Петър МАРЧЕВ

О, Рила! Ти си най-великолепната планина българска. Ти си сякаш голям къс от Алпите, хвърлен в пъпа на Балканския полуостров… Ти си тъй висока и грандиозна със своите

изшилени, остри и скалисти върхове и с грамадната си могуществена снага, която сякаш подпира със силата си небесния свод… В този момент възторзите на народния поет бяха прекъснати от грохота на един изтребител „Грипен“, който прелетя с бръснещ полет над Мусала и от него катапултира и елегантно се приземи самият Върховен главнокомандващ… Генералът засенчи с длан слънцевите лучи и с орлов взор обходи ландшафта на Великата рилска пустиня. Папурите край „Бъбрека“ подозрително се раздвижиха и сред тях непредпазливо щръкнаха няколко пуешки пера. Главнокомандващият енергично свали от гърба си снайперова карабина „Мазалат“ с лазерен мерник и взе равна мушка. В следващия миг, обаче, от папурите изскочи самият Токай-ихто. Само че, вместо с лък и томахавка, той бе въоръжен с певеце тръба и пълен боен комплект фунийки, а вместо мокасини бе обул бутонки „адидас“ и бе облякъл екип на „Бистришките тигри“. Да, точно така – това бе самият Премиер. Генералът разочаровано свали карабината и му махна с ръка.

- Пак грипенчета нещо, а?! – укорително погледна Токай-ихто.

- Не бе, просто имаха тест-драйв и аз не устоях на изкушението… - смотолеви неубедително Президентът.

- Аа, не на мене тия! Разбрали сме се – от американците F-16, от руснаците – газ и атомна централа. Така се прави политически баланс, мой човек! – и индианският вожд се опита да направи „везна“, но бутонките му се подхлъзнаха и той се озова в позиция за лицеви опори.

Двамата прекъснаха оживения си разговор, защото съзряха уиндсърф, който пореше кристалночистите води на езерото. Разбира се, това беше първият коалиционен партньор, обут в сигналножълти шорти и с приятен кафяв мазутено-слънчев бургаски загар. В следващия миг над дъновистката поляна увисна с грохот и свистене допотопен съветски хеликоптер Ми-6, производство 1957 година и от височина 20 метра се сгромоляса на земята. Сред останките му изпълзя вторият коалиционен партньор и обидено каза: „Аз като ви разправям, че авиацията ни има нужда от ремонт, никой не ме слуша!“ Никой не му обърна внимание, защото от дълбините на „Бъбрека“ изплува миниатюрна руска атомна подводница и от люка ѝ нервно помаха третият коалиционен партньор. После пък конски тропот привлече вниманието на групичката и те със смесени чувства съзряха Опозицията, която се приближаваше, яхнала черен арабски жребец и теглейки след себе си ултрамодерен руски танк „Армата“. Преди някой да ѝ зададе какъвто и да е провокационен въпрос, от изток се появи свръхтехнологично летящо килимче, на което, седнал по турски, се кипреше Балансьорът; джобовете му се издуваха от няколко бомби-лимонки.

- Така, всички сме тук и изнесеното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност може да започне! – окашля се Главнокомандващият. – Нашата конкретна цел е да неутрализираме основния враг на крехкия социален и етнически мир в страната. А името на този враг не е тайна за никого, защото това е… Беър Грилс!

- Точно така, този чужденец отказа да корумпира служителите на Националния парк „Рила“, и по този начин българската икономика изпадна в затруднение, което се отрази в спад на икономическия растеж с 0,01 %! – оплака се Премиерът.

- Още по-зле, този англичанин посегна на биоразнообразието, в лицето на руските… пардон, рилските жаби! – изплака третият коалиционен партньор.

- Знаете ли, аз не съм толкова недоволен, защото след изяждането на две жаби от въпросния господин, фоновият шум в планинските ни курортни комплекси падна с два децибела… - опита се да бъде справедлив първият коалиционен партньор и бивш вицепремиер.

- Да, но отказът му да си плати справедливата глоба пък лиши от полагащата им се училищна закуска децата от четири основни училища, това е антисоциално и възмутително! – намеси се и Опозицията.

- Ами незаконният му огън, който би могъл да превърне в огнен ад цялата Велика рилска пустиня?! Въобще, този човек очевидно си мисли, че е над законите! – пожарникарското сърце на Премиера трепна и той емоционално замени индианското оперение с лъскав пожарникарски шлем.

- И нека не забравяме къде се намираме сега – в свещената за всички мюслюмани планина, недалеч от пресвещения връх Мус-Аллах, което ще рече Близо-до-Господ! А този пезевенк Грилс ефенди си е позволил да яде забранено за ядене от Свещения Коран животно на това свято място! Вярно, не е домуз, но и една жаба може да разклати крехкия религиозен мир в нашето Отечество. Аз предлагам да нападнем! – Балансьорът извади от десния си джоб една бомба-лимонка, дръпна енергично предпазната халка и после даде газ на летящото си килимче, монтирано на платформа от F-35.

Ловът за Беър Грилс започна! Танкът „Армата“ изстреля един фугасен снаряд по посока на Главното направление и от туфите клек се надигнаха като подплашени зайци десетина полуголи двойки…

- К’ви сте вие, бре, маскари?! – Премиерът заслепи с блестящия си пожарникарски шлем очевидните закононарушители.

- Ми ние сме от Бялото братство… Ама в свободното си време работим за кампанията „Повече българчета за България“…

- Ааа, щом е за демографията – може! Даже имате по едно „бравос“! – поощриха ги всички от Консултативния съвет и продължиха настъплението си.

В най-критичния момент в операцията изневиделица се включи и едно неочаквано подкрепление – изсред езерните камъши изскочи един снажен левент с маска на лицето и шпага в дясната ръка. Впоследствие се оказа, че този доморасъл Зоро не е някой друг, ами бойният другар на Токай-ихто; след апартамент-гейт той толкова се бил засрамил, че дал обет до края на дните си да носи черно домино и да върши само добрини…

В крайна сметка, българската тактика и безпримерна храброст си казаха думата, както при Дойран през 1916 – английският закононарушител бе притиснат по суша, въздух и вода и бе принуден да вдигне безпомощно ръце.

- И без резки движения! - предупреди го Токай-ихто. – Фунийките ми са намазани с „новичок“ и ще екзитираш от този свят и без Брекзит!

Опозицията също действаше твърдо и решително – бръкна в пазвата си и извади чифт розови белезници, които изглеждаха да са купени от някой квартален секс-шоп. Щом белезниците щракнаха, започна проверката. Оказа се, че наложената му глоба от 10 000 евро е платена в срок, че Беър Грилс вече не пали огън където му падне, защото си носи спиртен примус, а двете жаби, които се канеше да изяде пред обектива на камерата, са с удостоверение за произход от езерото Балатон! Премиерът се обади някъде по радиостанцията и се оказа, че мистър Грилс бил дал и хубав рушвет на охраната на Национален парк „Рила“. Това беше краят! Поне на правителството „Борисов III“. Останал без поводи за оправдания, Премиерът подаде оставка. Президентът я прие и назначи за служебен премиер… Беър Грилс!

10 години по-късно слънцето вече никога не залязваше над Новата българска империя. А Лондон готвеше референдум за присъединяване към София…