Гласът на България

Мария ДОНЕВА

Щом трябва да е зима –
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.

Снегът натрупва бавно
и стяга, и сивее.
И рязко става явно,
че сам не се живее.

-----

Стихотворението е от новата стихосбирка на Мария Донева "Чисти стихотворения", ИК "Жанет 45". Премиерата е насрочена за 17 декември, от 18:00 ч. в старозагорската книжарница "Приятели".

Керана АНГЕЛОВА

жената с кожените мокасини

меки като шоколадови лапи на лисица

жената със сламената капела през която

се сцежда слънце и капе върху полата ѝ

седи в шезлонга и се полюлява равномерно

книгата в скута ѝ е разтворена по средата

и похлупена като колибка в която живеят думите

жената ги полюлява внимава да не се разсипят

от време на време погалва с върховете на пръстите

грапавата корица забавено движи ръката си

върху дланта ѝ също се сипят слънчеви капки

през рехавото сито на сламената капела

създават неочаквано съвършена картина

в стила на соларния поантилизъм

на тази августовска сутрин

сред яркозелената морава

след това жената обръща книгата

поставя я възнак върху коленете си и свежда глава

периферията на шапката скрива колибката

и всичкото онова което в нея живее

все по-силно и равномерно жената се полюлява

все по-устремно и неудържимо

като заклинателка в транс

-----

Бел. ред. - Стихотворението е от новата стихосбирка "Леванте"

Никола ДЕЧКОВ

Случвало ли се е да се чувстваш някак си объркан,
да не знаеш какво става с теб, да си като побъркан?!
Стоиш замислен, луташ се из мислите и не намираш причина,
търсиш отговори, намираш лъжи навсякъде вместо истина...

Препъваш се по пътя към истината, падаш,
замисляш се дали да станеш и продължаваш,
сблъскваш се с трудности, които духа ти сломяват,
объркан луташ се, тъжни спомени те повалят...

Попадаш на кръстопът, чудиш се накъде ли да поемеш,
да рискуваш ли, правилното решение ли ще вземеш?
Отново мислиш: като добър си с всички, докъде ли ще стигнеш?
Дали като се усмихваш, помагаш, трудиш се, живееш, нещо ще постигнеш?

Запомни - малко са хората, оценящи добротата ти и държанието ти към тях...
А ако си имаш половинка, запомни: обичай силно, без да те е страх!
Любовта те кара да забравиш за проблемите и постоянно да си усмихнат,
когато с човека до теб сте щастливи, хубавите емоции просто няма да стихнат...

Търси любовта, а може би тя ще те намери когато най-малко очакваш -
когато си сам, тъжен, чувстваш се използван или се криеш и поплакваш.
Спри да мислиш, може би всичко от само себе си ще се оправи,
трудно е да си сам, така е, понякога сам човек не може да се справи...

Остави всичко и всички настрана, събери си мислите, трудно е, да, но опитай!
Излей всички емоции, говори с някого, разходи се, ако трябва – крещи, викай!

Женя ДИМОВА

В дъното на есента

сред тишината в мъртвата градина

ноември си почива  Мъглата се надига

Под труповете на листата пръстта изстива

Сърцевината на природата е сива

и само от запаления огън

в самия край на двора

човешките ръце са топли

Мълчат устата  пръстите записват

последното усещане за живост

записват бавно и внимателно събират

листа и листи  спомени последни

от отминаваща в мълчание година

Урокът на природата е Тихо

докато станеш глас  идващ отвътре

глас тих  неумолим  като приведената

мушмула  която плодна

чегърта с клони по стъклото

за да намекне тежестта.

---

фотография Румяна Колева