Тильо Тилев и неговото Писание и Предание за вечния живот на Поезията

Румен ДЕНЕВ

Най-новата стихосбирка на поета Тильо Тилев "Стихове за посветени" е книжка в тридесет страници с един кратък предговор и четиринадесет стихотворения. В предговора си авторът пише, че стихотворенията представляват своеобразен диалог с една жена и че като цяло този цикъл е посветен на съпругата му Гергана, но че всяко стихотворение, без да е писано конкретно за тях, има и посвещение на скъпи за него хора – поети, писатели, художници.

Това са личности, които той не е споменал в книгата „Крал Артур и другите ми братя”, с изключение на Георги Янев и Кольо Александров.

Творчеството на поета Тильо Тилев е далеч от многословието. Негов е стихът, че „всяка дума трябва да се мери”. Поезията му е доказателство, че   понякога тишината може да бъде чута, ако между два звука дъхът на поета спре за миг и сърцето прескочи един такт от любов. Любовните стихове на Тильо Тилев са сред най-чудесните му произведения. Дори когато е болезнено загрижен за това, че „черно слънце свети над родината”, това пак е загриженост от любов. Впрочем неговото гражданско чувство не е изразено гръмогласно, а е като вик без глас зад думите.

Доколкото ми е известно, Свещеният Граал е предмет с неизвестно веществено предназначение. В ново време, най-вече от холивудските филми, се е наложило мнението, че това е чаша, от която вероятно е пил Иисус Христос на Тайната вечеря. Другата версия е, че Йосиф Ариматейски е събрал в този съд кръвта Му след Кръста. Но всъщност предметната веществена форма на Граала никога не е била изяснена. Има и версия, че това е камък, паднал от небето. Със сигурност обаче Граалът е предмет-символ. Символ на какво? Също не се знае. Според някои търсенето на Граала е изпитание, чрез което рицарят се доказва. Или че е символ на вечния живот. Така е и с поезията. Историята на поезията е самата тя плюс съдбата на нейните автори и техните изпитания и мъченичества. Писание и предание. Поетите също търсят символ на живота и символ на човека. Но формите на тия символи постоянно се променят, като смисълът им преминава отвъд всички символи и форми.

Така че пред нас е поетът Тильо Тилев, който в двете си книги „Крал Артур и другите ми братя” и "Стихове за посветени" по свой начин ни поднася писанието и преданието за вечния живот на Поезията.