Автентично и неизмислено четиво за крадци, психолози и старшинки

Росен ГЕОРГИЕВ

Бях комсомолски секретар на ротата и не знам кой предложи и как стана, но направихме войнишка „Лавка на честността“ – вафли, якички, паста за зъби и други дреболии. Всеки вземаше каквото му трябва и оставяше стотинки според цената. По онова време беше актуално едно стихотворение на Пеньо Пенев за една такава работническа лавка

- как един работник, който нямал пари си взел нещо, но оставил разписка за дължимата сума…

Да, ама при нас нещо не се получи с честността. Всяка вечер правехме ревизия и започнахме да засичаме липси на пари. Направихме събрание, говорихме за честността, за морала, за колектива. Резултат – никакъв, парите продължаваха да се губят. Чак „спецът“ подп. Дончев се научи и се зае със случая…

Накрая старшината Тенев реши проблема. Строи ротата и заяви пред строя, че е донесъл едно пиле, което познава всичко и то щяло да посочи кой е крадецът. Пилето било в една тъмна стая, в някаква кутия. Всички трябвало да минем през стаята и да бръкнем в кутията и да пипнем пилето; а то щяло да изписука, като го пипне крадецът. Всъщност, хитрият старшина беше сложил в кутията черна вакса за обувки. Излизаме от стаята – всички с начернена дясна ръка. Само един излезе с чисти ръце – крадецът. От страх да не го познае „пилето“, човекът не бръкнал в кутията!

Та ви казвам – психологията е велико нещо! И, очевидно, Фройд и Юнг трябва да лъскат чепиците на старшината Тенев… 

-----------------------------------------

Текстът е от книгата "Войнишкият живот в нашия свързочен батальон"