Владислав ХРИСТОВ

* * *

лодка в гората

открихме я захвърлена

насред морето от папрати

без гребла но здрава

готова за път

превзехме я с викове

толкова радост за нещо

което няма да помръдне

от мястото си

толкова надежда

---------------------

 Стихотворението е от книгата на Владислав Христов "Пойни птици", Издателство „Ерго“, отличена с престижната награда „Иван Николов“

Владислав Христов живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Носител е на десетки литературни награди, текстовете му са публикувани на 18 езика. Автор е на книгите „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (стихотворения, 2019), „Мопсът на Вазов“ (краткости, 2021), „Мед от оси“ (публицистика, 2023), „Пойни птици“, поезия, 2024.