Калин ТЕРЗИЙСКИ

Петър Делян лежеше на седмия престол и гледаше * корема си.

Колко е странно – размишляваше в странен унес той - тази кръв по корема е моя!

И това там навътре. О, това там. Това дали са червата? Дали си виждам вътрешностите?

Здравка ЕВТИМОВА

Тео я гледаше и колкото повече я гледаше, толкова  повече се съмняваше  - дали тая е с всичкия си. Тънка, дълга  връв - но най-удивителното беше, че тя непрекъснато ядеше. Казваше се Мария, по дяволите, такова хубаво име и такава огромна уста.

Рок-опера в 30 букви

а
Обичах Словото и Гала.
А също и рокендрол, компот от малини, Кърт Вонигът, тялото на една жена, чието име не помня, Фелини, бренди с лимон и пепси, оня залез край Сан Франциско, който никога няма да видя, да послъгвам, госпожиците от Авиньон, Алф, майка си и Бог.
Мразех себе си.
Гала ми даваше усещането за всичко това.
Словото ми даваше усещането за Гала.

(по действителен случай)

Пламен се роди през студения декември на 1979-та във Враца. Израсна обаче в Стара Загора. Беше живо и будно момче. Тичаше по прашните улици на един от панелните комплекси в града и мечтаеше за подвизи и приключения. Годините бяха тежки. Родители му трудно свързваха двата края и понякога бяха тревожни. Това смущаваше Пламен и тогава той ги гледаше тъжно с големите си, невинни очи. Скоро обаче забравяше за това и пак поемаше, яхнал пръчка или седнал на лагерната си количка, по градските улици.