Румен Денев за стихосбирката „Циганско лято“ от Мина Минчева

ШЕСТОДНЕВ

Стихосбирката на Мина Минчева „Циганско лято” излиза от печат на нейния юбилей и, по някакво стечение на обстоятелствата, в разгара на циганското лято. Тази книга е една равносметка на поетесата за изминалите години, за събитията и чувствата, които е преживяла. В своите творби тя ни води по козите пътеки на Родопа планина, нейния роден край, върху нас падат борови иглички и в синьото небе се реят орли.  Винаги съм вярвал, че природната местност, в която живее човек, се отразява особено силно на неговата духовност. Необикновената красота на родопския край изгражда у всяко родено там дете великодушие, широта на възприятията и състрадание към всичко живо. Така е и с Мина Минчева, поетеса, която има едно свое притеснение, че е художник-любител и поет-любител. Иска ми се да поразсъждавам над тая тема, защото тя има много важно значение за възгледа на един творец върху себе си и собственото му място в природния и човешки свят.

Любителят не е самодеец, но той не е и професионалист. Самодеецът е човек, който има някаква професия, която не е свързана с изкуството, и участва, например, в читалищни форми на творчество – народни танци, самодеен театър, кръжок по рисуване или хор. Професионалистът е завършил образование по някаква специалност в изкуството – кинорежисура, актьорско майсторство, художествена или музикална академия и пр. и после работи това – изкарва си прехраната с изкуство, затова е професионалист. Но аз се питам какво е любителят? Аз самият се чувствам като такъв. Харесва ми, че думата има корен, който е коренът на думата „любов”, защото това ни подсказва къде е сърцето на такъв човек. Сърцето му е в изкуството, на което се е отдал, но той не го прави за слава като самодейците, които събират грамоти за първо, второ и трето място, нито го прави за пари, за прехрана като професионалиста. Това е положението според мен на любителя – да създава своите творби от любов към изкуството. Разбира се, не трябва да забравяме, че самодейците имат професионални ръководители и че професионалните творци знаят как да влияят на публиката. Много често любителят пише или рисува без да умее тия „хватки”, с които професионалистът е запознат чрез образованието и чрез творческия си опит.

Тъй като самата Мина Минчева ме помоли да бъда безкомпромисен в оценката си за нейната поезия и да не я хваля дежурно поради това, че има юбилей, това са и моите оценки, т. е., това, което по-горе казах в общ план за поета-любител. С още няколко думи ще се повторя. Би било добре да не се забравя, че читателите трябва да бъдат „омайвани” от поета, казвам го малко на шега, но Мина Минчева е родена в планината на Орфей и не е лошо да си спомни легендата и как вълшебният певец е имал дарбата със своята музика и песен да подчинява на волята си хора, животни и растения.

 В стихотворенията на Мина Минчева много често се улавят ритмични мотиви от българската народна песен. Ако тя се дисциплинира, тъй както го правят професионалистите, в търсене на по-голяма виртуозност точно в този план, то ще има според мен голям успех. Мога да посоча като пример стихотворението „Две сърца”, където това е постигнато почти напълно.

 Общото чувство от книгата ѝ е доброта и състрадание, което само по себе си е свръхценно.

 Желая на Мина Минчева да понася твърдо мъките на словото, за да надраства непрекъснато себе си в майсторското овладяване на стиха.

сн. Александър Караджов