комедия от Стефан БАКЪРДЖИЕВ

            Участват:

Армен – съдържател на кафене в Солун

Кана – жена на Армен

Атанас – син на Армен и Кана

 

 

Аврам – търговец

Рахила  – жена на Аврам

Сара – дъщеря на Аврам и Рахила

Мехмед – търговец

Гюлхан – дъщеря на Мехмед

Али – приятел на Мехмед

Крум Симеонов – български офицер

Калоян Крумов – български офицер

Отец Асен – български свещеник

Викторас Василиус – гръцки офицер

Никос Константинос – гръцки офицер

Отец Димитриус – гръцки свещеник

Марко Душан – сръбски офицер

Ивица Ристич – черногорски офицер

Лепа – сръбска певица

Чьорни – руски представител в Солун

Ноар – френски представител

Чернин – австрийски представител

Блек - английски представител

Шварц – германски представител

Негро - италиански представител

Хермес – шпионин; Афердита – чистачка; Евгения – готвачка; Янис – помощник в кафенето; Султана – шивачка, венецианец – шивач, слуга, граждани на Солун

 

                                   Първа сцена

            България, Сърбия, Гърция и Черна гора създават т. нар. Балкански съюз срещу Турция с помощта и покровителството на Русия в ущърб на австроунгарските интереси. Войната започва през есента на 1912 година с успех за съюзниците. Българските войски са пред Цариград. С решителната помощ на българите в Солун първи влизат гърците и се настаняват като господари.

            Кафене в Солун през 1912 година. Отвън се чуват възторжени възгласи и гръцка музика. Съдържателят Армен е зад бара. Откъм склада идва помощникът Янис, а откъм улицата – Кана. Всички в дрехи с национални елементи. Окачена е известната картина с четиримата балкански владетели пред Цариград.

Армен:   Кана, доживя да видиш Солун свободен!

Кана:  Не се радвам. Турците харизаха ключа на гръцкия офицер! От трън, та на глог! Отново мрак и мъка за мойта Македония!

Армен:   Спокойно. При съюзниците няма да е по-зле! Гърците ще седнат на турските маси, турците – на гръцките.  А ние, арменци и българи, пак ще си подсмърчаме...

Кана:   Нашите българи се оставиха да ги измамят… /гледа навъсено самодоволния Янис/.

Армен:   Това е то Балкански съюз. Няма да се учудя, ако скоро и в кафенето видим що е туй сърбин и черногорец... Все съюзници юнаци – кандидати за Султановата империя! Древна Армения пак нищо не печели…

Кана:   Не съм ли ти достатъчна аз, Армене?

Армен:   /изненадан/ Ако ме питаш сериозно...

Кана:   /прекъсва го/ Аврам каза, че Турция Великите сили ще я делят.

Армен:   /мрачно/ Пак тоя Аврам... Той не знае какво е да делиш. /Кана бърза да го остави. Ядосан/ Мисля да пусна на гърците от бащината ти ракия.

Кана:   Да не си посмял! Тя е за сватбата на Танас и Сара! /към Янис/ Не зяпай, ами помогни на Петра с доставките. /на Армен/ А ти намери друг начин да им се подмажеш на византийците...

            Влизат Мехмед и Али. Тръгват към най-хубавата маса. Тя е до специалната маса на Великите сили. Армен избързва и застава пред тях. Гледа ги изпитателно, без да говори. Турците се преместват до входа, Армен оправя другите маси.

Мехмед:   Подкарали са ни, Али, към изхода. Утре ще ни изнесат маса отвън, вдруги ден – на някой изоставен остров...

Али:   Армен така да те пренебрегва! Нали си му доставчик! Англичаните този път ни хвърлиха на кучетата.

Мехмед:  Неверниците това и чакат! Искат да ни изритат от Европа. А ние им поддържахме империя, за да ни мамят и богатеят. Неблагодарници. Хеле тия гърци с пискюлите!

Али:   И ония калпаци от север, Мехмед, не са стока – Стамбул им се приискал. Царят им, Фердинанд, си наумил султана ръка да му целува...

Мехмед:   Довчера той целуваше неговата... Язък за хубавата ни империя, Али, язък! Хабер от Стамбул?

Али:   Таман да те питам същото. Докъде ли стигна врага там?

Мехмед:   Стамбул мълчи... Тук гърците се полакомиха за ключа на града, дали няма да се сдърпат с новите си приятели! Накрая всички ще се удавят в Босфора!

Али:   Чул те Аллах.

Мехмед:   И Великите сили.

Али:   /приближава Армен/ А тоя арменец като нищо ще те... /силно/ По една блага одринска ракия. С локум и шербет. 

            Влизат гръцките офицери Василиус, Константинос и свещеника Димитриус. Води ги Аврам. Армен се втурва и ги настанява на най-хубавата маса. Василиус отпраща високомерно Армен, който се опитва да седне при тях.

Аврам:   Как е котарака ви Хектор, отец Димитри?

Димитриус:   От днес се казва Юстиниан. Иначе е буен както винаги.

Василиус:   /силно/ Е, Аврам, Солун е отново гръцки! /Константинос му прави знак да говори по-тихо, поглеждайки Кана, но свещеникът маха пренебрежително/ Вие евреите трябва да сте доволни!

Аврам:   Ние, господин Василиус, като древен народ общуваме директно със султаните... А от тях добро не сме видели. Затова ви приветстваме от сърце.

Димитриус:   Вие пък какво лошо сте видели? Абдул Хамид е пръв приятел на племето ви! Да бяхте му поискали Солун, щеше да ви го даде.

Аврам:   Преди години го поискахме. Отказа. Днес му се връща.

Василиус:   Всички страдахме, но свърши. Сега дебелоглавите ни притесняват!

Аврам:   Кои?

Димитриус:  Българите, кои! /на Василиус/ На тях трябва да им се припомня твоя адаш Василий Българоубиец!

Константинос:   /помирително/ Българите са наши съюзници. Сигурно вече са влезли в града.

Димитриус:   Ето ти проблем!

Василиус:   Константинос, ние сме домакините тук и това трябва да се отстоява! Едно време тормозеха Византия, сега са си наумили да правят и те империя. Оня надменен техен цар...

Димитриус:   Фердинанд. Германец, австриец, французин, а сега – пръв византиец... Нашият крал трябва да погледне сериозно към Константинопол...

Аврам:  Цариград.

Димитриус:   Константинопол! Турците ни отнеха свещената църква „Света София”! Там трябва да се короняса новият гръцки император!

Аврам:   Трябва да се разберете с цар Фердинанд...

Константинос:  Поверието отрежда след последния император Константин, пак Константин да възроди Византия.

Аврам:   С името сте добре - вашият престолонаследник е Константин, сега остава да биете турци, българи, руси, англичани и всеки друг заинтересован от Проливите...

Василиус:   Сигурно има и други начини... Василий Българоубиец...

Константинос:   Българите са наши съюзници...

Василиус:   Добре, рано е... /на Армен/ Три елински еликсира.

Армен:  Разбира се. Аз черпя /на себе си/ Туй питие сега го чувам. /иронично само на Аврам/ Чаша йерусалимски еликсир?

Аврам:   /тихо/ Щом трябва да сме в крак с новата власт...

Армен:   /също тихо/ Но твоето питие не е безплатно!

Аврам:   Ще го приспаднем от дълга ти за туй кафене!

Армен:   Добре, да приспаднем... /смята и шепне на ухото му. Аврам става и излиза/

            Самоуверено влизат българските офицери Симеонов и Крумов заедно с отец Асен. Двамата свещеници се гледат недружелюбно.

Крумов:   Ето ги /сочи гърците/. Какво високомерие! Да ги поздравим ли или да ги наругаем?

Симеонов:   Спокойно, Крумов.

Крумов:  /силно/ Да им изпея ли как моя адаш пил вино от черепа на техния Никифор?

Симеонов:   Овладей се! Че са взели ключа на града с подкуп, нищо не значи. И аз държа ключа за мазето, ама мишката хазяйничи там.

Крумов:   Не ми харесва сравнението...

Симеонов:   Не съм поет като теб. Предпочитам да имаме за цел Цариград! Като вземем Цариград, на всички ще им омекнат коленете!

Крумов:   Точно така, Симеонов! Значи няма да ги поздравяваме.

Отец Асен:   Те така и няма да ни отговорят...

Крумов:   /силно/ Хан Крум затова си е направил чаша от... Добре, добре! Дали знаят за царете ни Симеон и Калоян?

Симеонов:   Никога няма да си признаят!

Отец Асен:   Като си помисля, че се подхваща нова битка с Църквата им!

Крумов:   Ти да не им се плашиш, бе отче Асене! Всичко по ред. Само стой и гледай! /на Армен/ Голяма троянска люта за всички български патриоти.

Армен:   Веднага!/на себе си/ Боже, та аз нищо не знам за вкуса на победителите!

            Влизат офицерите Душан – сърбин, и Ристич – черногорец. С тях е и певицата Лепа.

Душан:   Тук ли пееш? А, съюзниците! /отива при гърците и ги поздравява. Певицата е недоволна/

Лепа:   А българите?

Душан:   С „братята славяни” трябва да сме твърди, с тях ще делим най-много. Крал Душан ще се обърне в гроба, ако види как са се юрнали да правят Велика България.

Ристич:   Да ги предизвикам ли?

Душан:   Рано е. Да видим дали наистина ще се полакомят за Цариград. Някога адашът крал Душан трябваше да направи сръбско-византийска държава, за да се свършат проблемите на Балканите!

Лепа:   Пея отдавна тук. Не се е родил човекът, дето ще реши проблемите на Балканите...

Ристич:   Българотатарите ни гледат лошо…

Душан:    /смее се/ Така е – като се сетят, че вие, черногорските воини, сте на тяхна издръжка... /на Армен/ По една белградска за всички истински славяни!

Армен:   /сочи българите/ И за тях ли?

Душан:   Не!

Армен:   Начаса! /на себе си/ Ясно, и питиетата им са различни!

     Кана приготвя питиетата. Влиза Янис и отваря широко вратите.

Янис:   Господа, Великите сили! /влизат представителите на Великите сили без Шварц и Ноар с характерни за националността им дрехи/. 

Армен:   Причернява ми от тях... /тича да ги посрещне/.

Негро:  Мюсю Блек, певицата Лепа дочака сънародник, Душан. Дали ще я грабне за себе си?

Блек:   Едва ли. Тя има слабост към френските представители.

Негро:   Дано не изпратят скоро новия от Париж! 

     Негро се настанява пръв на специалната маса. Другите го поглеждат, той става и тогава другите сядат едновременно. Сяда и той видимо недоволен.

Чернин:   Вижте ги каква картинка са съюзниците. Държат се като господари на Солун. /самодоволно/ Утре ще се изпокарат. Малко им трябва.

Чьорни:   Съюзът им изглежда здрав, господин Чернин.

Блек:   Още не са започнали да делят плячката. Да знаете защо отсъства фон Шварц?

Чьорни:   Сигурно е на инструкции. Вилхелм II е доволен, че родата му в Гърция владее Солун.

Чернин:   Ще видим. Този град е голям залък, всеки може да се задави с него. Ако т.н. от вас съюзници посегнат и на Втори Рим – Константинопол...

Негро:   Да няма и Трети Рим?

Чернин:   Има. /иронично/ Господин Чьорни е представител на Трети Рим - Петербург!

Чьорни:   /на Чернин/ Не и на западнала австрийска империя, която някой махмурлия нарекъл свещена, че и поднебесна!

Блек:  Рано я подхващате, господа!

  Чернин:   /на Чьорни/ Вашият Балкански съюз...

Чьорни:   Направете си и вие!

Блек:   Спокойно, господа! Не е време за мащабен катаклизъм!

Чернин:   Виена не може да остане безучастна, когато...

Чьорни:   Петербург – също.

Негро:  На бас, че сблъсъкът е неизбежен. При толкова копия на родния ми Рим!

Блек:   /на Армен/ Засега ще се ограничим с обичайното.

Армен:   Тичам!

            Армен разнася питиетата от маса на маса. Когато приближи, се чува част от разговора.

Чернин:   Господа, ако т.н. от вас съюзници седнат на една маса, ще си палим цигарите от въздуха – с едно щракане на пръста!

Чьорни:   Аз пък не мога да им се нарадвам!

Чернин:   Като буре с барут са. Трябва им една клечка!

Василиус:   Духът на нашите императори крещи за възмездие заради поругания ни град Константинопол.

Димитриус:   И заради поруганата ни църква „Света София”... /стиска здраво чашата/ Опази ме Господи от греховно посегателство над българския поп...

Армен:   /на себе си/ Тук който чупи, купи!

Симеонов:  Хан Крум е поил конете си на Бяло море и е забил копие в портата на Константинопол!

Крумов:   Симеон е трябвало да вземе Византия! Но никога не е късно. Боже, как лошо ни гледат тия съюзници...

Армен:   /на себе си/ Какво ли ще е ако сте противници!

Душан:   Моят адаш крал Душан е сложил плоча на Рилския манастир, ние ще сложим плоча на Солун. Трябва да излезем на море.

Ристич:   Само дай знак щом трябва да предизвикам ония... Чакай, ти за кое море говориш?

Армен:   /на себе си/ И за твоето, и за твоето...

Мехмед:   Довчера всичко изглеждаше подредено и ясно....

Али:   Забравиха какво ни дължат...

Мехмед:   Аллах ще ни помогне да им го припомним!

Али:   Аллах и Великите сили...

Армен:   Ето и локума. /на себе си/ Вашата е изпята, да живей Армения!

            Армен прави знак на Лепа да пее. Тя запява „Ясен месец веч изгрява” в турския вариант. Мехмед и Али ръкопляскат, другите се изправят изненадани, а след това всеки иска песента на своя си език. Лепа спира да пее, тръгва към Симеонов, но се разколебава и се връща при Душан. Разгорещени разговори, всеки запява своя патриотична песен. Българите пеят “Стани, стани юнак балкански”. Турците напускат.

            Влиза Хермес, преоблечен като цветарка. Обикаля и подслушва, с приближаването си умълчава всяка маса.

     В това време се появява Аврам и търси Армен. Двамата излизат на авансцената.

Аврам:   Фердинанд ще удари Цариград. Отвън всички за това говорят.

Армен:   И тук. Чух, че царят стягал шест бели коня и каляска за влизане в града. На гърците им прилошава. Те пък са се вторачили в престолонаследника си Константин.

Аврам:   Слабички им са силите. Поне да имаха древен и многострадален народ като еврейския...

Армен:   Или поне древна църква като арменската...

Аврам:   Та какво, казваш, стягал Фердинанд?

Армен:   Всичко нужно за един византийски император. Само короната и плащеницата ще му е трудно да си осигури...

Аврам:   Короната е у вселенския патриарх, ама плащеницата... /замисля се/ Плащеницата! Колко ли ще плати царят, ако му се намери?

Армен:   Това да не е амбулантна стока... Аз знам, че последният император на Византия я е хвърлил срещу османците. Чакал е чудо да спаси Константинопол!

Аврам:   Ами ако ти кажа, че плащеницата не е загубена и е в сигурни ръце!

Армен:   Ще ме убедиш, че всяка нова власт те вади от равновесие! /смее се/ Освен ако не дадеш на старата Султана да извеза една плащеница...

Аврам:   Не е нужно. Моят род е откупил много неща от султаните...

           

     При тях идва Кана. Двамата си правят знак да мълчат.

Кана:  А, Аврам. Какво те води насам?

Аврам:   Идвам да си събера част от вересиите.

Кана:  И защо по това време?

Аврам:  Не всяка вересия се изплаща по нощите. /Кана се врътва и отвежда приближаващия се Хермес, купува цветя и го побутва да си тръгва. Като не успява, излиза/

Армен:   Мисля, че се издължавам, колкото мога...

Аврам:   /гледа след Кана/ Ако разчитах само на теб... /заговорнически/ Ще ми трябва помощта ти. И ти като мен знаеш балканските езици и нрави. Хрумна ми... /пауза/

Армен:   Казвай по-скоро!

Аврам:   Аз, Армене, приятелю на моя нещастен...

Армен:  Изплюй камъчето, че ме изнервяш!

Аврам:  Аз имам плащеницата!

Армен:   Не може да бъде! Ако потърсят корона, и нея ли ще намериш в килера?

Аврам:   Еврейският килер, знаеш, е енциклопедия на човешката история. Моят дядо ми казваше: пази откупеното от султана – щом османците се разклатят, гърците ще плащат луди пари да си върнат блясъка на Константинопол. Ето, че има и нови кандидати!

Армен:   /недоверчиво/ И как е попаднала плащеницата на император Константин у теб? Да не е завивката му?

Аврам:   Да не мислиш, че има голяма разлика. Като дошли от Испания, нашите всячески подпомагали султана. И прескъпо трябвало да купуват предлаганите им византийски реликви...

Армен:   Ама точно императорската...

Аврам:   Ще ти я покажа. Ще се стреснеш от двуглавия орел!

Армен:   И каква ще е моята помощ? Ще се приспадне ли от дълга ми за кафенето?

Аврам:   Ще посредничиш. Пет процента ще са за теб.

Армен:   /бързо/ Двайсе.

Аврам:   /бързо/ Пет.

Армен:   Петнайсе.

Аврам:   Пет.

Армен:   Десет.

Аврам:   Пет.

Армен:   Пет.

Аврам:   Добре, да бъде твоята, пет. Довечера заповядай у нас. Носи от ракията на жена си /тръгва/.

Армен:   Ама тя е за сватбата на Танас и твоята Сара... /Аврам вече е хванал под ръка Хермес и излиза заедно с него, увещавайки го нещо на ухо/ Виж ти! Аврам ползва не само..., ами и ракията. Е това вече е прекалено!

 

            След излизането на Хермес, като порой се завъртат и повтарят едновременно предишните „патриотични“ разговори в кафенето...

            Гърците викат Лепа. Дават й банкнота и малък лист. Лепа гледа от листчето и запява гръцкия вариант на песента “Ясен месец веч изгрява”. Напрежение, тъй като всички припознават песента като своя. Подвикват, за да я прекъснат.

     Лепа спира, когато влиза малко момче с латерна, която свири без думи красивата мелодия на “Ясен месец веч изгрява”. Момчето обикаля за подаяния, но всички, като се питат един друг и не разбират какво е то по народност, го гонят като “не свое”. Армен подканя всички да си тръгват. Лампите просветват. Излизат.

                                              

Втора сцена

            В кафенето влиза Армен. Светва и отива зад бара. Влиза Аврам. Силно възбуден, облечен дебело и небрежно.

Армен:   Къде се губиш, Авраме? Два дни те няма, помислих, че длъжник те е хвърлил в морето!

Аврам:   Каза ли на Симеонов?

Армен:   /колебае се/ Да не предизвикаме някой сблъсък с тая плащеница! Пък и аз с това мое петпроцентно участие!

Аврам:   Няма време! Нещата се задвижиха като по Божий план. Виж! /вади изпод дрехите си плащеница и му я показва набързо/ Това тук е монограма на император Константин!

Армен:   Боже мой! Досущ като истинска древна…

Аврам:   Тя е! Същата! Бягай сега при Симеонов!

     Армен излиза. На вратата се разминава с Василиус. Аврам едва сварва да скрие плащеницата.

Василиус:   /оглежда Аврам/ Да не поемате оттук направо за фронта срещу турците?

Аврам:   Преди те ни подмамваха да се записваме доброволци срещу вас.

Василиус:   Е, казвай какво си наумил?

Аврам:   Гласът на изстрадалите ми деди винаги ме е предупреждавал в подобни случаи...

Василиус:  Давай направо!

Аврам:   Причината да ви поканя е наличието на една ценност, необходима за всеки възраждащ се народ... Древните цивилизации, от които и двамата изхождаме...

Василиус:  Кажи какво продаваш, колкото и да е скъпо!

Аврам:   Предлагам на вашия крал плащеницата на последния византийски император Константин! Символ на една велика империя!

Василиус:   Не може да бъде!

Аврам:   Така извикахте и когато ви предложих, знаете какво, а после...

Василиус:   И защо му е на краля плащеница сега? Други са намислили да си трошат главите край Босфора.

Аврам:   Българите нямат историческото право... Не им отива да влязат с цървули в Константинопол.

Василиус:   Няма кой да им го даде. Нито пък на нас.

Аврам:   Аз знам как жадувате да възродите Константинопол - престолнина на вашите императори! Познавам сънищата на всеки тук на Балканите. Вие никога не ще се откажете от свещеното си право!

Василиус:    Да не мислите, че докладвам в щаба за всяко екстравагантно хрумване.

Аврам:   Но това е върхът на Мегали идеята ви!

Василиус:   Така е!

Аврам:   Мечтата на дедите ви!

Василиус:   Точно!

Аврам:   Апотеоз на елинизма!

Василиус:  Е сега вече ударихте в десятката! Но първо трябва да видя плащеницата. Заедно с експерт.

Аврам:   С експерт? Добре. Елате тук в девет.

           

            Василиус си тръгва. Влиза Кана. Аврам я прегръща, тя се дърпа.

Кана:   Мъжът ми профуча край мен окрилен. Да не си му опростил дълга?

Аврам:   Не. Казах му, че е щастлив да има вярна жена като теб и син Танас, който е на път да се откаже от революцията...

Кана:   От теб го чувам. Това за сина ми Танас, разбира се.

Аврам:   Армен обеща да го вразуми. Настръхвам като си помисля, че бунтовник ухажва дъщеря ми Сара.

Кана:   Ухажва? Аз мисля, че докато ти ме познаваш по библейски, те се опознават по балкански...

            Влиза Армен. Прави знак на жена си да напусне.

Армен:   Симеонов иска да види плащеницата! Нашият цар Фердинанд, казва, разбира от тези работи, не можем да му предлагаме какво да е.

Аврам:   Ти видя ли я? Видя ли монограма на император Константин под двуглавия орел?

Армен:   Видях го! Това не ме убеди, че е оригинал. Но знам, че за балканците подробностите нямат значение.

Аврам:   Нещо, което трябва да предадем и на купувачите! Какво точно обеща на Симеонов?

Армен:   Бисерът в короната на Санстефанска България - Константиновата плащеница! Приех да го уредя да я види.

Аврам:   /доволен/ Да го уредиш при мен! Харесва ми новия дух в отношенията ни…

Армен:   Ако ти имаше само пет процента, едва ли...

Аврам:    Добре, аз поемам отговорността да му кажа часа! В девет без пет тук трябва да сме само ти и аз с ясен план!

 Армен:  Ако си тръгнат клиентите... Те сега са опиянени. А и аз трябва да компенсирам загубите от сделката с теб...

Аврам:   Много е рано да ме подхващаш!

Армен:   Справедливостта изисква...

Аврам:   Не арменствай! Ще ме откажеш!

Армен:   Туй да го видя... /двамата се смеят/ Докато те слушам, си мисля дали и сръбският крал Душан няма да прояви интерес към плащеницата?

Аврам:   Крал Душан е мъртъв, жив е офицерът Душан, но и това е нещо. Взе ми думите от устата! Вие, арменците все с нас се мерите! Подпитай и консултирай. Обещай на сърбина да я види тук, в девет и половина.

Армен:   Ами ако клъвнат всички? Откъде толкова...

Аврам:   Има ли купувачи, стока ще се намери!

            Аврам си тръгва, Армен посреща първите си посетители – Мехмед и Али.

Армен:   Първи сте...

Мехмед:   Ами ако искаме да седнем... Чува се, че ще ни изселват... Като начало ти се отказа от доставките ми.

Армен:   Времената се менят. Кой ще търгува с теб като преди? От Стамбул ни вест, ни кост.

Али:   Да, Стамбул мълчи.

Мехмед:   Взел си за доставчик приятел на Аврам. Мошеник от Дедеагач.

Армен:   /на себе си/ Не е за чудене, че ви кроят шапка. /на тях/ Обичайната блага одринска?

Мехмед:  /мрачно/ Този път без локум. И без стамбулски шербет.

            Влизат Душан и Ристич. Армен бърза да ги посрещне.

Армен:   Къде е певицата?

Душан:   /сърдито/ Питай нея.

Ристич:   Не бойте се, ще пее. Ама не за всички.

Армен:   Не сте в настроение.

Душан:   Напротив. Сърбия я чакат велики дела.

Ристич:   И Черна гора не пада по-долу! Душан, напоследък с моя планински нюх надушвам някакъв заговор срещу нас...

Душан:   Спокойно. Скоро ще се види кой е най-великият народ на Балканите. /на Армен/ Донеси ни от Кралимарковската ракия.

Армен:   /на себе си/ От какво ли я правят пък тая?

            Армен посреща Василиус, Константинос и Димитриус.

Армен:   Как са делата?

Василиус:   Надяваме се ние да имаме това, за което всички наоколо ламтят.

Димитриус:   Солун вече взехме...

Армен:   Съюзниците ще се примирят ли?

Василиус:   Ще им се наложи.

Армен:  /на Димитриус/ Разбрах, че по този случай ще преименувате котарака.

Димитриус:   Да, връщаме се към античността - Херкулес!

Константинос:   Как ли ще го наречете, ако, не дай си Боже, се скараме със съюзниците!

Василиус:   Свиквай, Константинос - кавгата ще си дойде и без Божията помощ!

Димитриус:   Името на котарака е готово, но не искам предварително да стряскам варварите!

Армен:  Ясно. Какво да бъде?

Димитриус:  Люта солунска.

Армен:  На път съм! /на себе си/ И тия се разлютиха!

            Армен посреща Симеонов и Крумов.

Армен:   Къде е отец Асен?

Крумов:   /тихо/ На тайна мисия! Скоро ще стане ясно кой кого и къде! /смигва и оглежда пренебрежително съюзниците/ Ако отец Асен...

Симеонов:   /прекъсва го/ Отецът е по нужда, идва.

Армен:   Поздравления за победите ви на изток!

Крумов:   Не ще са последните. Последният триумф ще е...

Симеонов:   /поглежда го укорително/ С общи усилия ще довършим болния пилафчия. После всекиму според заслугите.

Армен:   И според мярката... /смигва/

Симеонов:   Великото е според мярката на народ като нашия. /идва и отец Асен/

Крумов:   А, ето го и отеца! Той трябва да е тук, за да се настърви! Дай Станимашка двойно препечена.

Армен:   Разбира се!  /на себе си/ С тая сигурно борят булките!

            Влиза Янис и отваря широко вратите.

Янис:   Господа, Великите сили! /влизат представителите на Великите сили без Ноар и Шварц/

Армен:   /бърза да ги посрещне/ Не оставят вечер непочернена... И нито дума за Армения! /любезно към тях/ Добре дошли. Балканският съюз излезе здраво бебе, вижте ги!

Чернин:   Децата лесно се разболяват. И никакви източни лекове не ще им помогнат.

Чьорни:   Не и ако имат грижовна майка.

Чернин:   От вчера броя дните на прехваления ви Балкански съюз!

Чьорни:   Напразни са надеждите ви!

Блек:   Можем да организираме залагания? / Негро понечва да седне пръв, но се усеща, изчаква другите и сяда едновременно с тях/

Негро:   Къде е певицата?

Армен:   Рано е, ще дойде. А къде е фон Шварц?

Блек:   Сигурно хвърля баварски боб на кого да заложи – на Фердинанд или на султана. За мен обичайното. С чай.

Чьорни:   За мен двойно. Без чай.

Чернин:   /иронично/ Каква жертва – да се лишите от чай за сметка на...

Чьорни:   Днес ние променяме света...

Чернин:   Не се надявайте Виена да гледа безучастно!

Блек:   Спокойно. Рано е за крамоли, господа. Теренът не е разчистен.

Негро:  Да не се казвам Негро, ако войната не чука вече на вратата... За мен сицилианско вино!

Армен:   Няма да се бавя! /на себе си/ Да бе, ей сега ще прескоча до Сицилия!

            Армен разнася пиетата от маса на маса. Когато приближи, се чува част от разговора.

Блек:   Господа, започвам да се учудвам на вашата страст!

Чернин:   Трудно е да се приеме как се поощряват нездрави балкански амбиции...

Чьорни:   Децата ги обединяват общите игри!

Чернин:   Ще видим...

Константинос:   Каква елинска трагедия - разсъблеклия се император Константин сам пред османците!

Димитриус:   А аз не разбирам защо Василий Българоубиец не е оставил само един едноок да води всички ослепени!

Симеонов:  Ние трябва да търсим Санстефанска България, че и отгоре!

Крумов:  Като се замисля - как ли конете на хан Крум са я пили тая солена вода на Бяло море?

Душан:   Въпросът е като обединим славяните, дали да вземем и българите? И на кое море точно да излезем!

Ристич:   Ние като планински орли трябва да следим… Чакай, ти за кое море говориш?

     Когато Армен приближава масата на турците, те прекъсват разговора.

            По масите се подхващат „патриотичните“ разговори от Първа и Втора сцена.

            В един момент се появява Лепа и запява българския вариант на “Ясен месец веч изгрява”. Напрежение, прекъсват я. Всеки запява своя патриотична песен. Стават и играят. Чьорни напуска, след него и другите от Великите сили. Остава само доволния Чернин.

            Някои поръчват отново, но Армен отказва, гледа часовника и ги подканя. Продължават да играят.

            Влиза  малкото момче с латерна, която свири без думи красивата мелодия на “Ясен месец веч изгрява”. Умълчават се и сядат. Но всеки го гони като “не свое”. Армен поглежда отново часовника, подканя и тях. Василиус веднага извежда гърците. Лампите просветват. Българите поглеждат часовниците си и също напускат. След тях излизат всички. Армен се скрива зад тезгяха. 

    

            Влизат Василиус и Хермес като експерт, откъм кухнята идва ухилен Аврам.

Аврам:   Готови ли сте? Това е исторически миг! Начало на възродена Византия! Два древни народа обединяват...

Василиус:   Къде е стоката?

Аврам:   Как може да принизявате...

Василиус:   Да не е някое еврейско чергило!  

Аврам:   /примирено/ Всъщност вашият елински сарказъм прави удоволствието ми пълно. /разгъва пакета и показва част от плащеницата. Тя е красива, вижда се двуглав орел/.

Хермес:   /приближава/ Мога ли да я обследвам отблизо? /вижда я и остава втрещен/

Аврам:   Ще я разгърна в целия й блясък /поглежда към тезгяха, зад който е скрит Армен/ Сега ще я наметна. /натъртва/ Да, сега ще я наметна! /осветлението угасва, той намята плащеницата/

            Армен се измъква бързо със свещ. Тайнственост.

Армен:   Боже Христе! Императорът на Византия!

Аврам:   Това е знамение! /Василиус пляска с ръце от възхищение/

Хермес:  /все още замаян/ Не е за вярване! /напира да я разгледа, но Аврам го отблъсква, бързо я съблича и сгъва/

Василиус:   Аз не съм прехласнат...

Аврам:   И аз съм така, като трябва да плащам... Ето нужното като аванс! /дава плик на Василиус/ Чакам отговор! И свиквайте с числата вътре! /излиза, Хермес тръгва след него, но Армен го връща и изпраща гостите/

            След като те напускат, Аврам се връща и светва. Армен се крие зад тезгяха. Влизат Симеонов и Крумов.

Аврам:   Здравейте, юнаци! Часът на историческата справедливост настъпва!

Симеонов:   Интересът е голям, внимавай къде стъпваш!

Аврам:   Не се боя да кажа, че плащеницата е автентична и единствена...

Крумов:   Искам пръв да я наметна! /осветлението угасва/

Аврам:  /към Армен зад тезгяха/ Кретен! /осветлението е възстановено/

Крумов:   Да няма френски шпиони тук? Искам пръв...

Симеонов:   Мълчи, ще урочасаш работата. Цар Симеон ли искаш да надминеш? Авраме, да не си ни спретнал някой водевил?

Аврам:   Войнската ви прямота ме подтиква да действам бързо /разгръща пакета и показва двуглавия орел/.

Крумов:   /приближава/ Трябва да я пипна. Прилича ми на каракачанска...

Симеонов:   Аз съм с боя на царя, дай да я наметна! /осветлението угасва. Аврам бърза да я сгъне, като мърмори: „какъв кретен!”. Светва. Към Аврам/ Добре, облечи я ти да я огледам!

Аврам:   Намятам я! /бави се, вика/ Да, сега ще я наметна! /угасва, Аврам намята плащеницата/

Крумов:   „Кретен“ - светва!/светва/ „Намятам“ – угасва! /угасва/ Виж как го схванах! Айде сега пак...

Симеонов:   Стига!  

     Армен се появява със свещ, като  мърмори: „Ама че ортаци и купувачи!”

Армен:   Боже Христе, самият император на Византия! /офицерите замръзват/

Аврам:  Това е знак за ново българско царство! /бързо сваля и сгъва плащеницата/ Не се бавете с отговора! /дава плик на Симеонов/ Нищожна цена за мечтата ви! /излиза.  Армен изпраща със свещта офицерите, светва и се скрива зад тезгяха/

            След малко влиза Душан. Появява се и Аврам.

Аврам:   Привет на славните Душанови потомци! Сам ли сте?

Душан:   Певицата разбирала само от други връхни дрехи... Аз сам ще преценя. Къде е? Защо я мачкаш така?

Аврам:   Вашата загриженост издава вековна кралска традиция. Няма да ви измъчвам / показва частта с двуглавия орел/

Душан:   В Белград видях черногорска драперия...

Аврам:   /прекъсва го, разгъва я/ Ето я в цялата й красота /Душан е приближил и хваща плащеницата/

Душан:   Искам да я разгледам!

Аврам:   Пусни, ще скъсаш светинята! /двамата дърпат плащеницата/ Остави да я наметна! /осветлението угасва, Армен се втурва, но пада и свещта угасва. В тъмното се чува боричкане/

Душан:  Толкова е тежка. Само Марко Кралевити може да я носи! /Аврам светва – Армен и Душан дърпат сваленото му палто, плащеницата е у него/

Аврам:   /докато отива и си прибира палтото/ Сега такива не се носят. Вашият крал ще трябва да поспортува, ако иска славата на древните императори.

Душан:   Но аз съм дошъл за плащеницата, не за...

Аврам:   За нея говоря! Чакам бърз отговор! /дава му плик/ Отвори след чаша люта белградска! /Армен отпраща бързо Душан, който се опитва да отвори плика/

            Остават Аврам и Армен.

Армен:  Дали ще клъвнат?

Аврам:   Плащеницата е истинска!

Армен:   Напомня ми на древноцърковна арменска... Добре, няма значение. Венецианецът обаче отказа да изработи копие за такава сума!

Аврам:  Да не е само той. Нашата Султана вече се съгласи.

Армен:   За това ще трябва време. Ако дотогава получим и трите заявки...

Аврам:   Това не е проста работа. Сега всеки ще тръгне да проверява, а не дай боже - и пръв да открадне реликвата! Как само налитат!

Армен:  Обаче при тоя аванс, който поиска... Вярно, че това ще ги забави...

Аврам:   Утре рано повикай шпиончето Хермес. Работата тепърва трябва да се опече.

Армен:   Видя ли как се нахвърлих на Душан?

Аврам:   Схванах намека ти. Но проценти ще предоговаряме само ако дадем всичко от себе си и вземем максимума! Ще тръгвам. Налей едно шишенце от Канината ракия да я опита и Соломон.

Армен:   /тръгват да излизат/ Синът ти я опитва за десети път. Ще ти налея едно за Сара да не ме е яд като пиеш!

 

                                   Трета сцена

            Канцелария на Симеонов с българското знаме. Хермес влиза дегизиран при Симеонов и Крумов.

Хермес:   Радвам се, че ме приехте.

Симеонов:    Седнете. Разбрах, че идвате отдалече...

Хермес:   Представител съм на престижни музеи в Европа. Интересът им към византийското наследство е направо невъздържан.

Симеонов:  Не знам как мога да ви помогна. Нашите учени също разпитват, но ние нямаме достъп до старините.

Хермес:   Моите сведения са различни. Търговци от рухващата под напора ви империя вадят на показ истински реликви. Скоро излязоха трески от Христовия кръст и кръпка от плащеницата, с която е бил повит...

Крумов:  Плащеница... Да не е... /Симеонов му прави знак да мълчи/

Хермес:   Не е – тази е Христовата. Една друга плащеница разбуни духовете в Европа - Константиновата. Но аз…

Симеонов:   Тия плащеници...

Хермес:   … аз повече се интересувам от златния тас, с който Юстиниановата невеста Теодора хвърляла жито на пъпа си, за да кълват оттам гълъбите...

Крумов:   Чу се, че намерили нощното гърне на... По този повод написах...

Симеонов:   Я стига. Та какво за Константиновата плащеница?

Хермес:  А, да... Появила се е тук в Солун! С двуглав орел и всичко останало. Тя се харчи заедно с поверието, че с нея в Цариград ще влезе императорът на възродена Византия. Да сте чували нещо за нея?

Симеонов:  Не. Това не влиза в задълженията ми...

Крумов:   Ако някой знае повече по случая, то това ще е...

Симеонов:   /прекъсва го/   Можем да се информираме взаимно, ако подочуем нещо... Вярват ли музеите, че е автентична?

Хермес:   Музеите, които ме пращат, се кълнат, че е оригинална и струва повече от издръжката на една дружина болнави български бойци.

Крумов:   Сравнението е недопустимо! Аз тия музеи... / Симеонов го стрелка с поглед и той не довършва/.

Симеонов:   А лично вие как гледате на нея?

Хермес:   Нещо като дежа вю... /пауза, видимо се разстройва, бързо подава листче на Симеонов/ Това е мястото, където може да ми оставяте информация...

Симеонов:   И вие на нас.

Хермес:   Разбира се. /тръгва си, първо към публиката, лута се, Крумов го упътва/

Симеонов:   Ама че работа...

Крумов:   Нашата плащеница ще побърка и европейците!

Симеонов:   Жалко, че генералът отказа да осигури сумата. Но ми се стори, че..., внушаваше ни...

Крумов:  Само дето не го изкрещя - плащеницата трябва да се открадне!

Симеонов:  Тогава няма да е от значение дали е фалшива. Но ако е оригинал - печалбата ще е от национално значение!

Крумов: От световно, да не кажа нещо по-голямо!

Симеонов:  Ако Негово величество цар Фердинанд Първи знае как я търсят в Европа, няма да пожали пари, за да я притежава.

Крумов:   По ми се вярва и той да ни внуши да я откраднем преди другите балканци!

Симеонов:   Показваш завидна практичност за една поетична душа.

Крумов:  Одринска житница, Солунска митница и Константинова плащеница - що е то? Нова... нова...

Симеонов:  Достатъчно. Още днес трябва да ми осигуриш среща с две жени - твоята възлюбена доставчица Петра и Арменовата Кана. Операцията с име “Мрак” се подхваща.

Крумов:   И срама, и славата са за нас! Удари дванайсети час! /излизат/

            Сменя се знамето. От другата страна влизат Василиус и Константинос.

Василиус:   Тоя представител на музеи, които окрадоха половината ни национално богатство, е доста съмнителен.

Константинос:   Напомняше ми...

Василиус:   Докопа ли се до информация, ще извади не само аванса, но и цялата сума за Константиновата плащеница.

Константинос:  Дали се е видял с българите?

Василиус:   Едва ли. Какво разбират те от реликви! Ако Аврам не беше толкова алчен...

Константинос:   Нашият престолонаследник Константин трябва да каже на краля. Ние сами... Отец Димитриус сега щеше да ни е опора...

Василиус:  Какво, да не се е нахвърлил на отец Асен?

Константинос:  Не. Докато спял, котаракът Херкулес захванал да го души... Сега отчето бере душа. Отец Асен прекръсти насилника Отело!

Василиус:  Горе главата! Ще слушаме генерала – днес той повтори със свои думи казаното от Димитриус - реликвата си е наша, няма да плащаме за нея.

Константинос:   Отецът не ни зарече да я крадем...

Василиус:   Някой да е споменавал тая дума? Добре, че музеите са приучени да крадат, а в това поне можем да ги конкурираме! Ами ако някой друг... Боже, в какво неведение сме!

Константинос:   Впрочем, запознах се отблизо с един от...

Василиус:   ... дебелоглавите.

Константинос:   Да. С офицер Крумов. Податлив е на влияние. Ще ми признае всичко, което чуе от своите.

Василиус:   Българите имат силни позиции в шпионажа тук. Жената на Армен Кана е българка, а певицата Лепа е зяпнала в Симеонов.

Константинос:   Вече натоварих Янис да слухти в кафенето, а Евгения, готвачката-влахиня, е в нашата църква, трябва да се говори с нея.

Василиус:  Вместо да задиряш дъщерята на Мехмед, Гюлхан, можеше да се пренасочиш към Аврамовата Сара. По-престижно е за теб и е по-практично за делото.  

Константинос:  При Сара оня бунтовник Танас е маркирал територия... Нарекъл ме едновежд Терсит!

Василиус:  Стискай зъби! /на себе си/ Откъде у българина тия точни антични знания! /на Константинос/ Притеснява ме Кана. Аврам я има за купена стока и няма да се пази от нея... Ами ако се захванем с Армен, една тъмна азиатска личност!

Константинос:  Поне той  не е взел страна...

Василиус:   Не бъди наивен и маркирай у тях!

Константинос:   Там вече синът на Мехмед, Мурад...

Василиус:   Казах ти – не се научи да маркираш територия, където трябва!

Константинос:   Моята избраница Гюлхан е образована, знае гръцки и...

Василиус:   Ясно. Погледни на Аврам и Армен по друг начин - това са хора без родина, парите за тях са същото като меда за осите. Погрижи се Евгения готвачката да не изпуска от очи Армен, на мен остави алчния евреин! /излизат/

            Сменя се знамето, от другата страна влизат Душан и Лепа.

Душан:   Нещо около татарина Симеонов? Освен, че се престараваш.

Лепа:   Отдавна пея тук и съм разбрала - понякога часове работа изтръгват само едно “о-ох”, което не знаеш как да тълкуваш...

Душан:  Туй не от пеенето си го разбрала. Вербува ли други?

Лепа:   Крумов задиря една селянка, доставчик в кафенето, Петра. Подарих й някои дреболии от Виена, разпалих страстта й и сега чакам резултата...

Душан:  Може и да го дочакаш - след девет месеца още един татарски воин.

Лепа:   Не ме пришпорвай. Покрай шпионството ми излезе име на развратница - Мехмед, Аврам, сега българина...

Душан:   Шеташ из балканските ширини като самодива... В някои отношения си прекалено активна и несъобразителна. Била си с Аврам в неподходящо време...

Лепа:  Така ли? А кой от Външно министерство въртеше търговия с него?

Душан:  Стари работи. Сега си в мое разпореждане. Двамата бихме могли...

Лепа:   Как? Ако ти се дам, ще помислиш, че комшиите са ме вербували.

Душан:  Жалко, наистина.  Но след войната, като истински славяни...

Лепа:   Тогава ще съм на мирновременен режим...

Душан:   Разбрах. Завърти главата на Афердита, чистачката на кафенето. Тя едва ли ще е вярна на Мехмед, след като той не е вече доставчик.

Лепа:   Сприхава е. Извади нож на готвачката Евгения.

Душан:  Рискувай, може да ти издигнем паметник.

Лепа:   Друго си ми обещал. Да пея в Париж и Виена.

Душан:  За това са нужни и допълнителни заслуги... Член на Великите сили си направи устата...

Лепа:   А-а, не. Какво ще говорят после за мен във Виена и Париж! Ограничавам се с Балканите. Мога да се спусна на юг и да проуча гърците...

Душан:   Не. Оставам с надеждата някога да се ограничиш със Сърбия. Засега най-важното е да се докопаме до плащеницата, без да плащаме.

Лепа:  Разбирам.

Душан:   Повтаряй си да ти е леко - дълга пред Велика Сърбия преди всичко! На Афердита и Петра - дрънкулки, а при Симеонов - по-малко от неясното „о-ох” и повече сведения! /излизат/

           

                                   Четвърта сцена

            Кафенето. Армен и синът му Атанас.

Армен:   Аврам си няма хабер от революционна борба.

Атанас:   Вярно, че обещах да се откажа от революцията…

Армен:   Нека страда. И аз страдам от дружбата на сестра ти Анулик с Мурад.

Атанас:  Ще говоря с Анулик да го зареже… Но в моя случай… Ако аз се откажа от борбата - на кого да разчитаме за свободна Армения!

Армен:  Точно така. Сега тук се разгаря едно съперничество, мисля да се включим и ние, арменците.

Атанас:   Ако трябва да заговорим с езика на манлихера!

Армен:  И без него в бъдещия ни исторически музей трябва да влязат реликви от Византия. Знаеш ли колко византийски императори сме имали ние арменците!

Атанас:  За плащеницата ли говориш?

Армен:   /изненадан/ Как разбра? В борбата за нея явно ще се включи куцо и сакато! Знам, че Сара ти е скъпа...

Атанас:  Забрави. Ако аз като революционер трябва да крада от дома й... Всъщност не е сигурно, че плащеницата е там.

Армен:   Трябва ми само информация.

Атанас:   Странно. И другите двама от семейството ме помолиха за съдействие.

Армен:  Жените, синко, могат лесно да се поддадат на чужди внушения. Казвай им каквото искаш, след като на мен си казал цялата истина. /смига му и излиза. Влиза Кана./

Кана:   Чу ли? Появил се кръста на Константин Велики!

Атанас:   Аз чух за цукалото на император Юстин…

Кана:  Наско, отваря се работа, която ще ни осигури бъдещето... Къде са другарите ти харамии?

Атанас:  Как се сети за тях? /обнадежден/ Да не се стигне до крайности покрай тия реликви!

Кана:   Трябва да се бърза. Аврам ми разказа как по монограма на чорапите разпознали трупа на последния император Константин. Ако сега се появят чорапите, как ли ще се харчат?

Атанас:   Кажи за какво са ти харамиите?

Кана:   Засега само за сведения! Солун вече не е същият...

Атанас:  Затуй ли от вчера баща ми избягва да ме вика по име. Наско, Танас вече опростяха...

Кана:    Дойде време баща ти Армен да покаже българофобството си.

Атанас:  Щом и тук, в борческото гнездо, почват раздори...

Кана:  Отивай и не забравяй - най-важно е сега да използваме византийската вълна. На баща си казвай каквото си искаш, истината – само на мен! Хайде! /Атанас излиза, Кана отива зад тезгяха/

            Влизат  първите посетители – Мехмед и Али. Тръгват към хубавата маса, но се усещат и заемат маса до входа.

Али:   Докъде стигнахме!

Мехмед:  Анулик отбягва Мурад, чистачката Афердита се прави, че е забравила турски...

Али:  Как така рухна агентурата ни? Обади ли се в Стамбул?

Мехмед:  Първо казаха, че там всичко си е на мястото, после спряха да отговарят. Стамбул пак се умълча. Трябва сами да се оправяме.

Али:   Сигурно има начин да помогнем на империята!

Мехмед:   Време е да развържем кесиите. Опитват се да ограбят византийското ни наследство! Ще купуваме, като сме слаби за друго... Иначе след време ще подредят атрибутите и ще отрекат да сме превземали някога Византия.

Али:   Като начало ще се насоча към Великите сили. И нека Аллах да е с нас.

Мехмед:   И Великите сили. /на Армен/ По една подсладена малоазийска.

Армен:  /на себе си/ Мисли, че ще затрудни новия доставчик!

            Влизат  Симеонов, Крумов и отец Асен. Армен ги посреща.

Армен:   Добре дошли! Изпреварихте гърците!

Симеонов:   Създаваме си нови навици. /прави знак на Армен и той се оттегля. Сядат на хубавата маса/

Крумов:   Кана подхвърли, че плащеницата е в килера у дома им. Армен сложил там катинар.

Симеонов:  Внимавай да не те подвеждат. Певицата Лепа е сигурна, че Аврам я държи в магазина за шаячни дрехи.

Отец Асен:  Туй ми се вижда малко... Тая... певица е несигурен източник.

Симеонов:   По-несигурни от нашите българи няма. /на Крумов/ Обясни му!

Крумов:   Какво?

Симеонов:   /раздразнен/ Защо твоята възлюбена Петра е забелязана до сръбския щаб, а самият ти се сближи толкова много с Константинос?

Крумов:   Обичам да дефилирам край него, за да се види колко по-долна раса са гърците. А Петра... Тя играе ролята на двоен агент.

Симеонов:  Бре! Не ти отива да усложняваш! Накрая да не се разминеш със сватбата!

Крумов:   Душан една Лепа не може да...

Отец Асен:   Работата взема греховен обрат...

Крумов:   Защо обрат? А гръка аз дезинформирах. Казах му, че евреите носят най-ценното с тях си.

Отец Асен:   А откъде знаеш, че Аврам не е увил плащеницата вместо пояс!

Крумов:   Кана каза, че тя разпасвала пояса му и не открила нищо подозрително!

Отец Асен:  И туй ти го изповяда тя?

Симеонов:   Стига! Засега сме дезориентирани. А генералът изведнъж взе да ме пришпорва. Може би и до царя да е стигнало нещо... /на Армен/ По една кюстендилска анасонлия.

Армен:   На минутата! /на себе си/ Добре звучи, каква ли ще е?

            Влизат Василиус и Константинос. Армен ги посреща.

Армен:   Заповядайте! Изберете си маса!

Василиус:   Специалната?

Армен:   Рано ви е, дай Боже скоро да стане! А за хубавата маса съм направил график!

Василиус:   Донеси го после за съгласуване и одобрение! /прави му знак да си отива. Сядат/  

Константинос:  Крумов се опитва да ме подведе, както Агамемнон подвежда Ахил. Но готвачката Евгения забелязала, че Аврам носи широки панталони и се хвали, че е напълнял...

Василиус:  Привижда й се - на женския мерак очите са големи.

Константинос:   А Янис ми докладва, че отскоро е прекратен свободния достъп до склада. Афердита… Впрочем тя, както и името й са подигравка с античността ни!

Василиус:  Афердита, пфу-у-у, всъщност дебне сина на Армен Танас и заплашила, че след готвачката Евгения наред за ликвидиране  е дъщерята на Аврам - Сара.

Константинос:   Но защо налита на готвачката? Това и на Омир не би хрумнало.

Василиус:   В шпионските работи не всичко подлежи на обяснение. Самият шпионин Хермес се зарече, че с евреи няма да работи, а е приел поръчка на Аврам. Обеща като компенсация  да се дегизира като журналист и да поиска среща с него.

Константинос:   Троянски кон, разбирам. Истински епос… /на Армен/ Изстудена тънка атинска.

Армен:   Какъв късмет! Призори ми я доставиха от Атина! Как е отчето Димитри?

Василиус:   Прескочи трапа. Но преди това Херкулес се спомина от мъка.

Армен:   Каква драма! И кой ще го съобщи на опечаления? /вдигат рамене/

            Влизат  Душан и Лепа. Армен ги посреща.

Армен:   Заповядайте! Къде е планинският орел Ристич?

Лепа:   Кръжи за някоя сляпа коза!

Душан:   Интересът ти, Армен, изглежда нездрав! /прави знак да ги остави/

Армен:   /на себе си/ Всички яко са налапали въдицата!

Душан:   /сядат/ Откъде си сигурна, че плащеницата не е в магазина за шаячни дрехи?

Лепа:  При шаяка е чисто. Отдавна пея тук и...

Душан:  Ти орден за заслуги ли очакваш, като го повтаряш?

Лепа:   Не. Малко съчувствие. Симеонов все повтаря, че търси да си смени обувките или нещо друго и...

Душан:  ... и в магазина - нищо. Тъкмо си помислих дали да не те запишем психология в Белградския университет. Позавърти се около Великите сили. Новият французин веднага те фиксира.

Лепа:  Въздържам се. Трябва да натовариш с повече физически отговорности Афердита и оная селянка Петра.

Душан:   Петра е много алчна. Предполагам, че с нашите пари готви чеиз за сватбата с Крумов. Тя например е забелязала нов скрин в кухнята. А Афердита чула от приятелката си, чистачка у Аврам, че скъпоценностите си той прехвърлил в нова виенска каса в спалнята.

Лепа: Накарай албанката да се жертва като жена!

Душан:  Как, като тя самата е жертва на природата! На този фронт засега оставаш единственият ни читав боец!

Лепа:  Тогава към гастрола в Париж и Виена прибавям и Будапеща!

Душан:  Атакувай Великите сили и ще стигнеш до Лондон. И тази вечер пей на сръбски! /на Армен/ Винаги белградска.

Армен:   /на себе си/ Тия патриоти едно ново име не могат да измислят!

            Влиза Янис.

Янис:   Господа, Великите сили! /влизат представителите на Великите сили без Шварц/

Армен:   /тича към тях. Поздравява новия френски представител Ноар. На себе си/ Чак притъмнява от тях! /правят му знак да ги остави, сядат едновременно/

Чьорни:  Господа, сигурно е - Фердинанд се готви да атакува Цариград. Интересно дали Вилхелм II ще му помогне с далекобойни оръдия...

Блек:   Фантазии! Сега важен за всички е само Балканският съюз!

Чернин:   /насмешливо/ Разбрах, че съюзниците търсят ново вдъхновение. Очаквам да се изпокарат още преди да са го открили!

Чьорни:   Това, което вие и фон Шварц вероятно подготвяте като интрига, само ще скрепи съюза!

Негро:   Ако всички не получат играчки византийска направа, то...

Блек:   Каква римска прозорливост, Негро! /влиза Аврам. Прави знак на Аврам и Армен да се приближат/ Балканците сега търсят максималното, а двамата знаят много за нрава им, питайте и тях! Ноар, започнете вие като нов!

Ноар:   /на Армен/ Господине, ще намери ли всеки това, което търси, за да върви Балканският съюз напред?

Армен:   Ще е трудно - умиротворяването си има цена...

Чернин:   Виждате ли?

Блек:   Само да не се оплетем в източни мъдрости!

Чернин:   /на Аврам/ Господине, ще издържи ли Съюза, ако не намерят всички това, което търсят?

Аврам:   Ако не се жалят средства...

Чьорни:  Усуквате го като всеки враг на славяните.  Знайте, че парите не могат да пречупят един Балкански съюз, основан на свободата!

Блек:   Боже, а още не сме поръчали...

Ноар:   За съюза съм, но отдавам дължимото и на парите.

Чернин:  На създаденото с корист не може да се помогне!

Чьорни:  И на рушенето с корист – също!

Чернин:   Виена не може да остане безучастна, когато...

Чьорни:   Петербург – също!

Блек:   Рано е за конфликти, господа.

Чернин:  /ядосано/ Затова се оттеглям.

Негро:   Ами аз?

Блек:   Отивайте и вие, че се руши баланса. Трябват ни повече противници в Голямата война, за да има после повече за вземане.

Негро:   Забележително. Римска логика. Оттеглям се и знайте, че сблъсъкът е на прага.

Блек:   /на Армен/ За нас обичайното.

Чьорни:   За мен двойно. /Негро и Чернин излизат/

Армен:   /въздъхва, на себе си/ Уплаших се да не търся още една Велика маса!

            Влиза Хермес с бастун - с един крак и с една ръка. Продава еднокраки и едноръки захарни фигури. Всички се умълчават. Армен и Аврам се отделят на авансцената.

Аврам:   Никой не се е обадил. Да си чул нещо интересно за стоката?

Армен:   Съюзниците предпочитат да я откраднат, вместо да се бръкнат. Австриецът Чернин ти е много близък. Да не си на негова издръжка по случая?

Аврам:   Той държи съюзниците да се карат и е готов да плаща за това. А французинът Ноар теб за какво те ухажва?

Армен:   Трябва да ти попреча да разиграваш съюзниците, за да се опази здрав съюза и за следващата Голяма война.

Аврам:  И ти не си зле! Освен ако не ти хрумне сам да откраднеш византийската светиня.

Армен:   Не знам къде я държиш. И кой знае дали е оригинал...

Аврам:   Чух, че подготвяш и отваряш своя сергия за реликви... Току виж, че и плащеница предложиш.

Армен:   В интерес на общата ни работа съм приел, че оригиналът е твой.

Аврам:  И е един. Така парите и на едните, и на другите ще са при нас... /Аврам си тръгва, Армен го следва/

Армен:    Но на единия само пет процента...

Аврам:   Обмислям да ти поискам процент от страничните доходи!

Армен:    Шегуваш се!

Аврам:   С парите – никога!  Помисли – 30 процента за мен, 30 за теб, с останалото погасяваш дълга за кафенето... /Аврам излиза/

            Армен поглежда Хермес и свиква персонала на кафенето.

Армен:   Приближете се. Настанаха смутни времена. Искам да ми се докладва за всеки непознат тип наоколо...

Янис:  Това включва ли военни?

Армен:  Не. Само цивилни.

Янис:  Ами ако са преоблечени военни?

Армен:   Ако знаеш, че са преоблечени, значи си наясно, че са военни!

Евгения:   Ако са местни?

Армен:  Ако са местни, няма да са непознати.

Евгения:   Но може да ни разпитват за...

Армен:   За какво? /Евгения се прави на разсеяна, Армен поглежда Хермес/ Нещо наоколо да ви прави впечатление?

Афердита:  Не! А как да се държим, ако подпитват за сина ви Танас воеводата?

Армен:   Моят син, Афердита, е революционер, ще се оправи и без теб. Нещо наоколо да ви...

Афердита:  То тогава и никаква жена не му трябва!

Янис:   Ако ни дадете списък, ще ни е по-лесно.

Афердита:  /на Янис/ Знам, че можеш да четеш. Ако ни го натякнеш още веднъж!

Евгения:   А може ли без списък да разберем кои са непознатите?

Армен:   /отчаян/ Ясно. Докладвайте ми само в краен случай. /тръгва ядосан към Хермес, който бърза да напусне/

            След излизането на Хермес, разговорите се завъртат около същите теми от първа и втора сцена.

            В един момент Лепа пее песента “Ясен месец веч изгрява” със  сръбски текст. Напрежение. Всеки я запява на своя си език. Малък Вавилон. Появява се момчето с латерна, която свири без думи красивата мелодия на “Ясен месец веч изгрява”. Умълчават се, после всеки го гони като “не свое”. Армен подканя и тях. Лампите просветват. Излизат.

           

           

Пета сцена

     Дома на Аврам. Аврам посреща Хермес, дегизиран като европейски журналист.

Аврам:  Не знам този белгийски вестник, но нямам какво да крия от един журналист. Пък и малък вестник - малки лъжи.

Хермес:   Не подценявайте пресата!

Аврам:   Говорете чудесно гръцки, а и ми напомняте някого... /сядат/

Хермес:   Без предисловие ще ви попитам дали е вярно, че еврейската общност в Солун е пратила нарочно писмо до София...

Аврам:  Също и до Атина. Разбира се и до Великите сили.

Хермес:  Така ли? Имаме новина! Доколкото знам, сте уверили българския цар, че желаете него за сюзерен в Солун...

Аврам:   Други са уверили в същото гръцкия крал. Който и да стане сюзерен, половината евреи ще са доволни, а едната половина доволна ли е, значи всички са доволни.

Хермес:   Интересно. Няма ли да ви притесня, ако ви цитирам?

Аврам:   Каквото и да цитирате, няма да промените лошото мнение за нас. Предпочитам да информирате цивилизацията за възможностите, които се откриват пред любителите на византийски ценности...

Хермес:   С това съм добре запознат...

Аврам:   Че откъде?

Хермес: /смутено/ Всички говорят. Но бих искал да попитам дали византийските реликви, които поваленият анадолски исполин ще загуби, не се полагат на елините?

Аврам:   И кои са те? Гърците ли?

Хермес:  Императорските символи трябва да имат наследници... И елините...

Аврам:   Кандидатите за наследници са толкова много, че правото трябва да се извоюва. Ако не с оръжие, то с много пари! Бедните не наследяват империи. Така че Византия може да остане ненаследена.

Хермес:   Но тогава всичко може да се разграби и изчезне...

Аврам:   Ако се плаща в брой, това не е разграбване, това е придобиване. Но зачекваме теми не за пред обикновени читатели.

Хермес:   Белгийските читатели са много заинтересовани. И ако тук на Балканите нямат възможности за придобиване, то в Европа...

Аврам:  Да не сте представител и на белгийска банка?

Хермес:   /въздъхва, на себе си: „При пълно разгръщане на артистичния талант...”/ Преди да платят, в Европа ще искат да разберат историята на реликвите. Ако започнем с необикновената сага с плащеницата...

Аврам:   Това, господине, струва пари...

Хермес:    Произходът й...

Аврам:   По-евтино ще ви излезе да си я купите!

Хермес:   /раздразнено/ А как ще отговорите на нападките, че продавате муниции и на съюзниците, и на турците?  

Аврам:  Завист! Всеки изпаднал в затруднение търси евреина, за да го прецака, а всеки успял го подценява и то пак, за да го прецака. Така ни поставят в положение на винаги печеливши.

Хермес:   /отчаяно/ Историята на плащеницата може да излезе в цяла Европа като ваше...

           

            Влиза Сара и гледа настойчиво Хермес. Той става и се измъква. 

Хермес:   Ще продължим друг път...

Аврам:  А кой ще плати за информацията? /Хермес бърза да излезе/.

Сара:   Изглежда ми познат. Знаеш ли, че Танас ми предложи да купя изгодно сребърна фиба на императрица от Македонската династия?

Аврам:   Отворихме кутията на Пандора!  Твоят революционер да не е подхванал и той търговия?

Сара:   Каза, че събира пари за делото.

Аврам:  Това е по-добро. Тук мнозина покрай делото, оправиха делата си. А ти как разбра, че продава фибата изгодно?

Сара:   Вярвам му!

Аврам:   Внимавай какви ги дрънкаш пред твоя българин! Да е проявил интерес за нещо извън размера на състоянието ми?

Сара:  Да. Дали е вярно, че двуглавият орел ни е станал семеен герб. Засякох го, че само от една покривка...

Аврам:  Какво?

Сара:  ...не трябва да се правят изводи. Пък и аз вече не виждам покривката...

Аврам:  Колко пъти съм ви казвал, че и за цвета на домашното цукало да ви питат, мълчите!

Сара:   Разбрах! /излиза/.

Аврам:   Накъде подкарваш, Боже, своя многострадален народ!

           

            Влизат Мехмед и Али.

Аврам:  Добре дошли.

Мехмед:  Благодарим. Малцина ни приемат като преди. Но и те ни гледат само в ръцете...

Аврам:  На това ги научихте вие. Ако си дошъл да ме упрекваш за уволнението си... Армен сам се поддаде на модата. Напира нова цивилизация...

Мехмед:   Язък за старата... Но не за това сме тук.

Али:   Обезпокоени сме, че някои подклажда страсти и насъсква всички към унищожаване на Стамбул...

Аврам:   Солун не беше унищожен. А как е на Проливите?

Мехмед:   Ти по-добре кажи кой внушава на всички, че сме се предали и позволяваме да се изнасят богатствата на империята ни!

Аврам:  Накъде биеш?

Али:  Бях при френския, а после и при австрийския консул. Единият, австриеца, не крие, че слуховете за разпродажба на византийски реликви не са никак преувеличени. Той, уверен съм, има списък на всички артикули...

Аврам:   Обидно е да се говори за артикули. Това са непреходни исторически ценности!

Мехмед:   Намекнаха ни, че ти притежаваш много от тях! Откъде? Лакардията, че вашите деди...

Аврам:  Надушвам сериозен интерес! Какъв е?

Али:  Колебаем се... Френският консул направо отрича в Солун да има наши старини.

Аврам:   Наистина - те не са вече ваши. И просветена Европа проявява...

Мехмед:   Европа, Авраме, е далеко, засега ти ни стигаш като грижа...

Аврам:  Французинът не ви ли предложи пари, за да купите и скриете всичко, което сее раздор между съюзниците?

Али:  Защо? Раздорът е в наш интерес! Господин Чернин ни поощри да търсим правата си... Ама как да купуваме своето?

Аврам:  Да бях аз, отдавна да бях предложил стоката на музей или белгийска банка, но вие с империите сте обременени. Затова идва време за купувате своето.

Мехмед:   /въздъхва/ Така е, налага се да купуваме. Чухме за аванса, чухме и за крайната цена. Плащаме цялата сума за Стамбулското наметало!

Аврам:  Известно е като Константинова плащеница. Макар че напоследък върви и като Симеонова или Душанова...

Али:   Плащаме за Стамбулско наметало. И нека Аллах е с нас.

Мехмед:  И Великите сили.

Аврам:  Все едно. За вас после ще е трудно да го пласирате, ако държите на вашето си име. Признайте, че русите и французите са ви подпомогнали с пари! Англичаните се ограничиха само със съвети, нали?

Мехмед:  В политиката си жив зян. И ако наметалото не е оригинално при тая цена...

Аврам:   Тежи ви защото мислите, че купувате наметало, а не плащеница. Повтаряйте пла-ще-ни-ца и ще ви олекне! Стамбул онемя - как ще проверите дали е оригинал?

Али:   /като успокоява Мехмед/ Не вярвам да злоупотребиш с нашата щедрост!

Аврам:  Само докато е възможно. Спокойно. От мен ще имате само оригинали.

Мехмед:   Армен обеща същото.

Аврам:   /стреснат/ И какво ви продаде? 

Али:   Тайна.

Аврам:   И аз не искам да се ограничавам само с плащеницата.

Мехмед:   Ако повториш Арменова стока, няма да я купим! И ще върнем наметалото!

Аврам:  Поне призна ли ви, че то е само едно и е у мен? /двамата се усмихват доволни/ Хванах се! Армен няма нищо!

Али:   Напротив. От него купихме сандалите, с които Цезар прецапал Рубикон!

Аврам:   /объркан/ Пусти арменци - аз изоставам с византийската история! /на себе си/ Кана! Може би подценявам тия българи...  /на двамата/ Да се ограничим засега само с Константиновата плащеница...

Мехмед:   Стамбулското наметало... Плащаме!

Аврам:   Ще ви взема само аванса, тъй като не мога да ви я дам веднага от съображения за сигурност... Плюс десет процента за стреса, който ми причинихте с недоверието си...

Али:   Това да не е някой нов данък от новата цивилизация?

Аврам:   Не. Мое спонтанно хрумване е. Плод на вековния тормоз, който моя многострадален народ...

Мехмед:  Приех! Но ако се появят други стамбулски наметала, ще изложим нашето на видно място. Нека другите потърпевши, по случайност по-силни от нас сега, решат какви страдания да изпиташ, преди да умреш. Ето аванса! /броят парите и излизат/.

            Аврам сам.

Аврам:  Този нагъл Армен и шпионската му половинка! Ще пуснат и те свое наме... плащеница и ще обезценят всичко! Кана! С тоя навик да ме съблича лично! Навик, някога не чужд и на певицата... Готвачката Евгения и тя си направи устата... Рахила!

           

            Влиза жена му Рахила.

Аврам:   Намираш ли ме привлекателен?

Рахила:  Добре ли си? Да не се е търкулнал някой грош под дюшемето? То и без това е за подмяна...

Аврам:  Добре, добре... Кажи защо те е търсила певицата Лепа?

Рахила:  Пазарува. Едно време ти я научи и разглези, като лично й доставяше всичко. Днес изведнъж поиска да види рафтовете за шаячни...

Аврам:  Без мен жената губи класата си...

Рахила:   После отишла в магазина за обувки и ровила...

Аврам:  Така е като се хваща с българи! Шаяк и цървули! Това ясно. А защо се караш така често с чистачката ни?

Рахила:   Защото води Афердита от кафенето, а тя дебне Сара...

Аврам:   И защо?

Рахила:   Ревнува я от Танас революционера!

Аврам:   Той не е вече революционер, а колекционер на реликви като баща си! Колко си наивна! Афердита е дошла да шпионира. Откакто донесоха касата, оная стая свети от чистота.

Рахила:   На два пъти ме викаха да местим касата...

Аврам:   А не те ли помолиха да им я отвориш!

Рахила:   Не. Защото всички знаят, че я купи, за да криеш там подаръците за оная българка.

Аврам:   Възможно е, само от уважение. Защото Кана е готова на жертви, за да угоди на мъжа си, дори той да се казва Армен. Но смяташ ли, че мога да залитна в съблазън, ако така рискувам приходи като византийските?

Рахила:  Аз схващам самата Кана като източник на приходи...

Аврам:  И защо?

Рахила:  Не разбра ли от нея колко са готови да платят за пушките си българските войводи? А чрез сина й...

Аврам.   Спри. Говорих ти за жертви. Ти готова ли си да сондираш? Например Армен...   

Рахила:  Аз него или той мен. Защото не Кана сондира теб, а ти нея сондираш!

Аврам:   Клевети!Ако открият нефт наблизо, при добра цена ще те отстъпя като експерт по сондажите. Нима не разбираш, че враговете атакуват нашия бастион – многострадалното еврейско семейство! Питам те - готова ли си да разбереш какво крои Армен? Знаеш, че проявява интерес към музикалните ти заложби...

Рахила:  И кога ще ме сондира - преди Моцарт или след Лист?

Аврам:  Е затуй още нямаме държава! Държавите се крепят на шпионажа! Мъдра жена си, слушай ме внимателно! Първо шпионажа не е мръсна дума, второ... /говори й на ухо, докато излизат/

    

                       

Шеста сцена

     Канцелария на Симеонов с българското знаме. Симеонов, Крумов и отец Асен.

Отец Асен:   Имам писмо от жена си. Милата, и тя копнее за византийски армаган...

Крумов:   И Петра все иска... Като доставяла арпаджика, чула дъщерята на Кана Анулик да се хвали, че и на гащите си вече имала печати...

Симеонов:  Монограми. Твоята Петра е тръгнала да оборва Кана: в килера нямало никакво наметало. Катинара там бил заради манлихера на сина им Танас.

Отец Асен:  Крумов, внимавай Душан да не прелъсти Петра...

Крумов:   Чрез нея го заблуждавам, а аз съм се заел да дезинформирам Константинос.

Симеонов:  Пак си я подкарал прекалено сложно, затова и сърбите, и гърците са преди нас. Последната ти хитроумна “партенка” се оказа вярна - Константинос и Душан си купили от Аврам подправки и в кутиите открили предмети от епохата на Арменските императори.

Крумов:   А твоята певица Лепа само ни харчи парите, за да пазарува и досега - нищо! Напоследък й се привиждат реликви все във виенската женска стока...

Отец Асен:   Мисля, че забравяме най-важното. Плащеницата...

Симеонов:  Да. Утре е решаващ ден. По таен канал...

Отец Асен:   Оставете тайнствата на църквата! Бъди по-ясен.

Симеонов:  Не мога. Изтича информация. По таен канал...

Крумов:   Кана?

Симеонов:  Е за това говоря! Та Кана ми предаде думите на Аврам, че гърците държат ключа на алъш-вериша в този град...

Крумов:   И без тайни канали можеше да го научиш...

Симеонов:    Но не знаеш, че гърците особено държат на пощата и митницата!

Крумов:  Знам. Константинос обеща да ми съдейства за Солунската митница...

Отец Асен:   Ей, като чуем за нея, и ни пада пердето... Алеко си нямаше работа...

Симеонов:   По друг канал...

Крумов:   Лепа?

Симеонов:  Не позна. По неизвестен за присъстващите канал се разбра...

Отец Асен:   Петра?

Симеонов:   И ти не позна! Разбра се, че чрез пощата Аврам и Армен си препращат постоянно един колет. Така плащеницата пътува от единия мошеник до другия и не може да се открие. Колетът трябва да бъде конфискуван. А през Солунската митница ще мине пратка от Цариград до Аврам, изцяло с византийски реликви. Пратката също трябва да се конфискува.

Отец Асен:   Туй ми се вижда малко... /двамата го стрелкат с очи/ Църквата не може да понесе всяка информация...

Симеонов:   /към Крумов/ Обясни му!

Крумов:  Ако жена ти иска армаган...

Симеонов:  /към Крумов/ По същество!

Крумов:  Чрез Солунската митница...

Симеонов:   Пак я подкара отдалеч и пристрастно. Прекалено се влияеш от Константинос. Та за реликвите... Нашият вожд, цар Фердинанд, ще прави малък дворец в Солун. Генералът е твърд - това трябва да бъде византийско бижу, източен бисер. Плащеницата, разбира се, ще е там, в центъра...

Крумов:   И няма ли да я носи?

Отец Асен:   Ако ще е в центъра на новия дворец, да платят на Аврам и да се свършва...

Симеонов:  Ще се повторя. Засега пари не се предвиждат. Всички трябва да се включат в една отклоняваща вниманието операция - “Кьор сокак”.

Крумов:   Да не изселваме турците? Според мен първо трябва да подхванем сърбина и гръка - и двамината с върлината!

Симеонов:    /иронично/ Допада ми. И нов куплет за „Съюзници разбойници” няма да ти се опре! Петра, като твоя агентура, трябва да бъде въвлечена в акцията, Кана ще е моя грижа. Отче, Анулик като православна...

Отец Асен:  Нещата с вярата при арменците...

Симеонов:   Остави подробностите! Та Анулик също трябва да помогне гърците да бъдат изложени на присмех. За конкретни инструкции чакайте знак.

Крумов:  Какъв знак?

Симеонов:   Така се казва. Ще те призова.

Крумов:   Как? /Симеонов маха с ръка, излизат/

            Сменя се знамето. От другата страна влизат Василиус, Константинос и Хермес.

Василиус:   Неприятно. Подценихме дебелоглавите. Петра подхвърлила на готвачката Евгения, че в полунощ от Арменови ще изнасят шарена торба с ценности. Янис изчакал и наистина - някой излязъл от дома с шарена торба. Нахвърлил се нашият, грабнал торбата... Не щеш ли, насреща му изскочил оня разбойник Танас с манлихера...

Константинос:   Казаха, че Янис ще се оправи.

Хермес:   Но загубихме ценен източник на сведения...

Василиус:   Чак пък ценен... /към Хермес/ Ти у евреина май се отърва само с уплах.

Хермес:   И с одрани уши. Сега периметъра на шпионските ми мисии е ограничен...

Василиус:   Как човек с твоя международен опит се довери на Афердита, една чистачка, чието име е срам за античността ни? Как си допуснал, че Соломон ще посмее да изнесе плащеницата на баща си?

Константинос:  Добре, че Аврам е проявил необичайна за един едър собственик несръчност и изтървал балтията...

Хермес:   Вие одобрихте операцията, аз избрах само дегизировката - дервиш.

Константинос:   Ако беше избрал ескимос, нямаше да ти одерат ушите.

Василиус:   Трябваше да се сетим, че и в двата случая ни пращат за зелен хайвер - все в полунощ, все с шарена торба... Добре, че се измъкна...

Хермес:   Все пак единият ми ръкав остана у Аврам...

Василиус:  Наистина непрофесионална дегизировка. Удържам ти от парите!

Хермес:   При този интерес към уменията ми...

Василиус:   /прекъсва го/ Доволен съм, че излагацията на българите по нищо не отстъпваше на нашата. Войникът, който отмъкна колета пред пощата, е със счупена ръка. Армен не си поплюва.

Хермес:   Цървулите в колета са съмнителни...

Василиус:  Наш човек отмъкнал един в суматохата - цървул като цървул, груба българска направа.

Константинос:  Всичките им символи са такива... Но ми е жал за Крумов. Той лично се заел, милия, да прибере Аврамова пратка от любимата си Солунска митница...

Василиус:  Жал ли? Представям си как се е обяснявал и гърчил пред евреина.

Хермес:   А сега накъде? Търся реабилитация!

Василиус:  Започваме отначало. Новината за новия дворец на Фердинанд хвърли всички в паника. Очаквам нашият крал начаса да се установи в Солун!

Константинос:  Да се знае кой е домакинът тук!

Василиус:  Това не е всичко. Донасят, че според престолонаследника ни Константин въпросът с плащеницата става национална кауза. Който я притежава, ще е с едни гърди пред другите преди подялбата на земите...

Константинос:   Това ми напомня малко агитациите на... Не, не, не го оспорвам...

Хермес:  Мога да се дегизирам като Фердинанд и да го изложа...

Василиус:   Рано е. Преди това разбери какво става. Турците са потайни и ехидни, явно израстват. Сърбите са беззъби - Лепа е поне двоен агент, а Афердита заплашила Душан, че ще ги зареже, ако лично не помогне да се създаде държава Албания след войната...

Константинос:   Боже, какъв напор - и Евгения готвачката иска нова държава - Куцовлахия.

Василиус:   Остави ги. Само българите са заплаха за нашата цивилизация. Минаваме на план „Златното руно”!

Хермес:   Каква е моята роля в него?

Василиус:   Търпение! Аз ще те потърся! /на Константинос/ Утре рано трябва да се заемат всички маси, за да няма къде да седнат Симеонов и компания.

Константинос:  Те като наши съюзници...

Василиус:  Пак ти е жал! Сближавайте се със сърбите, макар че подобни “истински славяни” в околността няма и за една маса. Нащрек с потайните турци! И го остави тоя Крумов.

Константинос:  Поет е. Е, не е като древните...

Василиус:  Напротив. Видели са как ти опипва полите на униформата. При втори подобен случай ще ти е трудно да заговориш жена…

Хермес:   Господин Василиус, аз вече знам как да принудя турците да се разкрият...

Василиус:   Ще се придържаме към план „Златното руно”! Подробности час преди акцията, заплащане час след това! Скоро и отец Димитриус ще е в редиците ни! /излизат/

            Сменя се знамето. От другата страна влизат Душан, Ристич и Лепа.

Душан:  Губим позиции. Трудно е да откраднеш нещо от евреи и арменци...

Лепа:  Търпение... Симеонов обеща да ми разкрие голяма тайна.

Ристич:   Любовна? Аз самият практикувам обикновено планинско...

Душан:   Стига. Лепа, с парите, които ти даваме, можеш да хванеш за любовник турския султан и да черпиш вода направо от извора.

Лепа:   Понеже ви свидят парите, Симеонов ме смята за проста певачка, която не си заслужава да печелиш с признания.

Душан:   Като това, че е щастливо женен!

Лепа:   Не може да бъде! Досега щях да разбера!

Душан:   И как точно?

Ристич:  Аз например съм ерген, но с планинския си опит...

Лепа:   С кози...

Душан:  Стига. Разбрах, че майка ти се оглежда за купуване на кафене в Белград. Нека, защото европейските столици са затворени за теб! Кажи ми, защо Фердинанд не пристигна оня ден? Месеца ли сбърка?

Лепа:   За Фердинанд не сте ме разбрали. Попитах ви какво ще сторите, ако изведнъж го видите в Солун?

Душан:   Лепа, новият ти българо-сръбски говор те обърква.

Ристич:   Мисля, че по-скоро друга една работа с езика...

Душан:   Ристич, на моменти злоупотребяваш със съюза между Сърбия и Черна гора! /на Лепа/ Видя ли се с Василиус?

Лепа:  Готов е на сътрудничество.

Ристич:  Нова страница... С тия... Но да не подкопавам съюза.

Душан:   /към Ристич/ Ти го направи. Защо не отиде с гърците на оглед в Аврамовия дом? Заради теб и те се отказали.

Ристич:   Добре, че им е дошъл акъла. Чух, че там ни чакали арменски харамии и другарите им от ВМРО!

Душан:   Глупости. /към Лепа/ Вярно ли е, че гърците искат да се откажем от плащеницата?

Лепа:   Не само. Ако можем да им помогнем да я откупят от Аврам... Обещават да действат за наша обща граница.

Душан:   Имам друг план. Ще опитаме сами да купим плащеницата. Татарският престолонаследник Борис пристига в Солун. Ще го отвлечем с хора, преоблечени като македонски четници и ще искаме откуп.

Ристич:  Четниците са с тях, никой няма да повярва!

Душан:  Напротив. Вие, планинците, издишате в политиката.

Лепа:  И не само...

Душан:   /като успокоява Ристич/ Преглътни в името на съюза. Местните българи вече мислят, че Фердинанд ги е предал, като ни е оставил ние да шетаме из Македония. С откупа ще купим плащеницата, /иронично/ а може да помогнем и за кафенето на Лепа в Белград...

Ристич:   Чувал съм, че Фердинанд плаща откупи. Но не е ли по-добре да го заплашим с убийство, за да забрави за Солун. Така ще си разделим града с гърците.

Лепа:   Гърците не делят с никого. Знам го, защото отдавна пея тук...

Душан:   И още дълго ще го правиш! Защото, ако сега ти поръчам да събереш сведения за Борис, ще се закълнеш, че го очакват вдруги ден. За да прибереш сумата. Затова занапред ще се плаща само при свършена работа.

Ристич:  Дали да не се хвърля на Арменовата булка Кана, за да пия вода направо от извора за княз Борис...

Душан:   Съблазняването и печеленето на уважение да става на първо време със собствен финансов рисурс. Особено подобряването на външния вид.

Лепа:   Това ни принизява до потната, непретенциозна местна конкуренция.

Душан:  Това е. /към Ристич/ А за теб парите на Белградската държавна банка няма да ти стигнат, за да омаеш Арменовата булка след богатия Аврам. Отивайте и чакам резултати. /излизат/

            Сменя се знамето. От другата страна влизат Мехмед и Али.

Мехмед:   Синът ми Мурад направи опит да се срещне с Анулик. Брат й Танас обаче помислил, че пак ще го крадат и като скочил с новия манлихер! Добре, че не улучил.

Али:   На това довчера се крепеше империята! Ако Великите сили и Аллах...

Мехмед:   Сега Мурад ходи на баене и не се сеща какво е ял предишния ден.

Али:   То и аз не помня. Покрай тоя лъжец Аврам. Взе капарото и се спотайва.

Мехмед:   Засега няма да бързаме. Виж как са се наточили за наметалото съюзниците! Ако се чуе, че сме го купили, може да ни нападнат и изселят.

Али:  Английският консул Блек ме предупреди да се снишаваме. После ще ни помогне. На съюзниците, кай, не може да се разчита, млади и диви са още!

Мехмед:   Разбойниците гърци превземат всичко. Нашите хора в Солунската митница са предупредени да напускат... 

Али:   Комшиите и те ми измиляха. Крумов подсмърчал пред едновеждия омировец Константинос за място в митницата… А Великите сили…

Мехмед:  /нервно/ Великите сили четат Аристотел и го бъркат с косматия циганин, прадядо на днешните гърци.

Али:  Циганите не са космати.

Мехмед:  Станали са след като са се омешали с крайбрежните бандити елините.

Али:   Циганите идват чак през...

Мехмед:   Аркадаш, ти на елински всезнайко ли ми се правиш? Ако и ти си изпаднал под зловредното им влияние!

Али:   Напротив. Измислям си по-достоен противник.

Мехмед:   Имаме силен ход. Наумил съм да подхвърля на Великите сили, и специално на австрийците, които сънуват всяка нощ море, една позабравена измишльотина: Солун - свободно пристанище. По-престижно е да го дадем на Европа, а не на кръвожадните комшии.

Али:  А какво ще каже Стамбул?

Мехмед:   Знаеш, че Стамбул мълчи. Поемам отговорността пред империята! От униформите на съюзническите офицери се изприщвам.

Али:   А вярно ли е, че Константинос, тая пародия на воин, ухажва дъщеря ти Гюлхан? Мурад се изтървал...

Мехмед:   Синът ми сега не е на себе си...

Али:   В митницата обаче говорят, че узурпаторите са благосклонни към семейството ти!

Мехмед:  Искат да ни скарат.

Али:  Не се безпокой. Само да не ме забравяй. Вдовец съм, а и куцата ми дъщеря...

Мехмед:   Сега сме под обсада, трябва да се държим... /влиза Гюлхан/

Гюлхан:  Татко, един англичанин иска да те види.

Мехмед:   Поканиго. /Гюлхан излиза/ Това се казва английска солидарност! Заповядайте!

    

            Влиза Хермес, дегизиран като англичанин. Оглежда се.

Али:   Каква изненада! Консулът ли ви праща?

Хермес:   Не. Аз съм пратеник на Външно министерство за специални поръчки!

Али:   /сочи одраните му уши/ На трудни места ви пращат...

Хермес:   Мен можеш да ме видиш навсякъде, където се разпределят блага.

Мехмед:   Попаднали сте на точното място. Али говори с вашия консул. Той обещал...

Хермес:  Аз съм на директно подчинение на Лондон…

Али:   Прочутите тайни и опасни мисии от Острова!

Хермес:   Екзакли. /Мехмед и Али се споглеждат/ Ние събираме мнения и от неофициални източници.

Али:  Великите сили...

Хермес:   Не го използвайте в множествено число, когато говорите насаме с някоя от тях. Та Негово величество е обезпокоен. Вие така безцеремонно игнорирате империята, на която довчера разчитахте...

Мехмед:  Ние се почувствахме изоставени...

Хермес:   Подкрепата ни за Балканския съюз е част от конспиративен план. Да не изпускаме от очи Русия, която чрез послушните си отрочета иска да наследи Византия.

Али:   Да, но не руски войски ще атакуват Стамбул!

Хермес:   Защо им е! Ето, сега те плащат на българи, гърци и сърби, за да събират символите на Византия. Руският цар е обмислил всичко. Всички търсят плащеницата, за да му я поднесат на тепсия...

Али:   Не ми се вярва. Съюзниците толкова се самозабравиха, че самите те...

Мехмед:   /на Али/ Защо тогава Чьорни ги обикаля като квачка? 

Хермес:   Екзакли. /двамата отново се споглеждат/ Аслъ. Плащеницата, ако се намери, трябва да се държи далеч от Руската мечка. Тя е заплахата! Ако е у вас, съм упълномощен да подхвана началните преговори...

Мехмед:   Не е у нас.

Хермес:  Знам, че имате достатъчно ресурс. Помнете - от вас русите и слугите им ще я отмъкнат, без да се усетите. Британският музей е най-доброто място за вещи от ...

Али:  Знам - от пропаднали империи...

Хермес:   Представете си как в беззащитния ви дом се промъкват агенти на Петербург... Впрочем като узурпатори те могат да нахлуят направо, посред бял ден...

Мехмед:  Ние искаме с наметалото и други ценни за Великите сили атрибути...

Хермес:  Не използвайте тази жалка дума!

Али:   И други ни предупредиха! Да няма някаква магия!

Мехмед:   Та ако можем с тия ... да извоюваме Солун да бъде обявен за свободно пристанище!

Хермес:  Гениално!

Али:  Ако Лондон се напъне да убеди в това Виена и Берлин, то тогава...

Хермес:   Напънът не помага, ако преди това не се договорим...

Мехмед:   Ще го кажа направо - получавате половината вещи, а щом някой официално се обяви за Солун като свободно пристанище, имате и другата половина.

Хермес:  Тук съм записал къде да ми оставите нишан, че сте готови. Аз ще търся повсеместно съдействие. Гудбай.

Али:   С бай кой?

Хермес:  Досвидания. /излиза/

Али:  Дали и него не го е драла руска мечка!

Мехмед:  Язък за хубавата ни империя! Аллах да е с нас.

Али:   И Великите сили! /излизат/

                       

Седма сцена

            Кана шета в кафенето. Влиза Армен.

Армен:   Пристигнал е гръцкият престолонаследник Константин!

Кана:  От жената на Аврам ли го научи? Усуква се около теб като гъркиня за византийско герданче...

Армен:   Носи ни от едрите фурми...

Кана:   Те двете са си винаги с нея!

Армен:   А вчера се отби да опита новия шербет…

Кана:   Ето, покрай сладкото си се изпуснал: Аврамови вече се хвалят със същите реликви като моите! Разполагали с оригиналите на моите оригинали!

Армен:  Не съм го чул /двамата шетат/. От Рахила обаче подразбрах, че Аврам е взел много пари от турците. Тя, невежата, не очакваше да се сетя!

Кана:  Наско ми го каза още оня ден - Сара се похвалила.

Армен:   Боже, къде се дяна семейната солидарност!

Кана:   Да. Аз например ти повтарях да запазиш онова грузинско шарено покривало с кръста от чеиза...

Армен:   С Аврам сме я замислили по-мащабно!

Кана:  С него или с жена му? Видях на ръката й нов пръстен с двуглав орел. От императора без уши. Армене, тази Рахила да не е стъпила повече тук!

Армен:   Какво? И Аврам ли?

Кана:   И чии бяха ония цървули в похитения колет!

Армен:  Колетът не беше похитен! И слава Богу! Петра поиска цървули, за да увеличи доставките на ракия. Не съм очаквал нейният битолски екстрат с неясен произход да се превърне в общобалкански и европейски шлагер!

Кана:  Великите сили са готови да преглътнат всичко, за да отложат Голямата война! Добре си се сетил да разреждаш и тая ракия. Водата се приема като своя от всеки… /излиза/

           

     Влиза Атанас.

Армен:   Казах ти, че е рано за манлихера!

Атанас:   Помислих Мурад за крадец...

Армен:  Поне Янис можеше да пожалиш. Занапред ти трябва да разтребваш...

Атанас:   Аз - слуга! Какво ще кажат моите революционери!

Армен:   Нещо ново?

Атанас:   Пристига Константин! И отвличането на княз Борис се отлага. Баща му Фердинанд го спрял в последния момент.

Армен:  Това е старо. Да си чул дали гърците имат тайни новини за нас?

Атанас:   Не. Чух за турците. Сложили са ме първи в списъка за бесене, като си върнат града...

Армен:  Ще видим. А сега слушай и без волности. Ще повикаш твоите хора и ще заемете рано маси. Ще следите обстановката и най-вече мен.

Атанас:  Манлихера да нося ли?

Армен:   Не. Войната е психологическа. И следи Афердита да не подхване създаването на Албания още днес. Върви! /Атанас излиза/

     Влиза Аврам с голяма шарена торба.

Аврам:   Гърците са се разшетали... Ще купуват!

Армен:   Получих бележката.

Аврам:  Тази сутрин Константинос ми даде знак - преплете двете си китки...

Армен:   Двуглавия...

Аврам:   Тихо. После с жест удължи носа си - значи среща тук в кафенето...

Армен:  А защо не у вас? Твоят нос да не е по-къс! И за кого са тия салтанати с княз Константин?

Аврам:  Изучиха се. Нищо чудно тук в кафенето да се появи и самият той. За да ни шашнат и изнудят.

Армен:  Не знам дали ти не се опитваш да ме ошашавиш. Къде са парите на турците?

Аврам:  Нося ти дела /персоналът обикаля, слухти/. Разкарай ги тия! Я по-добре ела с мен. /отиват в кухнята, но там веднага влиза Евгения. Преместват се в тоалетната. Няколко пъти броят парите/

Армен:   Подобни сделки не са за тук. Може да стане напечено, ако съюзниците разберат...

Аврам:  Навън се дебнат повече. Тук се отпускат…

Армен:  Не знам… Покрай теб съм разбрал - въпрос на национално достойнство е да отмъкнеш нещо изпод носа на съюзника си! /прибират парите и излизат от тоалетната/

Аврам:   Слабост ви е да се разсейвате с източни прозрения... Съсредоточи се!

Армен:   Взел съм мерки. Атанас ще пази.

Аврам:  Ако не предизвика междусъюзническа война с неговия… Виж какво съм приготвил за гърците /показва две плащеници/. Едната е на Султана, другата е на венецианеца.

Армен:  Какъв султан, не е ли на императора?

Аврам:  Шита е от нашата Султана! Боже, все по-трудно се разбираме.

Армен:   Заради петте процента е! Оригиналът на турците ли ще дадеш?

Аврам:   Глупости. Кажи кое копие одобряваш. Венецианското е по-скъпо и за да платя съм прихванал от петте ти турски процента...

Армен:   Откъде накъде? Говорих с Кана...

Аврам:  Хайде, отклоняваме се...

Армен:  Сигурно знаеш какво си мисля за определени отношения...

Аврам:  Не, но вдигам гръцкия ти процент - десет!

Армен:   Семейната чест ме задължава...

Аврам:  Ако и българите купят, ти давам дванайсет процента!

Армен:   Защото знаеш, че дотам няма да се стигне!

Аврам:   А заради твоята алчност над главите ни виси международен скандал! И ако упорстваш, ще те издам, че продаваш на всички, и на Великите сили!, една и съща ракия - “Балкан-уни”!

Армен:   Не бях се сетил – името ти е търговско! Виж, ракията си и ракия…

Аврам:  Ами ако някои от клиентите се сдобрят и си омешат чашите. Кой ще ти помогне като разберат, че кюстендилската, одринската и солунската двойно препечена са варени под Битолската асма на Петра.

Армен:   Разбрах...

Аврам:   Връщам гръцкия ти процент на пет! Освен това...

Армен:   Разстроен съм... Затварям кафенето! Никакви сделки тук!

Аврам:   Отстъпвам – девет процента! Да спрем с време!

Армен:   Та ние едва започнахме!

Аврам:   Петра се похвали с нови цървули. Народът се пита с какво ли ги е заслужила!

Армен:  /бързо/ Ако още държиш да се върнем на плащеницата, избирам по-красивата - Венецианската.

Аврам:   Бях решил отпадналата да я добавя към чеиза на Сара. Не, не, ти вече избра.

Армен:   Ако синът ми изобщо пожелае Сара след поредицата... Нашето сродяване крие вътрешно противоречие...

Аврам:  Пак източни мъдрости. Не се разсейвай!

     В кафенето влизат Атанас и неговите приятели. След тях - гърци, които сядат по един на всяка маса.

Армен:  Рано рано...

Аврам:   Гърците се осигуряват отвсякъде.

Армен:   Дано съюзниците им не разберат веднага какво става!

Аврам:  Те сега дебнат княз Константин из града! /Аврам излиза през кухнята/

           

     Влиза Афердита.

Афердита:   Великите сили! /влизат и те без Шварц, тя се опитва да ги заговори. Не й обръщат внимание. Готова е да ги спре, но Атанас я отвежда/.

Армен:   /на себе си/   Дали и аз да не повдигна въпроса за свободата на Армения! Не, като ги видя и ми причернява! /посреща ги/

Блек:  Добре ли виждам - масата ни е... нямам думи!

Армен:   Местните веднъж в годината имат навика... традицията...

Чьорни:   Да обсебват чужди места!

Армен:   Да подремват на местата, където са дремали дедите им...

Блек:   Но това е било преди да стъпят тук Великите сили! Сега този навик - да не обиждаме традициите, е анахронизъм...

Чьорни:  Тъкмо се канех да повдигна въпроса какво от закъсалата Източна империя може да се откъсне и за Армения!

Армен:   Господа, да прогоня ли туземците? Един арменец е готов за свободата...

Блек:  Спокойно, рано е за нови огнища на напрежение…

Негро:  Да не се казвам Негро, ако сега не е моментът да се вдигне градуса на напрежение!

Чернин:   Подкрепям господин Чьорни – арменският въпрос трябва да се постави на масата!

Армен:  Готов съм да размахам камшика и да разгоня тези натрапници...

Блек:  /гледа с упрек Чьорни/ Господа, рано е...

Негро:  Да не се казвам Негро, ако още утре градуса...

Блек:   Да тръгваме!

Армен:   /смига на Чьорни/ Ще донеса бутилки от резерва специално за Великите сили!

Чьорни:   Аз съм склонен да одобря известно насилие над дремещите тук ...

Ноар:   Защото в Русия все още нямате сериозна революция! Да тръгваме! /Великите сили си тръгват, Армен ги догонва и дава по бутилка на Чьорни и Чернин/

     Влизат Симеонов, Крумов и отец Асен, а веднага след тях Душан и Ристич. Последните двама обаче виждат заетите маси, обръщат се и тръгват да догонят Великите сили.

Симеонов:  Армене, да не си продал кафенето в чест на Константиновото идване? Това ще е лош знак!

Армен:   Защо? /замисля се/ Гърците имат празник.

Отец Асен:   Сега чувам. Да не е някой от резервния им отбор олимпийски богове – на самозабравата! /гърци се надигат, Крумов се готви да отговори. Атанас бърза да се намеси/

Симеонов: /на Крумов/ Не давай повод... Армене, какво си намислил?

Армен:  Тия тук са ми клиенти, а не гърци...

Крумов:   Ние другояче го разбираме, но нейсе... А Яворов даде всичко от себе си за вас арменците!

Симеонов:   Да тръгваме.

Крумов:  Да видим защо „истинските славяни“ хукнаха като шумадийски посердаци след Великите сили! /тръгват си, като правят знаци на появилата се Кана да следи Армен. Влязла е и Лепа. Откъм кухнята излиза Аврам/     

Аврам:   Армене, Кана и Лепа трябва да бъдат отстранени. Крумов ще ни изпозастреля, ако научи какви ги вършим тука!

Армен:   А не може ли да се пазарим другаде?

Аврам:   Не може. Тук е общият ни дом, тук стените ще ни помагат!

Армен:   Общ дом?

Аврам:   Ако съюзниците подпалят кафенето, ще купим друго със спечеленото!

Армен:   С моите десет процента!

Аврам:   Десет процента ли? И откога? Ще ти дам изгоден заем.

Армен:   А-а, не. Както си ни подкарал в тоя общ дом...   

     Влизат Василиус, Константинос, Димитриус и Хермес, дегизиран като престолонаследника Константин. Янис е ординарец, “ранен на фронта”. Най-хубавата маса е освободена, а след това и останалите. Василиус подканя Атанас и той също напуска с неохота заедно с приятелите си. Кана и Лепа напразно се опитват да се задържат. Преговарящите остават сами.

Аврам:   Ваше височество, вие и друг път сте идвали в Солун...

Армен:   Да, толкова сте ни познат...

Василиус:   От фотографиите е.

Аврам:   А може би духът ви е витаел по тия скъпи за гърците места.

Армен:  И Константинопол помни стъпките на дедите ви!

Хермес:   Въпрос на време е да си върнем византийската корона!

Аврам:   Ваш дълг е да се подготвите отдалеч. /пауза/ Ние, евреите, сме истински страдалци, народ без...

Константинос:   Това е всеизвестно. Но докога ще прибавяте такса-страдание към цената на всяка ваша стока? Защо не я отбиете и от сумата за Константиновата плащеница?

Аврам:  Аз не съм забравил пастирското минало на народите ни и затова приемам да се пазаря. Ще започна с това, че без плащеницата новият император на Византия ще е като паун без оперение...

Димитриус:   А на какво ще заприличат евреин и арменец, ако не…

Василиус:   /успокоява Димитриус, към Аврам/ Вие ще придобиете голяма тежест в бъдеще, ако ни помогнете сега.

Аврам:  Предпочитам минал провал пред неясни бъдещи индулгенции...

Димитриус:   Неполучените индулгенции се прежалват, но как ще погледнеш в очите...

Аврам:   В подобни случаи гледам встрани... Или по-точно следя ръцете. Ама вие май искате да ви харижа вековна, световна ценност ей така!

Василиус:   Обиждате ни!

Армен:  С обидените се кара по-делово!

Аврам:  Моят приятел Армен, от народ с втората по древност църква...

Армен:  Защо втора?

Аврам:   Та Армен  знае патилата на племето ни...

Димитриус:  Това го знаят всички. С колко ще отстъпите от цената?

Аврам:   Моят многострадален народ... Да, добре. Освен патилата ни Армен знае, че таксата-страдание, както Константинос, един господин не от това сурово време, я нарече, винаги е...

Димитриус:  Ние предлагаме да платим половината.

Аврам:   Плюс аванса. Отче, разбрах, че си имате нов котарак - Феникс...

Василиус:  Не го разсейвайте!

Димитриус:   Половината.

Аврам:  Аванса плюс три четвърти от сумата. /гърците смятат, към Василиус/ Интересен ход е да упълномощите едно възкръснало из мъртвите духовно лице за пазарлъка...

Димитриус:   Три четвърти от сумата без аванса.

Аврам:  Три четвърти от аванса плюс шест десети от сумата. /гърците отново смятат/ А къде държите Феникс нощем?

Димитриус: /изнервен/  Три пети от цялата сума без пет осми от аванса.

Аврам:  Добавете два процента към последното. /гърците смятат/

Константинос:   /тихо/  Кое беше най-ниското ви предложение?

Армен:   Първото. Да ви го припомня ли аз?

Хермес:   Не! Авраме! /Аврам шепне. Гърците се споглеждат недоумяващо. Хермес вади пари изпод дрехата си. Плаща и прибира почти половината като остатък/.

Аврам:   /разочарован/  Остаряваме, Армене, остаряваме! /подава плащеницата. Гърците понечват да я разгърнат/.

Армен:  Не тук! Шпиони дебнат отвсякъде. /гърците и Хермес напускат. Аврам и Армен отиват в тоалетната и делят парите/

     В кафенето влизат Мехмед и Али. Сядат на маса до входа.

Мехмед:   Аврам се крие от нас. Дали не иска да прибере аванса за Стамбулското наметало?

Али:   Армен пък покрай византийския бяс ще си загуби клиентите.

Мехмед:  Първо стресираха сина ми с манлихера, после Кана пратила по човек списък с атрибути... с реликви, за да си купим. Харесах огърлицата на една императрица, забравих й името. На чаршията видях подобна, но с гълъб вместо с двуглавия...

Али:   Двуглавият орел ме нападна в съня ми. Какво ли значи това?

Мехмед:  Иди при ходжата.

Али:  Последния път, когато насън Аврам ме души с наметалото, ходжата видя в това богат мъж за щерка ми.

Мехмед:  Затова ти го препоръчвам. Кажи има ли хабер от лондонския пратеник?

Али:   Остави. Отвън налетях на самия Константин и като си втълпих, че това е пратеникът на Лондон със специална мисия, взех да му прави тайни знаци. Че като скочиха гърците, за малко да ме бастисат. Княз Константин ги спря!

Мехмед:  За уплах – пак при ходжата...

Али:   Последния път като ходих… Както и да е… Преди премеждието с гърците, на уреченото място открих знак от нашия човек, пратеника на Лондон. Монета!

Мехмед:  Спокойно, аз я оставих. Намеквам за рушвет, ако Англия се напъне да ни помогне за Солун. /Армен и Аврам излизат най-после от тоалетната. Аврам прави опит да се измъкне. Вижда се част от плащеница в торбата му/.

Али:   /сочи Аврам/ Като анализирам положението, ще трябва да се откажем от изчакването.

Мехмед:   Така е. Авраме, Авраме! /Аврам приближава, Мехмед и Али гледат торбата/ Нещо ново около Босфорския атрибут?

Аврам:  Не те разбирам…   

Мехмед:   Ако те попитам какво ново около двуглавия летящ хищник, ще се сетиш ли? /гледа торбата/

Аврам:   Не. /поглежда Армен, който се е приближил/

Армен:   Аз се сещам и също съм любопитен.

Мехмед: Да не е потънал кораба със стоката?

Аврам:   Не. Но тук не е мястото...

Армен:   /дърпа го настрана/ Дай им Султановата плащеница!

Аврам:   Трябва да се обмисли...

Армен:  Кови желязото, докато е горещо. Каза, че щом има купувачи...

Аврам:   Едва ли носят пари. /на турците/ Ако се уговорим за утре.

Мехмед: Вярвах, че носиш богатството си винаги с теб... /Аврам мълчи, объркан е/

Али:  /смее се и се тупа отзад/ Моето е винаги тук!

           

     Влизат Симеонов, Крумов и отец Асен.

Аврам:   Бързо! Отивам в канцела... в клозета. Али, последвай ме! /двамата отиват към тоалетната/

Армен:   Такива работи в мойто кафене... /тупа се отзад/

Мехмед:  Парите са му отзад бе човек!

Армен:   /мърмори/ Както и да е, клозетът ще придобие слава, която ме безпокои...

Крумов:  /приближава/ Мехмед, твоят приятел да не се разхлаби като ни видя? /Мехмед не отговаря и отива пред тоалетната. Вътре Аврам и Али броят парите/

Симеонов:   /сочи специалната маса/ Армене, какъв е реда да се седне на тази маса за избрани? Видях, че угаждаш на местните…

Отец Асен:   Да не разсърдим Великите сили?

Армен:   /настанява ги/ Те и без това са сърдити на всички. И най-вече на нас арменците! Какво ще пиете?

Отец Асен:  Манастирска гюлова.

Армен:  Веднага. /на себе си/ Боже, и такава ракия ли има? /тръгва към тезгяха. Али излиза и заедно с Мехмед се изнизват към кухнята с торбата. Аврам се лута/.

Симеонов:  Авраме, да не си и ти в заговор срещу съюзниците?

Аврам:   /отива с неохота към тях/ От резките промени ми се вие свят. Много бързо напредвате на фронта! С право ви наричат прусаците на Балканите!

Крумов:   Най-новото признание е - японците на Европа!

Отец Асен:   Ристич нарече черногорците орли в полет...

Аврам:  Да не го чуе Афердита. Според нея албанците...

Симеонов:  Сядай. Като стана дума за орли, какво е твоето участие в гръцките сплетни?

Крумов:  Бяхме прокудени от кафенето и тук се е появил техният Константин...

Аврам:   Да повикам ли Армен за подробности? /гледат го ядосани/ Не? Добре. С Константин, едно общо взето безлично лице, побъбрихме за Цариград. Той обеща гръцкият флот да помогне на българите...

Крумов:  И сърбите обещават да ни пратят стотина души... /Армен оставя питиетата, отпращат го/

Симеонов:   На въпроса. /смига на отец Асен/ Брои ли атинският княз-шмекер аванса или си тръгна направо с плащеницата като подарък от признателния еврейски народ?

Отец Асен:   /смига на Симеонов/ Не вярвам Аврам, потомък на страдалци от векове, да е способен на подобна низост?

Аврам:   Така е. Как мога да подаря нещо, което се харчи скъпо и прескъпо!

Крумов:  /остро/ Къде е плащеницата? /Аврам си обръща джобовете, а отец Асен успокоява Крумов/

Симеонов:  Авраме, знаеш ли, че Негово величество цар Фердинанд Първи ще посети Солун! И че дотогава ние трябва да имаме стоката!

Аврам:  /доволен/ Блага вест! Но като си помисля, че досега ви свидеше едно незначително капаро! А и опитите на съюзниците да имат реликвата без пари увеличиха разходите по опазването й... Сега цифрите са други!

Крумов:  И нашите методи за въздействие ще са други! /Отец Асен успокоява Крумов/

Аврам:  /бързо/ Освен ако имам честта лично да връча скъпата вещ на царя!

Симеонов:   Владетел като Негово величество няма да стъпи в подобна... /оглежда се/ И да се пазари с подобни...

Аврам:   Не подценявайте царете! А как сте с парите?

Симеонов:   Готови сме с цялата сума!

           

     Влизат Душан и Ристич.

Аврам:   /тихо/  Не искате ли отстъпка, ако ще връчвам лично?

Отец Асен:  А ще отстъпиш ли?

Аврам:   На така рязко поставен въпрос - не!

Крумов:   Тогава носи плащеницата!

Аврам:   Може би сумата... /приближават Ристич и Душан/

Ристич:  /на Крумов/ Носи ти се славата на точен стрелец. Искам състезание!

Душан:   /на Ристич/ Братята славяни, друже, сега се целят другаде. Ала не е по силите им!

Крумов:  /на Душан/ Що не си премерим силите първо с теб! Да видим чий е Марко Кралевити! Хан Крум срещу крал Душан!

Душан:   Пехливанлъка от турците го прихващат само нечистите раси! Ние сме истинските славяни, хора на духа!

Симеонов:   /спира Крумов/ Остави. И къде според вас се целим ние?

Ристич:   В природата ви е да закъснявате. И сега по-умните ви изпревариха!

Крумов: Нова война ли търсите? /Душан бързо отвежда Ристич към масата на гърците. Крумов ги следва/ С крадците гърци ли се сдушихте?

Симеонов:  Крумов!

Крумов:  /връща се/ Сърби я Сърбия! Само ние ли ще държим жив съюза?

Отец Асен:   /смее се/ Като бавиш новия куплет на “Съюзници-разбойници”!

Симеонов:   Не се поддавайте! /застрашително към Аврам/ Кажи евреино, това изпреварване, за което намеква оня планински проскубан врабец Ристич, да ти говори нещо? Какви ги свърши с ония подли византийци?

Аврам:   Много лесно палите! Предизвикват ви, защото ви завиждат!

Крумов:  Не го усуквай!

Аврам:   Ако погледнем от ъгъла на предизвиканите разходи... Добре, добре. Плащеницата, оригиналната, за която другите могат само...

Симеонов:  До пет минути да е тук! Ние ще приготвим парите! /шепне на Аврам/

Аврам:   Ако ще я подарявам, нека да е лично на царя!

Крумов:   Аврам, не знам какви ги въртиш, но си само на крачка…  

Аврам:   /бързо/ Имаше всички изгледи да стане исторически пазарлък... /Симеонов го отвежда със себе си, но се връща, като вижда, че Крумов се запътва към Душан. Обяснява нещо на отец Асен, който веднага излиза, той и Крумов остават на масата/

Ристич:   Най-после ги предизвиках подобаващо! Защо не се пребориш с Крумов?

Душан:   Я стига! Обаче и гърците не са стока! Те раздрънкаха, че ще се отвлича княз Борис и баща му го спря.

Ристич:  Видя ли как се парализираха българите!

Душан:   Видях, че си готов да предизвикаш преждевременно война с тях!  И кой с какво ги е изпреварил?

Ристич:   Казах го ей така.

Душан:   Помислих, че имаш някаква информация.

           

     Влиза Лепа.

Лепа:   /бързо приближава/ Ударих на камък с тия елини-фустанелини, както ги нарича Симеонов. Константинос се е прехласнал по Гюлхан, а другият поиска бързо да настигне в интимността българина, преди да говори делово...

Ристич:  Така е с щастливо женените. Докато един ерген като мен...

Душан:   Какво стана?

Лепа:   За сближаването с Василиус дадох всичко от себе си, но жена му веднага прати агент да ме следи...

Душан:  Ако така ще ми развързваш кесията! И със Симеонов успя в сближаването и интимността, а какво знаем сега? Нищо. Афердита се прехвърли в гръцкия лагер. Струва ми се, че времето на шпионите отшумя...

Лепа:   Така ли?  Сега когато трябва да ми се плати за моралните поражения?

Душан:  Такова перо няма! /Връща се Аврам с шарена торба и се върти около тоалетната/

Ристич:   А как ще я караме занапред с гърците?

Душан:   Мечтата за обща граница ни е хванала за гушата. Държим старата линия - огън срещу българите! /гледа предизвикателно Лепа/

Лепа:   Не от вчера пея тук и съм забелязала... /влиза и отец Асен с торба като Аврамовата/

Душан:   /следи отец Асен/ Ти като пееш, зяпаш само в един... Чакай, чакай... /Аврам и отец Асен влизат в тоалетната. Симеонов става и се отправя натам/

Ристич:   Не трябва да поръчваме същото като българите. Накацаха пред клозета.

Душан:   С твоя орлов поглед не видя ли? Попът влезе заедно с евреина! И в татарските манастири са развалени като в нашите!

Лепа:   Това е много съмнително! /Аврам само „претегля“ на ръка парите и с отец Асен излизат един след друг. Изнасят се през кухнята/ С тия еднакви торби! Да знаете, присъстваме на историческа размяна на ценности!

Ристич:   Какво? /Лепа отива към Симеонов, но той веднага влиза в тоалетната. Тя го чака/ Май и нашето мезе не струва! Добре, че ракията е оригинал, за да дезинфекцира!

Душан:   Тихо. Лепа е надушила нещо.

Ристич:   И ти ако си там... /Крумов става и отива към Лепа, заговорва я/ Ето, и прусака Крумов не издържа!

Душан:   Лепа все пак е професионалист и отдавна пее тук… /Симеонов излиза, без да обърне внимание на Лепа. Българите напускат/ Не успя! Дали ще иска и този неуспешен опит за информация да й се плати?

Ристич:   Не остана никой. Май само ние ще лапаме мухите. Да попеем като истински славяни!

Душан:  И хора на духа!

     Лепа си тръгва, Душан и Ристич запяват “Ясен месец веч изгрява” на сръбски. Веднага се появява Армен.

Армен:   Днес затваряме по-рано! /Лампите просветват, Душан и Ристич също излизат, пеейки/

                       

Осма сцена

     Канцелария. Чернин и фон Шварц.

Шварц:   Голям успех! Балканският съюз в Солун е съсипан! Как сме с парите, за да го отпразнуваме?

Чернин:  Сумата, която взехме от Аврам за плащеницата, свърши добра работа.

Шварц:   Не броиш парите, с които ние купихме реликвата от оня руски аферист?

Чернин:   Те са по друго перо. Външнополитически стратегии. За тях не бери грижа.

Шварц:  Аврам едва ли е продал на съюзниците точно нашата, оригинална плащеница. Защо да не я откупим? Ами ако се окаже, че наистина е на император Константин?

Чернин:  Да не се учим от балканците. Това с плащеницата е източен мит за успокоение на гърците. Накрая спечелихме ние - за малко я купихме, за много я продадохме! Аврам, ако знае, ще се обеси!

Шварц:   И разсипахме балканското недоносче на Русия и Франция! Да отварям ли бутилката?

Чернин:   Къде е италианецът?

Шварц:   Афердита го предупредила да не излиза. Рим, според нея, се е изпречил на пътя на свободна Албания...

Чернин:   Горкият Негро, войната наистина започна за него по-рано от предвиденото. Но аз съм притеснен за друго... Този Фердинанд, по необяснимо недоглеждане на съдбата сега цар... 

Шварц:   Спокойно. Всички са срещу българите. В бъдещата Голяма война първо те, а после и другите, ще паднат в краката ни като зрели круши. Русия не може да угоди на всички.

Чернин:  Когато вие германците дипломатствате, съм нащрек. Вашият император Вилхелм с какъв акъл поощрява Фердинанд в апетитите му за Цариград?

Шварц:  За да го спечели. И за да го види унизен, стъпкан в калта при Чаталджа...

Чернин:   Ами ако влезе триумфално в Цариград? Макар и с плащеница с неизяснен произход?

Шварц:   Той е естет, няма да я наметне...

Чернин:   Ами ако Николай Втори съзре златния си шанс чрез него да има Проливите като наследник на Втори Рим?

            Влиза Негро, оглеждайки се да не го следят.

Негро:  А знаете ли в кой Рим поред живея аз? Албанката го прекръсти Рим Последни!

Шварц:  Къде е тя?

Негро:   Танас, срещу пари за делото, отклони вниманието й по стрелба с манлихер.

Шварц:   Да не тренира за теб?

Чернин:   Да се върнем на Фердинанд... Ами ако той поиска Одрин, Солун и Македония срещу Цариград!

Негро:  Кой подарява кон за кокошка!

Чернин:   Не познавате българския цар!

Шварц:   Той няма сили да превземе Цариград!

Чернин:  Николай Втори може да го подпомогне с флот и да обстрелва Чаталджа откъм морето!

Шварц:   Защо му е? Защо да се кара с Англия преди Истинската война за територии!  

Негро:   /смее се/ Тогава за Италия ще е достатъчно да й се отстъпят всички номерирани копия на Рим по света!

Шварц:   Така ще подкопаете съюза ни...

Чернин:   Шварц, италианецът се шегува!

Негро:   Вие и без това негласно оспорвате правото на Италия да бъде Велика сила!

Чернин:  Това са интриги на Лондон. Да се върнем на Фердинанд…

Шварц:  Остави. Аз мисля, че направихме достатъчно тук, в Солун? Скарахме съюзниците...

Чернин:   Дойде време да скараме българи и руси! Първо ще окуражим Симеонов, а след това ще подготвим господин Чьорни. Вие само гледайте и се учете от виенската дипломация! /излизат/

     От другата страна влизат Чьорни, Ноар и Блек.

Чьорни:  Да празнуваме с Арменовата бутилка от резерва! Спасихме Балканския съюз. Сега всички си имат по една византийска плащеница...

Блек:   Да не подценяваме положението. /разглежда подозрително бутилката, но Чьорни я издърпва обратно и налива/

Ноар:   Певицата Лепа ми сподели...

Чьорни:   Като каква – шпионка или приятелка?

Ноар:   Платих си за информацията - обещах да й уредя гастрол в Париж и тя ми сподели...

Чьорни:   А Симеонов? Той може и на дуел да те повика.

Блек:  Ще бъда пръв сред гостите на погребението ти в Париж.

Ноар:  Боже, дано не се задържа като вас на Балканите! /изчаква/ Та Лепа е сигурна, че Аврам пази за себе си плащеницата-оригинал! А това е бомба със закъснител. Утре ще завърти нова разпродажба и ще предизвика пак раздори между съюзниците!

Чьорни:   Колко пари платихме на българи и гърци да си купят реликва и да мирясат!

Блек:   Аз отделно подпомогнах финансово турците... Ако не бяхте избързали, Мехмед щеше да грабне оригинала…

Ноар:   /иронично/ И Британският музей не може да премете навсякъде…

Блек:   Поне го прави преди Лувъра…

Чьорни:  Ами ако Аврам е напазарувал от местните я родопски ямурлук, я албанска черга!

Ноар:   Какъвто и да е оригиналът, да го купим и да приключваме!

Чьорни:  Да не прибързваме! Днес всички се чувстват измамени и ще мълчат. Дори отричат да са взимали нещо от евреина. Нали това целяхме?

Блек:  Покупко-продажбата може да се обърне срещу нас. Душан се чувства ощетен, всеки друг смята, че оригиналът е у съседа.

Ноар:  /на Чьорни/ По-добре да бяхме заложили и ние на Мехмед и да му бяхме бутнали…

Блек:  Не знам какъв смисъл влагаш в последното изречение...

Чьорни:  Дяволът май все побутва изотзад съюза ни… Казвам ви - познавам балканците - от срам ще мълчат като риби и съюзът ще оцелее!

Ноар:   Можем да натоварим Армен да откупи оригинала.

Чьорни:   Той не изпълни първото си обещание да скрие плащеницата!

Ноар:   Но помогна при разпродажбата после...

Блек:   /подигравателно/ Направете го член на Почетния легион!

Ноар: А Мехмед теб ще те предложи на султана... /звъни телефона. Чьорни вдига/

Чьорни:  Да... Новини от Петербург? … Така ли? Кога е изчезнала?... Не може да бъде! Червена, огромна... Да, незаменима руска реликва! … Ясно, няма нужда от обяснения... Скоро ще ги зарадвам! ... Да, съвсем скоро! /затваря телефона. Чука се и влиза слуга/

Слуга:   Търси ви господин Чернин, австроунгарският...

Чьорни:   Отпрати го! Трябва ми спешно Аврам! Господа, нещата вземат неочакван обрат! /излизат/

     От другата страна влизат Василиус и Константинос.

Василиус:  Генералът е научил за любовните ти терзания. Съчувства ти /оглежда го/, но смята, че трябва да се държиш на положение.

Константинос:   Объркваш ме...

Василиус: Първо и аз не разбрах за кого говори. Уплаших се да не би да е чул за заиграването на Крумов с униформата ти...

Константинос:   Оня варварин Крумов...

Василиус:  Генералът говореше за Гюлхан. Каза ми:  “Виж само как звучи това име!”

Константинос:   Загубили сме имперското си мислене! Гюлхан е мелодично име, а самата тя е не само образована...   

Василиус:  Да не се свършиха гъркините?

Константинос:  Бих разбрал, ако упрекът е следствие на държавна политика да се бойкотира всячески врага.

Василиус:  Така и го разбирай. Представи си накъде ще се забие древният ти елински корен с тази азиатка…

Константинос:   Боже опази!

Василиус:   Така. Да се съсредоточим. В града пристига цар Фердинанд!

Константинос:   Ами сега? И като какъв идва?

Василиус:   Браво, веднага се усети! Половин час ми отне да го обясня на генерала. Трябва да посрещнем царя като наш гост!

Константинос:   Ами българите...

Василиус:   Симеонов е съгласен да участва в организацията. Онемяха, като им обясних какво пищно, царско посрещане готвим на вожда им. Нашият генерал ще го приветства като съюзник.

Константинос:  Древна елинска хитрост. Светът ще види, че ни е скъп, но като гост! Дали ще се усетят българите?

Василиус:  Какво са чели, че да се усетят!

Константинос:   Аз мисля...

Василиус:  Мисленето засега го оставяме настрана. Работим с готов сценарий. Трябва да признаем, че по въпроса с плащеницата се увлякохме по акъла на съседите! И ето – не знаем къде е оригиналът!

Константинос:  От “Илиада” скочихме направо в овчарска приказка.

Василиус:  Планът е драстичен. Предполага се, че Фердинанд идва да вземе оригиналната плащеница!

Константинос:  Сигурно ли е? Кой го потвърди? Аврам е изчезнал, а Армен само се усмихва многозначително.

Василиус:  Тия приказки, че няма оригинал са маньовър за заблуда, приспиване на бдителността ни!

Константинос:   Разбирам. Но как ще контролираме царя? Янис е с нова контузия, след като закачил Евгения готвачката. Чух, че и тя...

Василиус:  Нашата тайна агентура се самоосакатява! Афердита вече работи за нас, но налетяла на Евгения, защото поискала обща граница между бъдеща Албания и бъдеща Куцовлахия.

Константинос:   А Крумов ми отправи закани, някои - много неприлични!

Василиус:  Не си го разбрал. Тия местни диалекти! Като не си упражняват гръцкия!

Константинос:  Той ми се закани направо на майчиния си варварски...

Василиус:   На варварски това звучи пресилено! Крумов не говорил за майка ти, а за Гърция, което, предвид обстановката, аз преглътнах.

Константинос:  И аз ли трябва да преглътна?

Василиус:  Радвам се, че най-после си се настървил, но новата политика точно сега ни ограничава. Финалът на нашия сценарий го заслужава! Вече не ни стига да следим Фердинанд, ние направо ще го отвлечем!

Константинос:  Настръхвам...

Василиус:  Агентите ни, извън всяко подозрение заради контузиите и частичната си невменяемост, ще извършат този патриотичен акт!

Константинос:   Настръхвам! Шпионинът Хермес ще се включи ли?

Василиус:  Заминал за Кавала като таен представител на железниците. Този космополит не ни трябва. И мен взе да ме плаши с размаха на превъплъщенията си!

Константинос:   Да не е някой слух и уловка? За няма час Хермес стана престолонаследника Константин, да не би сега...

Василиус:   Глупости. Всичко е официално, а и откъде толкова ум у варварите. Чу се, но това е дълбока тайна, че може и нашият крал да се появи на посрещането! Коронованите особи си знаят!

Константинос:   Цял треперя... Най-после гибелният гняв на Ахила! В дълбоки води нагазваме...

Василиус:  Дръж се за мен, друг брод нямаш! /излизат/

     От другата страна влизат  Душан, Ристич и Лепа.

Душан:   Лепа, ти разшири географските си завоевания - нахвърли се на французин! И за какво точно “се жертваш”! Защото вече си направи устата за пари.

Лепа:   Разбрах, че французинът е платил на някои съюзници за плащениците...

Душич:   Добро утро. Плати и на нас, но трябва да му връщам парите. Аврам успя да се скрие и за нас византийска реликва няма да има. И знаеш ли защо? Заради деградацията на нашите шпиони! Афердита..

Лепа:   Тя вчера размаха метлата под носа ми и обяви, че от този миг слага сърбите преди италианците като враг на албанския народ!

Ристич:   Понеже е яка, си мисли, че сама може да урегулира Балканския Запад! Отписала е Великите сили, а нас вече не ни брои за слива. Извинявам се на дамата.

Душан:  Дамата! Тя пое на европейски тур, но не като певачка! Достатъчно! Как сме със селянката на Крумов?

Ристич:  И Петра иска допълнителен ресурс... Да, така се изрази! Бояла се, че Крумов ще й пръсне мозъка - неин израз, ако издаде какво са намислили българите.

Лепа:  Блъфира. Купихте й чеиз, сега се трудите за сватбата й!

Душан:  Ще й дадем от парите на французина. Обещай допълнително, ако ни каже маршрута на княз Борис след посрещането. Връщаме се на стария план “Ястреб”!

Ристич:  Защо не отвлечем Аврам… Ще му вземем парите и оригиналната плащеница. Само да го открием.

Душан:   Трябва да се държим подобаващо на истински славяни!

Лепа:   Досега не ми е обяснено какво означава това „истински славяни“! А и в отвличанията не сме сами. Янис се похвали, че на него се е паднало да държи левия крак на Фердинанд, докато гърците го отмъкват.

Душан: Най-после! И какво жертва за тази информация? Целувка?

Лепа:  От съжаление. Напоследък този Янис го бие кой където свари.

Ристич:   И ние черногорците сме малък и беззащитен народ...

Душан:  И кой ви застрашава? Ние, братята ви сърби? Остава и ти да ме предадеш! Чакай... Нима гърците се канят да отвлекат /прави жест за високомерен човек/... Ето, това е древен народ.

Лепа: И като всеки друг народ на Балканите - древен и малко прост. Какво ще постигнат?

Ристич:  Наистина.  Дойде време да убием някого!

Лепа:   Нали срещу султана тръгнахте! Забравихте ли го?

Ристич:   Не сме. На мен например този Али ми се струва много надменен...

Лепа:   Малък народ, малка цел!

Душан:  Стига! С отвличането на Борис ще се повторим, а и отвлеченият от гърците Фердинанд ще трябва първо за себе си да мисли. Губим имперското си мислене…

Лепа:   Че кога ли сме го имали?    

Душан:  Що е добро, занапред е! Ето с Черна гора можем да положим камъка на съюз, който...

Ристич:   А-аа, не. Аз съм за свободна и независима Черна гора! Истинското славянство почва да ме плаши! Виж южнославянството…

Душан:   Засега и това стига. Готови ли сте да предизвикаме съдбата и да изпреварим гърците! Нима само те мразят истински българите!  

Лепа:   Аз не ги мразя.

Душан:  Знам. И затова няма да участваш. Двамата с Ристич сами можем да отвлечем Фердинанд!

Ристич:   Този цар е доста охранен... И няма да стои мирен.

Душан:  Да видим кой е пръв по тези земи! Това за гърците, Лепа, ми хареса - древен, ала прост народ! В хода на събитията мога пак да опра до теб!

Лепа:   Преди това се разплати. Тогава може и аз да се опра до теб...

Ристич:  Почна се сърбославянската идилия! Лепа, навлезеш ли в сръбска земя, връщане назад няма! Има да сънуваш черногорския бряг и хубавата къща на сестра ми!

Лепа:   /оглежда ги/ Отдавна пея тук и знам: с истински славяни като вас, каквото и да означава това, империя не се създава! /излизат/

     От другата страна влиза Мехмед, а след него Гюлхан. Чува се шум от множество. Отвън чакат Фердинанд.

Мехмед:   Къде е Мурад?

Гюлхан:   Тъгува по Анулик....

Мехмед:   Падаме отвисоко и без да се усетим възприемаме гяурски мурафети. Забравихме Аллах, както еничар забравя майка си... И ти Гюлхан…

Гюлхан:   Рекох, че имам карт-бланш да общувам с Константинос...

Мехмед:  Говори по-ясно да не те спра от лицея!

Гюлхан:  Полъгах се по Омир и ти като ме инструктира, демек подучи, да хвана изкъсо Константинос за Солунската митница...

Мехмед:  Добре, че не го хвана изкъсо другаде! Спри, да не те харижа за девета жена на Одринския валия.

Гюлхан:  Мурад каза, че в Одрин вече има български кмет, тате.

Мехмед:   Млък! Мурад по-добре да беше гръмнал тоя Танас!

Гюлхан:   Той не отиде у Армен да се бие, а да... Тя, Анулик...

Мехмед:  Тръгна като аслан, върна се като... Хубаво е, че не го опозориха... Да им се остави така безпомощен само след един-два изстрела!

Гюлхан:   Напротив, бягал с всички сили...

Мехмед:  Виждам, че се е съвзел, щом говори за позора си. Трябваше да го пратя войник…

Гюлхан:  Там поне нашите засега бягат организирано.

Мехмед:  Млък! Ти получаваш друга интифа - забрави Константинос и Омир! Поне да се бяха сбили за теб!

Гюлхан:  Омир е сляп певец, поет...

Мехмед:   Слава на Аллах, че се отърва поне от него.

Гюлхан:   Той е мъртъв от векове...

Мехмед:   И убеждавай брат си да забрави оная арменка Анулик!

Гюлхан:  Анулик пише, че не се отказва от него!

Мехмед:  Баща й Армен я е подучил. Откога е хвърлил око на воденицата ни!

Гюлхан:   Не е заради воденицата! Тя е смела, не е като оня, Константинос! Да ме оставя сама да се боря!

Мехмед:  Не се напъвай! Хвърлят ви прах в очите. Искат да ни съсипят, както съсипаха хубавата ни империя... /задъхва се от вълнение/ Патриотичният ви дълг е да стоите далеч от друговерците! Иначе дълга си може да изпълните и другаде - Мурад на Източния, Маришки боен фронт, а ти, Гюлхан, като седма жена на янинския валия!

Гюлхан:  Там кмет сега е грък, тате...

Мехмед:   Млък. Забранявам ви всякакви... контакти!

Гюлхан:  Кажи го така, че най-после да те разберем! А със свои може ли?

Мехмед:   /замисля се/ Да. Повикай Али и куцата му дъщеря. Горкият вдовец! Сам с това богатство...

Гюлхан:   О, само това не!

Мехмед:   Това остана свое в Солун, дъще, свиквайте! /смее се/ От Али не ще ви спаси нито Аллах, нито Великите сили! /множеството отвън утихва/ Върви! А на първо време оставаш ферме, демек заключена, вкъщи!

           

     Показва се Али, Гюлхан излиза.

Мехмед:   Тъкмо убеждавах щерка си, че не би повторил венчило след кончината на благоверната ти съпруга.

Али:  Чак пък благоверна. Какво каза Гюлхан?

Мехмед:  Да оставим сватосването за по-благодатни за империята времена. Кажи какво ново?

Али:   Раята от север се изгаври с другата рая. Елините се накиприха като домакини, но гостът, надутият Фердинанд, ги изигра. Посрещачите се разотиват, а пред българския щаб се вие хоро.

Мехмед:   А къде е царят? Не пристигна ли влакът?

Али:   Пристигна. Ала оня слязъл на малката гара и оттам с автомобил направо при своите.

Мехмед:  Все едно се прибира у дома.

Али:   Веднага схвана, разбираш я дипломацията. Но кога я научиха ония прости скотовъдци и розоберачи!

Мехмед:  Научили! Ами плановете на гърци и сърби, за които говореше просветената част на Солун?

Али:   Как да отвлекат царското семейство, като не знаят къде е? Онова каракачанче Янис се поболяло - обещали му 100 овце, ако удържи десния бут на Фердинанд.

Мехмед:   Левия...

Али:   Да ти кажа, тия така наречени съюзници само с бой се оправят!

Мехмед:  Така е било и така трябва да бъде... Но ние омекваме, Али, де го Сюлейман Великолепни, де го моя адаш Мехмед Велики!

Али:   /смее се/ Оня Крумов вика адаша си хан, Симеонов – царя си адаш, Константинос зове адаша си Константин Велики, Василиус плаче за Василий Българоубиец, Душан - за адаша си крал! Това вече направо...

Мехмед:   Не е смешно, Али, не е. Разбива се хубавата ни империя... /задъхва се/ И сега навсякъде хаос! На първо време се моля някой да гръмне оня богоизбран мошеник Аврам!

Али:  За наметалото съм избрал тактиката да се правя на ударен. Султана ме видя и...

Мехмед:   Да не плениха и султана!

Али:   Не, говоря за шивачката... Попита ме дали харесвам наметалото й и като й направих евала, поиска и тя жълтици...

Мехмед:   Каква подигравка! Намери черкезина, дай му пари и го прати да застреля, не, да заколи Аврам пред очите на ортака му Армен, така че и съюзниците да разберат. Да видят, че за разлика от раята, ние не си оставяме катъра в калта.

Али:   Магарето... Като гледам как са настръхнали всички, освен слава, от това убийство могат да се спечелят и добри пари. Зъл и непридирчив човек като черкезина съюзниците нямат!

Мехмед:   С това ли дойде време да се хвали една империя... Остави. Ако Аврам наистина се крие у Армен, кафенето ще бъде лобното му място и без наше участие. Ние трябва да дебнем за оригиналното наметало!

Али:   Така е. Кафенето се превърна в истинско балканско позорище. Прати слугата да ме повика, като тръгваш натам. И нека Аллах да е с нас.

Двамата:   И Великите сили. /излизат/

           

                                   Девета сцена

     Кафенето. Армен, Кана и Атанас.

Кана:   Целият град знае, че тук се крие Аврам! Кой го издаде?

Армен:   Той не се крие. Гостува ни.

Атанас:   В склада! Сара му донесе любимия фотьойл, че на друго не заспивал, някой го открадна.

Армен:   Продадох го. С парите осигурих погребението си. Все някога ще се разбере за ролята ми в пъкления Аврамов заговор срещу Балканите!

Атанас:  Някои вече твърдят, че през Турско се живеело по-спокойно… Вчера Анулик и тя…

Кана:   Тя Мурад да го забрави! Намерила съм й българче, от Филибето.

Армен:   А сина на Хачатурян? Откога си чака реда покрай поробителите. Време е да се определи кой с кого е?

Атанас:   При нас е трудно. Хеле откакто Анулик се увлече по Мурад и ориенталското.

Армен:  Не е вярно. И дъщеря ми е за свободна Армения!

Кана:  На мен свободна Армения не би ми пречила. Нещо повече, аз съм харизала сина си Наско... /прегръща Атанас/

Армен:  Не започвай, само свои сме си! Разбирам, че отношението към евреите е това, което разделя семейството ни... /Аврам става и от склада подслушва/

Атанас:   За мен и Сара ли говориш?

Армен:  Не. Сара е от народ, с който освен пари друго няма какво да делим. Аврам е издънка от същия народ, но той е злополучното изключение, с което се налага да делим и нещо друго!

Атанас:   Да не е станал съдружник в кафенето?

Армен:   Съдружник, дори носител на основния пакет акции, но в друга сфера...

Кана:   Но на този пакет, съпруже, се крепи собствеността ти върху кафенето!

Атанас:  Да не сте се включили в черни еврейски мистерии заради заема?

Армен:   Да, в черни, тайни, среднощни, повсеместни, но не мистерии, а ачик...

Кана:   /бързо/ Май само според теб евреите разделят семейството ни. Абстрахирай се!

Армен и Атанас:   Какво?

Армен:   Това българска дума ли е?

Кана:  Константинос си я повтаряше, докато Крумов му се заканваше.

Армен:  Сигурно е древна елинска псувня, защото накрая едва удържаха българина...

Атанас:  Константинос не псува…

Армен:   Да не дълбаем… И да не се питаме кой издаде Аврам, за да не ни залее море от въпроси. Великите сили обичат статуквото, ние арменците - също. Но майка ти например...

Атанас:   Тате! Търговията не ни пречи - всички искаме свобода на Армения, а спечелихме и някоя пара...

Армен:   Търговията, сине, си има…

Кана:   Тръгвам си обидена. Един низвергнат народ срещу друг низвергнат             народ... /тръгва си бързо, Атанас я следва и успокоява./

Армен:  Докъде стигнахме! Новоосвободените народи като българския станаха заплаха за всяко патриархално семейство. Какво ли чака Европа, като се освободим и ние арменците!

           

     Влиза Аврам, като се оглежда.

Аврам:  Вие арменците да би да сте в Европа?

Армен:   Внимавай, да не отключа вратата!

Аврам:  Моят многострадален народ е преживял много гонения... /Армен тръгва към вратата/ Добре. Ще се огранича с благодарностите. Пейката, която ми донесе, е истинска благодат - не ми позволява да задрема и така не спирам да се моля на Бог. А стола с отпраната облегалка е на път да оправи гръбначното ми изкривяване...

Армен:   И аз ти благодаря - петте процента ме държат гладен и кукуряк, за да не пропусна как съюзниците ще подпалят кафенето.

Аврам:   Ако беше получил дванайсетте процента, които в миг на слабоумие ти бях обещал, щеше да си купиш цариградска спалня и да усетиш огъня чак когато подпали дантелените гащи на... А пропо, дойде ли време за закуска?

Армен:   За едни мина, за други така и няма да настъпи.

Аврам:   Ревнуваш.

Армен:   Кой? Аз? Да ти кажа откровено, не мога да си го позволя...

Аврам:   По това ние, бездомните народи, си приличаме. Но каква утеха е да преметнеш всички!

Армен:   Затова ли се криеш в склада. Ревнувам те заради дарбата да се правиш на ударен! Става въпрос за вековни семейни ценности...

Аврам:   Вече загубих баса, спокойно. Преди време чух Кана да вмята, докато те ругаеше както законна съпруга ругае законен съпруг, че и да ти изневери, ти не би възроптал, ако са намесени пари. Надцених те и оня ден пред нея заложих на чутото, но ти възропта и загубих.

Армен:   Колко?

Аврам:   Волята на Кана бе да ти опростя две трети от дълга. Сега остава да ми издължиш последната третина.

Армен:  Че на мен толкова си ми и остана от дълга!

Аврам:   Виждам, че и ти като мен държиш жена си далеч от финансовите дела. Прав си, мястото на жената е другаде.

Армен:  Ах ти, мошенико! Скъсвам с еврейския си уклон!

Аврам:   Аз не бързам да се разделя с арменския!

Армен:   Издадох те на Али! Той сега насъсква съюзниците, къса вече втори чифт обувки! Аз разбира се знам как да те изведа оттук. Достатъчно е да ми дадеш оригиналната плащеница!

Аврам:  Децата ми също са чули за предателството ти и ще дойдат да ме вземат. Зарекъл съм ги оттук нататък да се пазят от чужденци и рожбите им. Както Мойсей се е пазел от змии с жезъла си!

Армен:  Виждам, че жезълът не излиза от главата ти... Ще ти го дам с отстъпка... А за рожбите си прав. Атанас пръв ме послуша и се отказа от твоята Сара.

Аврам:  Не чух да го казва!

Армен:   Това преля чашата! Подслушвал си и нагласи историята с баса…

           

     Влиза Сара.

Аврам:  Къде е Соломон?

Сара:   На чаршията е. Счупили са стъклата на магазина.

Аврам:   Започва се. Армен, вярно ли е, че в Армения съществува обичай да убиват гост, застоял се повече от ден.

Армен:   Глупости. Измисляш си. Макар че аз имам достатъчно други поводи да... /на Сара/ Всъщност, сбогувай се. Двамата с баща ти трябва да стоим далеч от тук...

Сара:  Да не се притеснявате за историята с плащеницата?

Аврам:   Да няма и друго?

Сара:   В града се забавляват с търговския ви нюх! Има хора, готови да откупят плащениците, за да ги имат за спомен от удара на века!

Аврам:   /уплашено/ А има ли сигнали от австрийската легация? Да са се изтървали за някакво откупуване…?

Сара:   От австрийската легация - не, но Чьорни от руската идва лично у дома. И някакъв черкезин те търси за голяма сделка!

Аврам:  Черкезин...

Сара:  Черкезин. С малки очи и огромни мустаци!

Аврам:   Тогава сделката е една и тя не е с мен, а е за главата ми!

Армен:   Пребледня! Сара, донеси вода! Ще изгорим всички с тия конспирации!

Сара:  Да повикам доктора. Той е от неутрална Швейцария!

Армен:  На Балканите никой не остава неутрален - жена му е циганка от Сливен... Освен ако и циганите са неутрални, като са без родина.

Сара:   Горкият швейцарец, нямало ли е кой да го предупреди!

Аврам:   Теб като те предупредих, защо се захвана с този...Танас?

Сара:  Не започвай! Разбирам, че временно трябва да се скриете. Солунското общество явно е разделено в оценката си за сделката на века!

           

            На вратата на кафенето се чука настоятелно.

Симеонов:   /отвън/ Армене, отвори! Идваме с блага вест!

Армен:   /смее се/ Така се търсят евреи, преди да ги обесят!

Аврам:  Юда!

Армен:   Ти ли си Иисус?  

           

            Идват Кана и Атанас.

Атанас:  Аз ще отворя!

           

            Влизат Симеонов, Крумов, Хермес като цар Фердинанд и отец Асен като ординарец. Атанас остава на вратата.

Кана:  Ваше величество! Каква чест! /всички се кланят/

Симеонов:   Негово царско величество и полковник Асенов!

Кана:  Не знаех, че и църквата е на бойна нога! /Крумов я побутва да мълчи/

Армен:  Добре дошли! Заповядайте! /Аврам оглежда Фердинанд като стар познат/ По един кобурготски коктейл?

Симеонов:   Не. По същество. От достоверни европейски източници разбрахме, че оригиналната Константинова плащеница продължава да стои в базата си, тоест при тебе, Авраме! Готови сме да простим недоразумението...

Крумов:   Подигравката...

Симеонов:   ...с онова, което като истински…

Крумов:   …мошеник...

Хермес:  Не обиждайте евреите!

Симеонов:  Простете, Ваше величество! Ти, Авраме, като истински... търговец

Крумов:   …ни пробута... Симеонов, защо не разкриеш височайшата мисия фронтално!

Симеонов:   Наистина, време е! Негово величество желае истинската плащеница!

Крумов:   След дни ще атакуваме Чаталджа!

Симеонов:   Това беше държавна тайна!

Крумов:   Че на мен ми я сподели Петра!

Хермес:  За това ще се разправяме после!

Армен:   В Солун, Ваше величество, тайните се узнават, преди да са измислени.

Аврам:   /на Армен/ Така ли? Ваше величество, съжалявам, че трябва да ви разочаро...

Крумов:  Спри се навреме!

Аврам:   Редно е да ви разкрия затрудне...

Отец Асен:   Имай страх от Бога!

Аврам:   Добре! Сара, иди в убежището ми, където страдах както никога...

Армен:   Говори за склада...Където в конфорт трябваше да го опазя за срещата с вас... /Аврам шепне на Сара, но Армен чува/ Де да знаех, че е под носа ми! /Сара отива за плащеницата/

Аврам:   И то какъв нос!

Крумов:   Като твоя! /поглежда големия нос на Хермес/ О, Ваше величество, съжалявам!

Хермес:   Свикнал съм. Утехата ми е, че по носа съдят и за други атрибути, както турците наричат реликвите...

Армен и Аврам:  Точно така! /двамата се споглеждат/

Кана:   Вие двамата пък къде се слагате!

Армен:   Значи все пак ти и този мръсен...

Аврам:   Сара, побързай! /Сара идва с пакет. Бързо го разопаковат. Аврам отпраща Сара. Хермес намята плащеницата. Вживява се и се разхожда/

Крумов:   Ваше величество, пратете ме на първа бойна линия,  за да видя с             очите си вашия триумф в Константинопол!

Симеонов:   Да, и мен пратете на първа линия  при Чаталджа! В калта, холерата, мизерията, там ни е мястото!

Армен:   Ако може всички офицери в Солун да ги пратят по фронтовете! /гледат го намръщено/ Макар че и тук може да се спечели слава... Е, не същата...

Крумов:   За какво намекваш?  

            Хермес оглежда плащеницата.

Хермес:   Тук не трябва да има такъв монограм: ФС I, ФъСъ вертикална чертичка!

Симеонов:  Откъде знаете, Ваше величество?

Хермес:   Обиждате ме, офицер! Който иска Константинопол, знае как изглежда Константиновата плащеница!

           

            Чука се на вратата.

Симеонов:   /на Атанас/ Не отваряй! /Армен хуква и отваря, преди Крумов да го е спрял/

            Влизат Чьорни, Ноар и Блек.

Чьорни:   Не е ли време да отваряте кафенето? /оглежда „царя“/ Негово величество Сакскобурготски, обсебил чужда вещ! /дърпа рязко плащеницата и част от дегизировката на Хермес като Фердинанд пада. Останалото, елементи от предишни дегизировки, Хермес с времето съблича бавно/ А, небезизвестният мистификатор, артист и шпионин мистър Хермес! /иска да прибере плащеницата, но Крумов също я държи/

Симеонов:   Не, господин Чьорни! Освободихте ни от турците, благодарим, но плащеницата е наша! Крумов, зачислявам ти новопридобитата българска безценна вещ!

Чьорни:  Това е притежание на руския имперски музей! Плащеницата е на цар Иван Грозни! Господа консулите са добре запознати.

Ноар:   Този музеен експонат...

Чьорни: Не се изразявате коректно! Нашият цар Иван Грозни я подготвил като владетел на Трети Рим! Вярвал е, че все някога ще влезе във Втори Рим - Константинопол!

Блек: Добре, че го няма представителят на Първи Рим! Какъвто е изнервен заради неясния си статут на Велика сила!

Ноар:   Руският имперски двуглав орел е същият като византийския...

Армен:  На това в Армения казват - да ти имам мерака.

Чьорни:   Тази плащеница е била открадната от Петербург! Аз ще имам честта да я върна там непокътната! Дайте ми я!

Крумов:   Това ми прилича на международен заговор!

Симеонов:   Дай я. Не можем да се караме с половината Велики сили!

Отец Асен:  Да изчакаме другата половина!

Блек:   Вие преждевременна европейска война ли искате? Рано е господа, рано е! /дават плащеницата на Чьорни. Той я намята и се замайва/

Блек:   Господин Чьорни, опомнете се! Не сме ви отстъпили още Проливите!

Армен:   Авраме, ах ти мошенико, от султана била откупена! Господа Велики сили, нищо чудно той да я е откраднал. Познава сума ти евреи в Петербург!

Крумов:   Загубих им дирята на международните заговори!

Симеонов:  Целта на всички е да се злепостави българския законен стремеж към Константинопол!

Ноар:  Добре че ги няма другите съюзници да чуят! Не можем ви разтърва!

Блек:   /разтърсва Чьорни/ Господин Чьорни, събудете се, рано е за Проливите!

Чьорни:   /опомня се/ Авраме, ти трябва да отговаряш пред закона като главатар на банда крадци! Казвай как се докопа до плащеницата на Иван Грозни! Защо мълчиш?

Аврам:  Чакам да дойдете на себе си. Не знам вие ли говорите или цар Иван Грозни...

Чьорни:   На път сте да предизвикате нови гонения над събратята си в Русия!

Аврам:   Нашето многострадално племе, подхванато от древността...

Армен:   ... е виновно за всичко!

Чьорни:   Кой ще арестува евреина?

Армен:   Аз! /повтарят го и други, “Аз” се чува и зад вратата. Великите сили надничат. Атанас едва ги удържа/

Аврам:   Щом говорите за международна група за кражба на реликви, ще ви отворя очите. Безплатно! Което тежи на един истински търговец! Плащеницата, господа, ми я продаде, като буквално ми съдра кожата, виенският консул Чернин! /всички ахкат, без Великите сили/

Блек:   Знаех си!

Армен:   Да пусна ли остатъка от Велики сили? /отива към вратата/

    

     Чернин вече е избутал задържащия ги Атанас и заедно с Негро влиза в кафенето.

Чернин:  Кой е остатък от Велики сили, господине?

Армен:   /обърква се/ Имах предвид…

Негро:   Мен ли имаш предвид, арменецо? Тук Рим пак е объркал главите на варварите!

Чьорни:   С този език дълго ще клечите зад борда на голямата политика! А вие, господин Чернин! Жалко за славянското ви име! Да продадете плащеницата на славянина Иван Грозни на Аврам евреина!

Отец Асен:   Това наистина звучи ужасно!

Чернин:  Чия плащеница? /оглежда Хермес/

Чьорни:    На Иван Грозни. Велик руски...

Чернин:   Знам кой е, щом е грозен! Това е заговор срещу Поднебесната ни Австро-унгарска империя!

Чьорни:  Вие ли я продадохте на Аврам? /Чернин е застанал срещу Хермес/

Чернин:  Откъде се познаваме, драги? Къде ти е мустака, господин „руски аферист“? /сваля последната дреха, под която е черната му риза/

Хермес:   Солун, господине, е голям град...

Чернин:    Но дрехите ти са рядкост! Ти ли, безродно същество, открадна тази свята за приятелския руски народ плащеница?

Хермес:   Припознавате се, господине!

Чернин:   А се кълнеше, че държиш Константиновата реликва!

Хермес:   Вие дори не я погледнахте!

Чернин:   Но видях, че като „руски аферист“ на врата си носеше обърната звезда! /вади я изпод дрехата му/ Като сега! /някои се провикват: “Изчадие на ада!”/

Хермес:   Бях посредник! И вярвах, че държа византийския оригинал!

Чьорни:   Чий посредник?

Хермес:   /усмихва се/ Сам не знам. Предаде ми го зидар от Кавала, а на него зидар от Гайдар махала.

Кана:  Мислех дюлгерите за кротки хора...

Крумов:  Кротки ли! Те командват света! /всички се умълчават/

Хермес:   /вдига ръка за внимание/ Може би измамникът е този, който се прави, че търси плащеницата... /всички гледат Чьорни/

Чьорни:   Я стига! Консулите са запознати /Блек и Ноар извръщат глави/ Заговорите срещу матушка Рус още от Кримската война...

Хермес:  Аз предадох...продадох друга плащеница! На нея нямаше този монограм ФъСъ вертикална чертичка на славянски! /показва им монограма/

Чьорни:   Това е на руски... Таен знак на Иван Грозни!

Крумов и Симеонов:  На български е! Азбуката си е наша!

Чьорни:  Това са руски букви! /отвън Василиус и Константинос: “Гръцки са!”. Крумов тръгва към вратата, спират го/

Отец Асен:   На вниманието на Великите сили - гърците започват първи!

Симеонов:   Сетих се! ФъСъ вертикална чертичка означава Ф- Фердинанд, С- Сакскобурготски, вертикална чертичка - Първи, какъвто си е и като цар! /българите грабват плащеницата/

Хермес:   Знаех си, че това е долен, недопустим фалшификат! Тогава къде е оригиналът? /пауза, гледат Аврам/

Аврам:   Стига с тия фалшификати, оригинали и прочие! Това е скъпата реликва на руския цар Иван Грозни! /Симеонов, Крумов, гласове отвън: “Къде е Константиновата?”, “Лъжец”, “Вън Аврам от Балканите!”. Аврам извисява глас/ Това е музейният номер на реликвата - Ф-фонд, С-сохранения, вертикална чертичка - первое отделение!

Чьорни:  Браво Авраме! Точно така! Дайте тук експоната, пардон, тази безценна руска вещ! /Великите сили се съгласяват, другите се споглеждат/

Симеонов:  На! Не можем да се опълчим срещу Великите сили...

Крумов:   /тихо/ Море... Да взема една гьостерица...  

Чьорни:   С подобен дух на всеобщо разбирателство можем да отложим бъдещата Голяма война!

Блек:   Така е!

Негро:  Едва ли! Слепи ли сте? Войната чука на вратата!

Ноар:  Е заради подобни приказки не сте Велика сила!

Негро:  Но първи Рим си е Първи Рим!

Ноар:  Ако ще започваме, и Наполеон...

Блек:   Повтарям се - рано е, господа! В Лондон още не са уточнили какво да вземат победителите в бъдещата Голяма война! Да сядаме! /Чьорни прибира плащеницата/

Чернин:   В името на мира да се изгони Хермес! /Хермес напуска, подканян от Армен/

            Отвън влизат. Кафенето заработва. Поръчват. Лепа подхваща песента “Ясен месец веч изгрява” с френския текст. Балканците се умълчават, възроптават Чернин и Негро, а Блек ги подкрепя: “Така е, рано е за предизвикателства!”. Лепа спира да пее, но балканците запяват патриотични песни. Аврам се опитва да се измъкне, Чьорни го хваща и започва да го черпи. Появява се слугата от руското консулство, Чьорни не му позволява да говори.

            Влизат Султана и венецианецът. Запътват се към Аврам. Той енергично се изправя и се опитва да отдалечи двамата.

Аврам:   Елате да се разберем в канцела… в склада! /Армен му препречва пътя/

Армен:   Ти, драги, този склад да не го припозна като свой!

Аврам:  Армене, приятелю, имаш ли ти подписан документ за заема или не? /Армен се отдръпва, а Султана се заглежда в плащеницата на масата/

Султана:   Що ще това мое наметало тук?

Чьорни:   Имате грешка, госпожо! /отблъсква слугата от консулството/

Султана:  Грешка ли? Това е моя изработка, която Аврам не ми е платил!

Аврам:  Не лъжи, жено! Нали ти дадох аванс! Стоката не се харчи!

Султана:   Чух друго!

Чьорни:   Чакайте! Къде тогава е плащеницата на Иван Грозни? /слугата шепне нещо на Чьорни/

Армен: /смее се/ С музеен номер ФъСъ вертикална чертичка!

Султана:   Туй ми е щемпела! /намира го/ Фамилия, име, брой по ред. Фъ-Фъртунова Съ-Султана, брой номер едно по римски!

Негро:  Номер едно по римски е зает, уважаема госпожо, минавате всякакви граници!

Султана:   А къде ми е брой две по римски?

Чьорни:   Господа! Току-що ми съобщиха, че Петербургската плащеница, плячка на Иван Грозни от татарите, е намерена в Москва!

Блек:   Боже мой, намесиха и варварите! Случай, достоен за Скотланд Ярд! Но какъв тогава е оригиналът?

Гласове:  Какъв е? Къде е? /пауза, гледат втренчено Аврам/

Армен:  Аз го видях с очите си! Беше с монограма на Константин!

Кана:   И да не ми кажеш!

     Аврам хуква към изхода. Всички без Великите сили се нахвърлят върху него и когато се отдръпват, той е само по гащи и с увита около кръста плащеница.

Гласове:   Стой, не мърдай!

Армен:  Пфу! Още един посрамен древен народ!

     Всеки, който направи опит да вземе плащеницата, е пресрещнат и върнат. Следят Аврам както глутница следи плячката. Прегрупиране кой с кого да атакува.

Аврам:  Това е дядовият шарен пояс! От Витлеем!

Гласове:   Не лъжи!

Армен:  Не еврействай!

Аврам:   /сваля плащеницата/ Ще я съдера!

Армен:   Кана ще я закърпи!

Лепа:   Мога и аз!

            Крумов атакува, след него Симеонов. Съюзниците се нахвърлят върху двамата, отец Асен и Димитриус се сдърпват. Намесват се и турците, а това обръща гнева на всички срещу тях. Аврам се измъква, Армен го подхваща и го бута към авансцената. Съюзниците вече изблъскват Мехмед и Али, които яростно се съпротивляват.

Аврам:   Тичай я скрий!

Армен:   50 процента.

Аврам:  12.

Армен:   50.

Аврам:   20.

Армен:   За кого?

Аврам:   За теб. Плюс стар църковен арменски ръкопис.

Армен:  30 за теб плюс жезъла на Мойсей и карта на Соломоновите рудници!

     Блек става и отива при тях.

Блек:   Ето офертата на Британския музей! /шепне им/

     Докато двамата се здрависват с него доволни, съюзниците, отстранили турците, приближават бързо. Аврам хуква към кухнята, оттам изскача персоналът.

Афердита:  /тръгва да вземе плащеницата/ Туй се изземва в името на нова Албания!

Евгения:   Не. В името на нова Куцовлахия!

     Всички вече са на куп. Аврам успява да предаде плащеницата на Армен. От кухнята излизат пламъци.

Кана:  Ще пламне ракията!

Армен:   Боже, разорен съм! /гаси огъня с плащеницата/

Аврам:   /разбутва яростно всички/ Хора, плащеницата на император Константин гори! Скъпата ми рожба!

    

     Всички, и турците, се хвърлят и гасят огъня. Армен продължава да гаси с плащеницата. Тя вече е силно обгоряла, с огромни дупки.

Аврам:  /грабва и размахва плащеницата/ Народе, Армен остави Константинопол в ръцете на турците! Ракията на Петра погуби цивилизацията!

            Огънят е угасен. Аврам хвърля плащеницата и залитайки, излиза. Съюзниците я наобикалят и започват да спорят кой е виновен. Блъскат се и стъпкват плащеницата. Великите сили наблюдават отстрани.

Чьорни:   Чернин, ти до последно вярваше, че пиеш виенски коктейл!

Чернин:   Дипломатически ход! Теб няма да те питам, защото ти е все едно какво пиеш!

Негро:   Но Ноар, вие с коняка! Каква гавра с френските символи!

Ноар:   Преструвах се, за да не подкопавам Балканския съюз! Ами сицилианското вино!

Блек:   Приятели, преглътнете го с достойнство, както аз преглътнах Петриното “уиски”! Рано е за катаклизми, господа!

Негро:  Казах ви, че войната е неизбежна! Започва се!

Блек:   Рано е! Господа съюзници! Господа съюзници! /с жест иска от тях да се приближат като при съдия/

    

            Съюзниците се изправят пред Великите сили. Всеки обвинява съседите си с едно-две повтарящи се изречения на своя си език. Великите сили се опитват да въведат ред също на своите си езици. Не се разбират, за кратко млъкват озадачени. Великите сили махат с ръка и напускат. Тогава всеки запява “Ясен месец веч изгрява” на своя си език, като се гледат войнствено. Появява се малкото момче с латерната - в красивата мелодия на песента заглъхват другите песни. Съюзниците продължават „да пеят“ разпалено, но се чува само латерната. Момчето гаси осветлението. Прожектор осветява само него, докато излиза, утихва и мелодията...                                                             

/завеса/