Проф. Юхас пръв популяризира хипотезата, че Велика Моравия е била втора българска държава

ШЕСТОДНЕВ

В края на годината излезе тематичният брой на вестник "Литературен форум“, посветен на 90-годишнината на българиста Петер Юхас. Неговото дело в представяне литературата и историята на България по значимост може да се сравни само с това на един друг голям унгарец и българист през 30-те и 40-те години на миналия век – проф. Геза Фехер. Събитията в последните месеци на 2020 година

неочаквано актуализираха една важна част от творчеството на Юхас: научно изследователската му дейност, събрана в двете му книги "Кирил и Методий в българската Моравия" и "Тюрко-българи и маджари". А издирването на автора на единствената статия за книга на Юхас за делото на светите братя, публикувана 2001 г., пак в "Литературен форум“, породи обширна кореспонденция между издателя на вестника и проф. Асен Чилингиров от Берлин. Професорът е едно почти неизвестно име за българския читател, което за пръв път така обстойно присъства със свои текстове в културното ни пространство. Роден през 1932 г. в София, от 1965 г. живее в Берлин. Завършил е "История“ и „История на изкуството“ (1967-1971). Работи като научен сътрудник в Института за защита на паметниците на културата в Берлин (1971-1998). Има широка научно-изследователска дейност, свързана с многобройни пътувания в Гърция (с Атон), Македония, Сърбия, Румъния, ФРГ, СССР, Швейцария, Италия и Албания.

От 1973 г. до 1998 г. чете лекции по история на българското изкуство в Лайпцигския университет и в Хумболтовия университет в Берлин. Има над 500 научни публикации в областта на средновековната история и изобразително изкуство, както и участия в много международни конгреси и конференции в България, ГДР, ФРГ, СССР, Швейцария и Италия.

Подобно на криминалната нишка в "Името на розата“, с издирването на автора-рецензент и инкриминираната по неизвестно какви причини книга на Юхас за Кирил и Методий, и то след 1990 г., се заприда сюжетът за изчезващите неудобни автори, книги, факти и теми от историята ни, което продължава и днес: българската писменост, произхода на българите, Охридската архиепископия, днешна и минала Македония, за фалшификациите и интерпретациите на историята ни под знака на панславизма. Публикацията на проф. Чилингиров съдържа откъси от статии и бележки по Македонския въпрос и език и излага с факти поддържаната от него теза за пътуването на св. св. Кирил и Методий във Велика (Българска) Моравия, противна на широко разпространената фалшификация, според която светите равноапостоли били изготвили Кирилицата за владетелите и народа на Малка (Чешка) Моравия, а за тях и на "техния език" били превели Светото Писание. В този смисъл в самото начало на новото хилядолетие в София излиза великолепната и много добре обоснована монография на унгарския българист и славист проф. Петер Юхас, но книгата му практически е иззета от книжарниците и продажбата ѝ спряна. За нея излиза само една, при това много добра и професионално написана статия-рецензия, която също е премълчана – авторът е историкът Невен Илиев – музеен работник във Видин. Чилингиров припомня тази теза на българската общественост и поради разразилия се напоследък спор в България за названието на азбуката "българска", а не "славянска", завършила засега с решение на Народното събрание в полза на България. Делото на светите братя и разпространението на българската писменост НЕ ПРОДЪЛЖАВА в другите „славянски“ страни и фактически от началото на 11. век прекъсва – в руските земи през следващите 7 века творбите на българските автори или се унищожават, или подправят, като фалшифицираните преписи съставят 95 % от цялата руска средновековна „литература“.

Обширно и аргументирано е изследването на Дьорд Арато – бивш директор на Унгарския културен институт, за употребата на историята с оглед на националните и политически интереси и по специално – на делото на Кирил и Методий. Всичко това е събрано в 20-страничен брой на първия вестник, в син цвят.

Останалата част от творчеството на Юхас е отразена във втория вестник, в който е знаменитата статия на Юхас „Историческа истина и политическа реалност“, отпечатана в „Литературен фронт“ 1978 г., която се превърна в събитие, защото смело и аргументирано показа древното и близкото минало на Македония, както и тогавашният ѝ статут. В този втори вестник, оразличен с кафяв цвят са и спомените на Юхас за първата му среща с България и българите през 50-те години на миналия век, откъси от документалната му книга „Смъртта не е алиби“ за поведението на българските писатели по време на соцепохата, негови статии за Захарий Стоянов и Иван Вазов, Атанас Далчев и Петър Алипиев, за преводите на Ласло Наги и Петьофи, както и обширно интервю с Юхас, спомени и мнения на наши писатели и преводачи за него.

Два вестника в един – и така може да бъде назован юбилейният брой на в. „Литературен форум“, илюстриран богато със снимки от личния архив на редактора-стопанин Марин Георгиев.