Да вдигнем тост за всички кучета, неясно откъде дошли, които ни карат да си припомним важните неща в човешкия живот

Драгомир СИМЕОНОВ

Нова тема. Гледам репортаж по телевизията. Анонсът е драматичен. Куче не се отделя от гроба на стопанина си. Фейсбук бил впечатлен от тази проява на сантименталност. Българският Хачико, един вид. Следва репортаж. Кадри на куче. Невероятно сладко помиярче. Верно лежи на гробища. Някаква жена, познавала покойника, е помолена за реакция: 

- А, това не е неговото куче, вика. Той нямаше куче. Това е някакво случайно куче.

Втора жена (май съпругата, не съм сигурен) е потърсена за коментар:

- Не го знам какво е това куче. Мотае се напред-назад, не знам откъде се взе.

Кадри на кучето как се мотае.

Финал на репортажа.

Кучето, уви, явно не е на покойника.

Хубава история. Не мога да преценя дали по-тъжна или по-весела от очакваното.

Държа да отбележа, че не само съм приятно изненадан от нивото на разследващата журналистика.

Нещо повече.

Тази вечер вдигам тост за всички кучета, неясно откъде дошли, които ни карат да си припомним важните неща в човешкия живот.

При това случайно.

И по телевизията.