Казанлъшкият поет Бончо Къров е единственият мъж в лауреатската компания

ШЕСТОДНЕВ

   Албена Димитрова от София е големия победител в тазгодишния анонимен Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, традиционно провеждан в рамките на Националните Славейкови празници. Тя спечели престижната поетична надпревара със своето авторско произведение „Небесен метроном“, след заседание

на компетентното жури, което тази година определи две втори и две трети награди. Христина Главанова от Севлиево и Ивелина Радионова от Провадия си поделиха втората награда. Виолета Кунева и казанлъшкият поет Бончо Къров станаха лауреати на третата награда.

Тазгодишното жури бе в състав: Недялко Йорданов, проф. Владимир Сабоурин от ВТУ, д-р Венелин Бараков, Карен Бейлерян, Кольо Дабков и Николина Пенчева. Носител на Награда на публиката, след проведено онлайн гласуване на сайта на Община Трявна, е Полина Николова от Търговище.

Припомняме, че тази година бяха получени общо 91 творби, но до участие бяха допуснати 89, отговарящи на критериите. Лауреатите ще бъдат официално наградени от кмета на Трявна на 20. юни /събота/. Носителят на Славейкова награда получава престижната статуетка, почетен плакет и паричната сума от 1280 евро.

Поздравления за всички, но преди всичко за единствения мъж сред лауреатите – нашият приятел Бончо Къров, който разчупи доминацията на бикини-поезията! Надяваме се дамите, освен чар и талант, да имат и добро чувство за хумор… :)

Бончо КЪРОВ

SMS от бялата лястовица      

                                                       „Надеждата умира

                                                            след смъртта на смъртта“

Летя към вас от толкова години 

към моя дом и вашия оазис

и днес летя – към вашата пустиня – 

пустинята в главите и в сърцата ви.

По-често ли се взирате в простора,

в това небе дълбоко като рана,

в това небе, разплакано от хората

и от ятата дронове издрано!

Да можеше Икар 

    в душите ви безкрили да надникне,

 сам би изпепелил крилете си;

 крилати трябваше да са мечтите ви,

                                        а не – ракетите.

Изгубих се след бурята в пустинята

и тази пролет пак ще закъснея,

Сахара не раздава милостиня,

а хвърля жребий кой да оцелее.

Изглежда, че съдбата ме помилва,

щом долетях до първия оазис 

– зеленият магнит за жадни птици –

и вече пия, пия… до припадък,

   та чак ми прилошава… от измислици.

Било е сън, мираж сред дюните,

под мене пак са пламналите пясъци

и пак летя през моите бленувани,

           към вашите изгубени оазиси.