Нека направим лек черен пиар на писателя, срещу 5 % от печалбите му

ШЕСТОДНЕВ

   Пускаме тази кратка бележка със съзнанието, че няма лоша реклама. В този смисъл, ще поискаме едни 5 % от продажбите на книгите на Милен Русков… :)     Тези дни доста хора, които са чели и харесвали неговите книги, бяха огорчени от безпардонното му поведение в социалните мрежи, където той нарече всички интелектуалци

„глупаци на хранилката на Сорос“. По този повод, нека и ние хвърлим своите 5 /метафизични/ цента по темата…

Нека имаме предвид, че Милен е окултист, тоест се е поставил в услуга на демоните. А те не прощават никому. /Поне така изглеждат нещата от неговите интервюта./ Според нас, той е образцово олицетворение на новия, българския Фауст. От негов състудент знаем, че още от едно време го интересуват само и единствено мангизите... За М. Русков писането е средство за вадене на пари.

На незапознатите /атеистите/ следващото твърдение може да се стори смешно, но нека кажем: Обърнете внимание как всички пишещи /поетеси или белетристи/ хленчат, че нямали вдъхновение, или пък се хвалят как, като се вдъхновили - и написали стихче, разказче или романче за 0 /нула/ време. За какво става дума? Иде реч за общуване с "висши сфери", както биха рекли окултистите, а по-точно - за общуване с невидими разумни същества. Това са Ангелите... но най-вече падналите ангели, които наричаме бесове, демони... Та и творчеството на обговаряния от нас субект М. Р. се дели на две части: преди Джобната енциклопедия на мистериите и след това. Тоест - неща, писани без чужда помощ и текстове, писани под "диктовка", образно казано... Милен призна в едно интервю, че изгорил тези ранни свои писания, защото били безобразно слаби... Харесвате ли "Възвишение"? Е, щом по 3 псувни на страница не ви идват много - ОК. Сега някой ще каже, че псуването е езикова характеристика на героя/героите. Но друг ще каже, че това се нарича сквернословие... Мерси!

 $   $   $

„Разбира се, вдъхновението е загадъчна сила, като писмо с неясен подател. Да, ще има и такива неща, които сякаш ги върши някой вместо вас, но аз разбирам книгите си много добре и мога да ги осмислям в дълбочина. Не е вярно, че писателят е неосъзнат проводник на други гласове. Той е осъзнат проводник на други гласове.“     М.Р.

 $   $   $

„Аз не пиша заради читателите. Винаги съм казвал, че пиша за боговете. Това значи, че имам определен естетически идеал, който се опитвам да постигна. А той има и буквално значение. Всяка моя книга е посветена на една планета. Първата ми книга е посветена на Меркурий, втората е посветена на Земята - "Захвърлен в природата", тя затова и така се казва. "Възвишение" е посветена на Слънцето и "Чамкория" е посветена на Марс. И на корицата на всяка книга, с изключение на първата, има планетата, на която е посветена. Обърнете "Чамкория" и ще видите Марс, астрологическия му знак.

Всяка планета, всеки бог, който стои зад книгата, означава нещо. Когато започнете да измисляте тази книга, започвате да свързвате характеристиката ѝ с характеристиката на този бог. И, разбира се, много зависи за какво пишете. Много трудно ще посветите книга, написана за мрачните 20-те години в България, на Венера, докато Марс е точно това. И в някакъв смисъл двете енергии се сливат – вие измисляте нещо, образът на планетата, бога, на който тя е посветена, означава нещо - той е свързан с определени енергии, представи, възгледи, човешки качества... И по този начин книгата придобива най-обща рамка, която е много важна. Оттам идва настроението ѝ. Тя носи тази енергия…“    М.Р.

Възвисяват ли „Възвишение“ и „Стопанката на Господ“?