In memoriam за режисьора и писателя Красимир Крумов - Грец

Стефан БАКЪРДЖИЕВ

70-те години на миналия век. Търновският университет. Режимът тихо ни душеше. Не го усещахме. Трябваше да направиш крачка встрани, за да видиш маршируващите колони на „железния поток“ и, неподготвен, да доловиш едва-едва горчивия недоимък на свобода.

Едва-едва… Не си виновен. Не знаеш друго.

Някой чул нещо, прочел, замислил се.  Огледал се да разбере повече. Колоната отминала.

Така видях тогава Грец. Поздрави ме като сянка отстрани. Спрях се до него. Така и не разбрах, че съм извън колоната. Той и негови приятели в университета търсеха НЛО. Неидентифицирани летя/пише/щи обекти.  Така се чувствах и аз. Изгубени в полята на надеждите.

Покрай издаването на алманаха „НЛО“ попадах в две студентски квартири - един таван със скосена „космическа“ форма и една хубава стая с тъмни мебели, просторна и в същото време някак сгушена в патината на спомен от красиво време… Не помня коя беше неговата квартира! Отиваше му да живее във всяка от тях, затова не помня… Самотникът-романтик или ратникът на бароковата несъстояла се у нас студена красота… 

Наоколо  имаше много приповдигнатост, много ученост. Говореха често за кино. Някой обясняваше защо някакъв валяк се появил така бавно на височината, друг – защо се спуснал така бързо и… Обясняваха. Грец хапеше мустака си. Сигурно, защото си е мислил как да подкара валяка по свой си път. После, като чувах как и за какво говори, знаех, че ще говори все по-малко.

Разбрах, че кандидатства във ВИТИЗ. Не от него – другите вече се държаха, като че е пред завършване. Казах си – дано не е актьорско майсторство! Изглеждаше кощунствено да играе друго освен себе си. За да не се разпилее. Разконцентриран сигурно щеше да е опасен… Превъзбуден сигурно щеше да е по-добре разбран. Неправилно. Но щяха да го знаят всички.

Не разбрах какво знае. Разбрах какво мисли: „Бък, другите се притесняват, че тоя пич и тая стая ще ги описваш цял живот! Но да не ти пука!“ . Тогава той пък описваше в стихове облаците… И на мен не ми пукаше, но за радост мен никой не ме и питаше. А той се нагърбваше някак естествено – не да коментира, а да даде сигурност и да те убеди в безконтролността, вихъра и неизбежността да го правиш… Поглажда мустака и - а да каже нещо… Закъснява, защото излъчва доверие преди думите. И изведнъж вярваш, че си има понятие от това за което, и заради което, мълчи!

Няколко броя самиздат. Помня, че в началото имаше послание… Усещане за необятност… Нямаше разговори pro et contra. Мислехме, че е достатъчно да бъдем… Всъщност, не помня какво точно си мислехме… Но Грец е сдържан, когато се прехласват по нуждата българската традиция да държи здраво юздите… Навярно се страхува да не напишем нов марш…

После изведнъж - обратно в „железния поток“. Тогава тук, в България, трудно попадахме извън колоните. И сега. Не осъзнаваме, че да си „извън“ тях е докосване от Съдбата. “НЛО” като издание не се превърна в съдба! Не разбрах как изведнъж изчезна…

Не знам другите дали са останали същите. Онова време искаше конформисти, за да успеят веднага, или бунтари, които да провокират, без упойка. Грец като че не беше от тях, за да го славят: едни тогава, или други – сега. Неговата съпротива трудно я припознават. Борба несамо за къшея, а и за… как се наричаше това? - питат се и подминават. Всеки се е сетил за нещо, което все не може да формулира точно… Маха с ръка, с него и без него…

… Видях как вестта за смъртта му се изписва бавно на лентата с новините. Понякога си мисля, че хора като него, които вдъхват доверие точно защото мълчат за колебанията и страховете си, са призвани да бродят по света по-дълго от всички други. За да се знае, че някъде там… По лентата плуваше спомен за колоните на „железния поток“ и за мустакатото момче, което някак се бе озовало извън тях.

Смътни спомени и ясни послания. Ще ти се да напишеш само две-три думи. Но не всеки умее да пести думите…

Бел. ред. Една историческа снимка – редакционният екип на самиздатския алманах „НЛО“ е изписал с телата си заглавието. Мустакатият е Грец, до него в съседната буква Л е пишещият горните редове… Годината е около 1978.