

Петър МАРЧЕВ

Аз съм неуверен читател. Разколебан от недостига на време (допълнително подяждано от времеядните чудовища на виртуалното пространство от породата на фейсбук, туитър и пр.)... Нещо повече - аз съм боязлив читател, вследствие на някогашните ми младежки изтезания над дебели томове със заглавия "Физика на..." и "Химия на...", натъпкани до пръсване с невероятно количество от формули и уравнения, изобари и изохори. Ето защо протегнах твърде неуверено и боязливо ръка към дебелия том със заглавие "Физика на тъгата"...

Здравка ЕВТИМОВА

         В моя магазин идват малко клиенти - оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи. Идват учители, които получават комплект опитни животни за часовете по биология, мяркат се и рибари, за да разровят кутиите със стръв. Ще затворя магазина, не мога да покривам загубите. Но така съм свикнала с тази глупава стаичка, с мрака и миризмата на формалин. Ще съжалявам най-много за гущерчетата, които имат очи колкото лещени зърна. Не зная какво правят с тези плашливи същества, надявам се, че не ги убиват след демонстрациите.

Румен СТОЯНОВ

Карах отпуск и реших да отида пеш до манастира: делник беше, малцина излизат в планината, ще мога спокойно да се отдам на съзерцание и размисъл. До неголямата обител с църква от петнадесети век водеше асфалтов път, но и преки пътеки, прекосяващи криволичещото шосе. От една пресечка зърнах човек в гръб, той бавно крачеше, навеждаше се често, вземаше нещо от платното и го хвърляше върху тревата или сред дърветата. Ония действия ме озадачиха, забързах и скоро се изравних с него.