Запознайте се с една голяма поетеса от Града на розите - Лена Койнова

ШЕСТОДНЕВ

Опитомяване

Намерили ме в гората,

затуй съм си дива –

думите ми се връзват в устата,

гледам бодливо.

На поразия, колкото по обичам,

по-зла съм.

На трънлива къпина приличам,

ще те издраскам.

Опитомявай ме търпеливо,

ако съм ти късмета.

От ръката ти вода да пия,

хлябът да свети.

В очите си гаси огъня –

дъщеря съм на самовила.

Побягна ли – метни ласото,

повали ме насила.

Стриптийз

Белег

до белег

нацепи ми кожата

все по-дълбоко крои ме ножицата

гълтам си думите кръвта бълбука

през рамо плюеш и не ти пука

щъркел отдавна не ме е споходил

клошарка броди и рови в спомените

беше

не беше

всичко е вятър

над вулкан е опънат световният шатър

отдавна

не помня…

Помпей е земята

Съмна Не съмна Звездите паднаха

Понякога срещам едно момиче…

чуваш ли, малката, не се събличай –

толкова бяла толкова нежна

и обгорена от лава

до веждите

Не си отивай

Добре дошъл, щурец,

приятел в този миг единствен.

От шепата на лятото ли се изсипа

в празната ми стая?

Засвири твоят вик и… затъркаля

пита слънчогледова полето,

Денят, полегнал от премала,

под бяла кърпа се усмихна,

от слоговете покрай пътя

дочувам твойта свирка.

На слънчев лъч ли я пренесе?

Където и да си на скрито,

живей при мен, не си отивай!

Тъй всеки ден със твойта песен

ще се събуждам и заспивам,

тъй всеки ден ще дъха на трева –

далечно „щриии“ ще топли

мойта есен.