
Да изпитаме себе си - можем ли да смачкаме гордостта на ума си и да се усъмним в нагълтаната пропаганда
Ренета ТРИФОНОВА
Войната в Украйна дава на българите шанс. Да разберат дали са човеци. Дали комунизмът не ги е смлял в месомелачката на пропагандата и изсушил душите им. Дали са способни да помогнат на човека в нужда. Да разберат дали са християни. Не къпещи се в реката на Богоявление и мучащи патриотарско-православнейши индивиди, а осъзнати Христови личности, които не могат да търпят неправдата и
Да не защитиш изнасилваната жертва, а да подкрепиш насилника
НАШИЯТ КРЪСТ
Коварната руска инвазия в Украйна е пределно ясна, за непредубедения наблюдател. Нещата са ясни, черно срещу бяло: Русия е агресор, украинският народ е жертва. За жалост, оказва се, че активната хибридна пропаганда на Кремъл е проникнала в много умове и е родила уродливи чудовища в собствения ни двор – в България. След началото на кървавата война се оказа, че страшно много българи подкрепят
Русия нападна Украйна. Умира мирно население, убиват деца, горят нашите храмове. Това заявяват свещениците
НАШИЯТ КРЪСТ
Днес пет украински епархии на Украинската православна църква (към Московската патриаршия) в източните части на Украйна официално се отказаха да споменават Московския патриарх Кирил по време на богослужение. Решенията за това са публикувани на официалните им сайтове. Това са епархиите Сумска, Ровенска, Мукачевска, Владимир-Волинска и Житомирска, които са силно пострадали от
90-годишен руски свещеник предупреждава, че и самото одобрение на убийствата в Украйна ни прави съучастници
НАШИЯТ КРЪСТ
Известният руски православен свещеник и участник в дисидентското движение в СССР протоиерей Георги Еделщейн (р. 1932 г.) излезе с призив към своите сънародници. Той е клирик на Костромска епархия на РПЦ. С голяма болка свещеникът говори за тези мрачни дни, когато „войниците на една страна, които наричат себе си православни, убиват своите братя и сестри в Христа“... „Ние, християните,
Единствено Киевският митрополит Онуфрий се осмели да каже истината
Сергей ЧАПНИН
Трудно е да се говори. Трудно е да се мисли. Много е трудно да се молиш. Това е шок. И е ужасно да осъзная, че съм се объркал, не вярвайки, че ще има война. Не, изобщо не вярвах, мислех, че приказките за войната ще останат само приказки, истории на ужасите, в които възрастните не вярват. Повечето ми приятели също не вярваха... Но в четвъртък сутринта се събудихме в свят, който беше различен.
