Да си спомним днес за писателя и българолюбеца

Петър МАРЧЕВ

На 12 юни преди четири години след тежко боледуване завърши житейският път на един от най-достойните българи – лекарят, икономистът, писателят, българолюбецът проф. д-р Петър Константинов. Роден на 1 август 1928 година в Града на розите, потомък на известната казанлъшка розотърговска фамилия Шипкови.

Завършва медицина, а след товаи Висшия икономически институт в София, специалност „политическа икономия”. Специализира вътрешни болести, кардиология и ревматология в София и Грайфсвалд, Германия. До 1984 год. той практикува като лекар в системата на Министерството на транспорта, Главното управление на Строителните войски и Клиниката по вътрешни болести и терапия при Медицинската академия в София.

Реализирайки и писателската си дарба, Петър Константинов се възправя пред погледа ни като една истинска ренесансова, енциклопедична личност. Автор е на над 30 книги – романи, повести, сборници, разкази, художествена публицистика и изкуствознание. Нека си ги припомним, поне част от тях: „Предание от изчезналия град”, „Хаджи Адем”, „Черкезките хълмове”, „Ирмена”, „Последната изповед”, трилогията „Синият аметист” (романите „Изгревът”, „Прощаване с пролетта” и „Разпятието”), „Времето на майсторите”, „От душа и от сърце”, „Светилници в утрото”, „Пътища на надеждата”, „Пролетта на чувствата”, „Сказание за Долината на розите”, „Вечният Бог”, „Вдъхновението на едно столетие”, „Авеню Фош”, „Старият Пловдив”, „Благословена земя”, „История на България с премълчавани исторически факти”,  „Съкровищата на България”, „Съкровищата на Европа”, „Съкровищата на света”, романът „Заливът на сънищата”... Много от тях са преведени на английски, руски, полски и шведски езици.

Но последният, сякаш най-характерен щрих към образа на този последен български възрожденец, е неговото родолюбие. Чудовищният експеримент на комунизма от сталински тип, който ни бе наложен в продължение на 45 години, залагаше особено много на „пролетарския интернационализъм”, за сметка на унищожаването на патриотизма като буржоазна отживелица. Петър Константинов е един от първите, които реагират с думи и дела на тази предателска, антинационална политика на комунистите. Още като ученик в последния клас на гимназията, по време на насилствената „македонизация” на българското население в Благоевградско, той бива арестуван 16 пъти от милицията, докато разлепва из Пиринския край позиви против това изключително национално предателство. По-късно, в края на 80-те години Петър Константинов пръв бие тревога против унищожаването на 1140 войнишки паметника в „народната” ни република. На 27 март 1987 г. в централен вестник излиза неговата статия по темата със заглавие “Българийо, за тебе те умряха” именно във в.”Труд”. За този случай писателят си спомня: „Там имаше смели хора, но все пак главният редактор излезе в отпуск и остави отговорността за публикацията на заместника си. А статията създаде страшен трус и шок у българския народ...”

Две години по-късно, на 5 декември 1989 год. в родната къща на Петър Константинов в Казанлък се събират няколко интелектуалци-патриоти, които основават Общонародното сдружение „Мати Болгария”. Неговата цел, изпълнявана настойчиво и успешно под председателството на писателя,  е да работи у нас и в чужбина за пробуждане, съхранение и разпространение на българския народен дух, народните традиции и историческата ни памет.

С Петър Константинов аз се запознах в началото на това хилядолетие, работейки по сборника си с анкети, озаглавен „Творците на Казанлък”. Сега разгръщам страниците на тази книга и пред мен се изправя отново казанлъчанинът, писателят, големият българин в своята изповедна откровеност...

„От своите книги най-много ценя „Хаджи Адем”, „Последната изповед” и „История на България с някои премълчавани досега исторически факти”... А любим автор ми е Йордан Йовков.” – признава писателят.

„Най-красивото нещо на света е влюбената жена... А най-грозното е убийството!” – изповядва човекът.

„Смисълът на човешкия живот е да оставиш според възможностите си своя следа на земята, да помогнеш на ближния си с каквото можеш и да благодариш на Провидението, че си ощастливен с най-великото тайнство на природата – човешкия живот.” – споделя мъдрецът.

„Нетърпимост към родоотстъпничеството и идейното ренегатство!.. Коя е най-съкровената ми мечта ли – да видя най-сетне реални доказателства за възраждането на българския народ и на България след повече от половин век „смерч”, опустошаващ душата на народа ми и земята на Отечеството ми!” – признава родолюбецът.

А за своя „звезден миг” Петър Константинов споделя следното: „Този миг кацна на рамото ми в края на 90-те. Ако бях по-склонен към компромиси, струва ми се, че можех да променя някои неща в живота на народа ни, в политическия морал и преди всичко – в престижа и достойнството на България. Все пак, никой не може да твърди, че е изживял звездния си миг, докато не дойде часът за окончателното отпътуване към звездите...”

Днес, когато този Ангел-пазител на България вече не е сред нас, можем да кажем, че целият живот на тоя неукротим патриот бе съвкупност от звездни мигове. Да си спомним дори само заслугите му за възстановяването на Деня на народните бутители. Аз си спомням и друго – като журналист подготвях едно свое изследователско пътуване до земите на бесарабските българи. Споделих намерението си с Петър Константинов. А в деня на отпътуването ми той ме посрещна в офиса на „Мати Болгария” с един плик. Вътре имаше стотина долара – колкото ми бяха нужни за двупосочен билет!.. Да, така работеха „Мати Болгария” и нейният председател за българщината – тихо, без парадиране, без бюрократщина... А оня плик... аз още го пазя като реликва. И когато се мерне пред очите ми, казвам по една молитва за душата на този невероятен човек. Почивай в мир, Българолюбецо!  

Думи на Петър Константинов:

“Мати Болгария” възникна именно поради факта, че се застрашаваше идентитета на българската нация. Комунизмът, този който беше просъветски, наложен у нас, фактически унищожаваше българската нация, унищожаваше я постепенно и системно. След  9.9.1944 г. у нас имаше пълна, абсолютна фалшификация и премълчаване на историческите факти. И сега  в момента, в нашите училища се изучават преиначени, фалшифицирани и замъглени исторически учебници, в които има не бели петна, а бели полета...
А какво да кажем за другият основен момент, с който започна дейността си “Мати Болгария”? Денят на народните будители бе заличен след 9.9.1944 г. С каква цел? Да е имало някой подозрителен човек сред тези будители? Не! Ами там са Климент Охридски, Паисий, Ботев, Левски, там са български писатели като Вазов, Алеко Константинов, цялата плеяда на българската сцена. Никога няма да забравя болката, която ми причини един от  видните представители на тогавашното комунистическо правителство, който каза в мое присъствие две кощунствени слова, останали като рана в душата ми: “ Заради Варшавския договор ние може и трябва да жертваме Македония”. Кажете ми, кой българин може да каже това? Каза го човек, който след това стана един от дисидентите,  а по-късно беше и министър на външните работи...”

”Патриотизмът на българина е смъртно ранен! И от всички нас зависи възкресението му. Аз вярвам във възкресението... Ние не униваме и не преставаме да се борим, без да вдигаме шум, макар от другата страна непрекъснато да ни убиват...

Днешните български политици... посочете ми един патриот от тях. Патриоти са, но в периоди преди избори. Тогава на човек сърцето му да се разтопи! Не може да разбере как се е родил в такава страна, създала толкова много патриоти наведнъж...”