За нашенските необходимости и обходимости

Красимира ЗАФИРОВА

Преди 158 години, ще рече някъде към 90-те на ХХ век, споделям маса с група майстори-строители в кръчмата на Горна Диканя. Чакат чирака Мишо да докара с буса не знам си какъв разтвор и маламашки. Тече разговор не, а водопадът Виктория се излива върху ми. Историите се навързват една за друга, от причудливи по-причудливи: то тавани, то фризове, то чардаци, то стари и нови къщи, то внезапно появяващи се жени случайни и нарочни – времето спира и само мига ошашавено, като светофар, оставен на жълто. Точно тогава пристига Мишо, ухилен до ушите.

- Всичко ли е точно? – питат го.

- Е, как! Разтворът е в буса.

- А маламашките?

- Маламашки не съм земал. Нали казахте, че са необходими.

- Да де, трябват ни.

- Ама вие не казахте, че са обходими! – учудва се до крайна степен момчето.

Майсторите, тия яки, обръгнали на всичко мъже, се стъписват и започват да мигат досущ като спрялото време. Тишината е толкова сгъстена, че съвсем ясно се долавя назряването на нещо колосално - и само секунда по-късно това „нещо“ наистина избухва с такава сила, че ако Големият взрив не се беше състоял вече, в този момент щеше непременно да се случи. Смехът им смля и помете всички стени и прегради, и се понесе като неудържим първозданен облак от жизнерадостни кварки и лептони в току-що появилия се космос от великолепно великодушие.

Години наред при всяка наша среща все някой се намираше да подчертае „обходимостта“ на едно или друго нещо.

Бях забравила тази случка… до днешния ден, когато в сутрешните новини чух един министър много сериозно и тържествено да обещава, че ще се направи всичко „обходимо“. Кой знае защо обаче това не ме развесели като тогава, преди 158 години. Покрусата ми нарасна още повече, когато журналистите взеха старателно да го цитират...

17.12.2024 год.

-------------------------

За да не предизвикаме допълнителен смут у народонаселението, нека приведем следното обяснение на заглавието: Quo vadis, Domine е цитат от Евангелието и се превежда от латински като "Къде отиваш, Господи"...