Стиховете на Елена Денева са трагичен повик за високо ниво на битие

Румен ДЕНЕВ 

„Всички щастливи поети си приличат, всеки нещастен поет е нещастен посвоему. В къщата на българската поезия всичко се обърка.” Ето че и аз прибавих своя принос към хилядите перифрази, които са правени на началните две изречения на „Ана Каренина”.

Това интелектуално упражнение се прави по една причина: да се привлече вниманието на публиката чрез претенции за тежката ерудираност на водещия. Все пак, има и втора причина. Искам да навляза в темата за трагичното в поезията на днешните тридесетгодишни поети. Като Елена Денева. Романтичният „сплин” на Байрон, Шели и Лермонтов явно никога не си е отивал от поезията. Може би романтизмът като мирова скръб и дълбока самотност продължава в дълбините на изкуството своя живот.

Ще имате възможността да чуете стихотворения на Елена Денева и не е необходимо да отбелязвам това отчетливо за ухото трептене на трагичния тон.

Първото произведение на младия Ницше се нарича „Раждането на трагедията от духа на музиката". По този повод ще изразя едно мое разбиране за поетическото чуване. Поетът, а Елена Денева е несъмнено такава, е човек с развит слух за хармонията и шума. Нейните стихотворения като ритъм и звук са противопоставяне на една обществена какофония, която днес има чисто физически параметри за нашето ухо. Нас ни убиват звуците на хаоса. Поетът, съзнателно или не, усеща това и се опитва да пее, да плаче или да се смее в стихове, за да надмогне вибрациите,  насочени предимно към долницата на  човека и съвсем рядко към сърдечната област.

Елена Денева е трагичен поет, защото се опитва да надвика чалгата. В много от нейните стихотворения се говори за силата на мълчанието, защото ако в този свят на масово пазарно предлагане на шум, намериш центъра на мълчанието, си спасен. Хаосът на шума е убийствен за поета.

Разбира се, всичко, което пиша, е мой прочит на поезията на Елена Денева. Нейният талант е несъмнен, а съвестта й е като болезнена рана. А всяка рана е ново сетиво, чрез което добиваме нови впечатления за битието. Скоро в един разговор стана дума за такова понятие: ниво на битие. В наше време сме вторачени най-вече в нивото си на живот. Поезията на Елена Денева е трагичен повик за високо ниво на битие.

Бел. ред. - Елена Денева е автор на стихосбирките „Щастие в кибритена кутийка“, „Картонен храм“, „Натюрморт с пеперуда“ и „Сенки и бонбонки“…