Поради туй, нека бъдем /езикови/ родолюбци, а не латинясали англобългари

Румен СТОЯНОВ

О, любомъдрий, знай, че австрийският славист и българист проф. д-р Ото Кронщайнер е изрекъл оценка = признание, дето всеки наш сънародник трябва да я/го знае: „Българският е един от най-богатите и най-интересни езици“! Пределно кратко, образцово ясно + точно/вярно. Уви, тия високи, задължаващи ни думи, отнасящи се до не какво да е, а тъкмо до езика нам

насущний, са познати на срамно малцина нашенци. Същият наш език, когото позорно, себепредателски сме лишили от яки, достойни опори, тоест речници.

Непростимата им рядкост (социалистическа, демократическа) е отровен плод на липсваща езикова политика, чието разобличаващо отсъствие неизбежимо вика питанка: Туй па що е? А що е виждаме в Румъния, която през XIX век подхваща усърдно и успешно порумънчване на своята изказност, по него време все още повече от наполовина пълна с български думи. Що е виждаме у Турция, която в началото на ХХ век сменя арабицата с латиница. Що е виждаме у РСМ (Република Сръбска Македония), която пред очите ни разбългари своянаш говор и коварно, хищно го македоняса. Що е виждаме у Гърция чрез умния ѝ подход към димотики и катаревуса. Пък ние, дето вече ни мързи даже и да мигаме, вършим обратното: равнодушно, охотно, мърляшки, целенасочено, стремглаво, дупедавски пренатъпкваме родната ни реч омайна, сладка с чуждотии, като по тоя начин дружно ратуваме за словесност англобългарска, подсилена от латинясване на писмеността ни.