Получава ли т. нар. Съюз на българските писатели пари от рашистка Москва?

Светослав ПИНТЕВ

Съюзът на българските писатели (СБП) официално е поканил руската посланичка в България Елеонора Митрофанова да присъства на премиерата на поетичната антология „Победна рапсодия“. Така отбелязвали 80-годишнината от превземането на Берлин и съответно - годишнината от победата над хитлерофашизма, както продължават да го наричат по

сталинска повеля. Вождът на всички времена и народи, разбираемо, не е искал да се говори за националсоциализъм, за да не се досетят съветските хора, че и той, и Хитлер градят някакъв вид социализъм.

СБП не изневери на тази традиция.

Съюзът явно се съревновава със Съюза на българските журналисти кой ще се наведе по-ниско пред фашизираната путинова Русия. Какво се сърдим тогава на писанията на Калин Терзийски?

Издателство „Български писател“ радостно подчертава, че антологията е посветена на „годишнината от победата над хитлерофашизма“. В съобщението четем: „Преди осем десетилетия... Победителите ликуваха с опияняващата увереност, че фашистката ненавист е изкоренена завинаги... Днес над живота ни отново са надвиснали тъмните сили на ненавистта и се надяваме включените в сборника поетични творби да напомнят…“

Дали "писателите" от СБП не усещат, че сега те се превръщат в черносотници на тези тъмни сили? Надали са чак толкова недосетливи... По-скоро играят по правилата на тази ненавист, разпалвана от менторите им.

И няма как да не си спомним евъргрийн крилатата фраза на Радой Ралин:

„Бяла, спретната къщурка - "Ангел Кънчев" 5,

тука всяка мижитурка станала поет!“

Седалището на съюза вече отдавна е на друг адрес, та и мижитурките са си на него. Само че днес някои хора са се превърнали в открити предатели и врагове на свободното слово. И не го правят от глупост.

Нека напомним и един текст на руския журналист Александър Невзоров. Поводът е приетият от руската Дума закон, предвиждащ глоби за хора, които четат или търсят онлайн съдържание, определено от властите като „екстремистко“:

„Денят, в който в Думата бе приет т.нар. закон за забрана на знанието, може да се счита за историческа дата, защото в процеса на фашизация на Русия бе премината една много важна граница. Граници има много - тази не е последната, но е важна. За първи път режимът толкова нагло и открито заяви на населението, че гражданите са длъжни да бъдат сляпо и послушно стадо, а отклонение от зомбирането е забранено.

От този момент му се забранява да чете, да знае, да вижда, да чува всичко, което може да събуди у него разсъдък и желание за промяна. Законът, грубо казано, задължава всеки руснак да бъде дегенерат.“

Срещу тази фашизация Съюзът на българските писатели не само не се бори - напротив, приветства я горещо. Обича я, боготвори я. Иска изглежда да се бори и ние да сме в стадото.

В антологията се мъдри и стихотворението на Веселин Андреев, където с вълнение четем:

„Ти пак си в гневен бой, Русия!...

Няма на света стихия,

що може да те победи!!!“

Наглостта на СБП е смайваща, но е напълно в канона на традицията им.

В прессъобщението любезно се отбелязва: „Литературните връзки между България и Русия трябва да укрепват, защото имат вековни традиции.“

Нищо не се отбелязва за това дали в Русия хората имат право да четат антологията. По някакво недоразумение, в сборника е включен и текст за бай Йосиф Петров - лагерист от „Персин“. Може би, за да напомни какво готвят на тези, които не подкрепят кремълския фашизъм. Ако вземе да я прочете някой руснак, изправителната колония не му мърда...

------------------------

Заглавието е от редакцията