Езикът ни - предвечен като яворовите води, шумящ в белоцветните дебелянови вишни. Език, чрез който 11 века сме!
Гергана АТАНАСОВА
Ако празниците бяха презимена, щях да си избера точно този – празникът на азбуката и езика. И като дете с къса пола и къса памет, бих си казвала името от сутрин до вечер – да знаят и да чуват кой е баща ми. Понеже езикът е бащинството, чрез което се родеем всички – деца на неговите трийсет букви. Изтървеш ли се от ръката му, ставаш по-немил и от сирак. Ставаш чужденец. Неразбираем и
Във втория си роман “Аbsolvo te” авторът разказва истории за престъпления и прошка
ШЕСТОДНЕВ
Университетският преподавател Георги Бърдаров спечели Европейската награда за литература с втория си роман “Аbsolvo te” (в превод от латински заглавието означава "Прощавам ти"). Призът се дава на прохождащи автори за всяка от страните членки на ЕС. Българското жури, в което личат имената на Анжела Димчева, Светлозар Желев и собственика на издателство „Егмонт България“, номинира
А предишният роман на Георги Господинов ще се изучава във Варшавския университет
ШЕСТОДНЕВ
„Времеубежище“ на Георги Господинов спечели Наградата за български роман на годината на Национален дарителски фонд „13 века България“. На 19. април журито с председател проф. Амелия Личева обяви шестимата номинирани от общо 33 участници в конкурса: „Времеубежище“ с автор Георги Господинов на издателство „Жанет-45“, „Гълъбария“ с автор Стефан Коспартов на издателство „Сиела“, „Мястото Янтара“
Във „Вечност“ ви очакват приключения, житейски падения и възходи
ШЕСТОДНЕВ
„Малка богословска енциклопедия! Това определение ми се завъртя в главата след като прочетох този роман с иносказателно заглавие, който всъщност донякъде е продължение на предходния роман на Мартин Ралчевски „Смисълът в живота“. Във „Вечност“ хуманността и вярата се мултиплицират заради силния положителен пример на подражание, за да се сбъдне накрая
Един одухотворен текст от неподражаемия Румен Стоянов
ШЕСТОДНЕВ
В моя случай по-правилно би било да се говори, слава Богу, за невъзпитание. Когато е трябвало и трябваше да бъда възпитаван моето родителско тяло е било и беше тъй отрупано с по-важни, извънкъщни задължения че ищах, време, сили за собствените деца все не му достигаха. Ни най-малко упреквам отците си, напротив, благодарение на това щастливо спроти сегашните ми