Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Във „Вечност“ ви очакват приключения, житейски падения и възходи

tatШЕСТОДНЕВ

„Малка богословска енциклопедия! Това определение ми се завъртя в главата след като прочетох този роман с иносказателно заглавие, който всъщност донякъде е продължение на предходния роман на Мартин Ралчевски „Смисълът в живота“. Във „Вечност“ хуманността и вярата се мултиплицират заради силния положителен пример на подражание, за да се сбъдне накрая

проекцията на доброто – ученикът да стане като учителя си. Но преди да достигнем до този разголващ и неочакван финал ни предстои дълъг път, осеян с приключения, житейски падения и възходи... Още в самото начало на романа прави впечатление, че Ралчевски оставя на заден план предпочитаните от него бедни и измъчени персонажи и преднамерено рисува една оптимистична картина, изградена върху образите на богати и не съвсем положителни герои. В този подход се усеща стремежът на автора да ни покаже заложеното екзистенциално добро във всеки един от нас. Да ни подтикне да се противопоставим на нашия естествен подтик към осъждане на човешките слабости и душевни недъзи. Постепенно да ни обърне към състраданието и ни преведе към опрощението. Убедена съм, че ако след прочитането на последната страница, успеем да простим на героя и да го обикнем, целта на Ралчевски ще е постигната.“

С тези думи Богдана Сиракова представя новата, 10-а поред книга на православния писател Мартин Ралчевски. Авторът живее от много години в Обединеното кралство, има прекрасно семейство с три деца. Завършил е Богословския факултет, където негов състудент е бил отец Антоний Зографски – една ангелоподобна личност, която вероятно ще бъде канонизирана като най-новия светец в лоното на Българската православна църква… Надяваме се, че това е достатъчно, за да разпали интереса ви към романа „Вечност“…

 

etyr

         

Т О Й

„Знаеш ли кои хора пишат книги? Мислиш, че са успелите? Щастливите? Умните? Нищо подобно. Истината е, че тези, които имат време да се занимават с подобни безсмислици са хора, неуспели в живота. Смотаняци. Меланхолици. Неудачници. Често и алкохолици. Много е просто – ако бяха успешни нямаше да стоят пред мониторите с години, а щяха да прекарват това време с любимите си хора, със семействата си, с децата си, с приятелите си... Биха общували, разговаряли, дори биха пели песни. Биха се разхождали сред природата, пътували в красиви и екзотични страни... Но вместо това – провал. Самота и неразбиране... Прозрях всички тези истини наскоро. До този момент не се бях замислял, че ще прекарам живота си, правейки нищо.“

Така ми проплака моят съученик, нереализирания писател Славчо, когото срещнах случайно на булевард „Витоша“ онзи ден. Изпихме по едно питие и си побъбрихме. Гледах го и си мислех. Някога имахме еднакъв старт в училище. Но аз постигнах толкова много, а той – нищо. Името му излизало тук-там в интернет, ми каза с горчилка и ме попита дали не съм попадал на него. Как да му призная, че и през ум не ми е минавало дори да го потърся. Уж професията ми е обществена и постоянно съм сред различни хора, но толкова тъжен и самотен човек отдавна не бях срещал. И с цялата си наглост изведнъж отнякъде той, мижитурката, набра капчица увереност и ме попита дали съм щастлив. Този въпрос ми дойде в повече. Точно той ли ще ми говори на мене за щастие? Той, който бе сдъвкан и изплют от живота? В тази среща обаче имаше и нещо положително. Защото клетият Славчо най-накрая май беше решил да действа. Какво точно – не знаеше със сигурност, но обмисляше промени. Това някак ме побутна и мен да се позамисля.

„Ти знаеш ли, че ние сме вечни? – ми каза още той. – Вечност! Това е страшно дълго време. Изобщо, какво е вечността?“ Тази дума ме раздразни особено, защото имаше един период, когато бях около тридесетте, в който проклетата думичка бе влязла в главата и не ми даваше покой. Бе станала за мен нещо като изчисляването на квадратурата на кръга. Противна, нерешима загадка. Но с годините преодолях този проблем. А бедният Славчо сега се опита да извади тази прашна книга от мазето и да я сложи пак на бюрото ми. Аз, обаче, не се хванах на уловката.

Откакто се помня винаги съм се уповавал на силата на парите. В Бога никога не съм вярвал. Политиката винаги ме е отвращавала. Науката ми е била чужда. Хобита не съм имал. Когато бях по-млад вярвах, че някой ден ще имам жена и деца, но за мое съжаление се случи така, че не успях да го реализирам. В стремежа си да стана адвокат, от много учене, пропуснах доста красиви мигове, през които връстниците ми преминаха. В замяна обаче получих безценно образование и диплома, благодарение на които никога не разбрах какво е лишение. Но от прекалената отдаденост на професията, от липсата на време и от високото ми самочувствие стана така, че останах без семейство.

Когато бях на 20 години учех по цел дни и нямах идея за тези неща. На 30 жънех плодовете на труда си и от забавления и доволство не можех да стъпя реално на земята. Срещнах я малко преди да навърша 40. Беше чаровна, умна и предизвикателна. Повечето хора твърдят, че добрите връзки се градят на общия мироглед и интереси. При нас не беше така. Онова, което ни свърза, и което донякъде все още ни свързва, беше интимността. За човек с толкова много опит трябва да призная, че такива жени като Ива се срещат веднъж на хиляда. Обичах я. Бих казал дори, че продължавам да я обичам, доколкото може да съществува истинска любов в една продължителна връзка. Предразсъдъци нямам. Вече знам, че не искам да прекарам остатъка от живота си с нея. Ще й го кажа съвсем скоро. В началото ще ми е малко кофти, но знам, че ще ми мине. Защото имам пари. А парите са сила. През годините, на няколко пъти, тя повдигаше въпроса да се омъжи за мен. Аз обаче устоях. По принцип съм бунтар. Нямам идеали. Не вярвам в никоя една от онези измишльотини за единството на нациите, гражданските общества, равенството, силата на семейството и прочее. Затова и нямам угризения, че ще съм длъжен с нещо на Ива. Аз съм успешен. Всеки в бранша знае кой съм. Имам достатъчно пари в сметката си и дишам спокойно. Дори и сега да се случи най-лошото и да спра да работя, гладен и жаден няма да остана. Затова, заради хубавото ни минало, ще ѝ предплатя наема на новата квартира, за да не ме запомни с лошо. Аз нямам вина, че заради мързела си, тя не се разви професионално. Откакто я помня си е продавачка и изглежда, че това ѝ харесва. Това всъщност е второстепенния проблем. Основният е, че за съжаление тя доста се отпусна в яденето. Когато се запознахме закръглеността ѝ беше сексапилна. Но с годините тази закръгленост премина естетиката и вече е нелицеприятна. Както казах – аз все още я обичам, и ако беше забременяла, никога нямаше да я оставя. Но както е казал народът: „Със зъбите сами си изяждаме здравето“. То от толкова плюскане щеше да е чудо ако можеше да стане майка. Всяко наднорменото тегло е бомба със закъснител! А аз не искам да съм близо до тази бомба, когато някой прекрасен ден тя избухне. След месец ставам на 50. А това е сериозен повод за равносметка. Ще сложа точка. Ива ще си поеме по пътя. Аз ще поема по своя.

Не знам дали бе случайност или бе някаква игра на съдбата, но малко преди да се разделя с нея отново срещнах случайно моя бивш съученик на Витошка. Тогава той ми каза нещо твърде обикновено, което обаче добре запомних. Каза ми, че е беден и нереализиран, но че поне знае, че е вечен. Помислих си, че ще се опита да ми вмени някоя от онези религиозни хипотези, но не бях прав. Ставаше дума за нещо реално. За неговия син. Всъщност, за неговия пораснал син – вече мъж на 21 години. Каза ми, че въпреки че често му е тъжно, когато погледнел порасналото си момче се успокоявал, защото в него виждал себе си на младини. Красив, напет, изправен. Пълен с мечти и копнежи. „Аз живея чрез него. Разбираш ли? Това е нещо като безсмъртие!“ Така каза.

Разбира се, да се твърди подобно нещо е пресилено. Но не мога да отрека, че, макар и финансово да го превъзхождах многократно, в думите му имаше доза истина. Тогава пак се замислих – какво всъщност е щастието? А в главата ми отново влезе онази лепкава и натрапчива думичка вечност.

 

Връзка към книгата:

https://edelweiss-press.bg/produkt/%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/

----------------------------------------------------------

 

mr

 

 

 

 

 

 

 

РОМАНИ

  1. Безкрайна нощ (издаден от Сиела 2008, издаден и на английски език през 2014 г. Преиздаден 2020 г. от изд. „Еделвайс“, преведен и на руски от изд. „Сатисть“, 2019 г.)
  2. Горски дух (издаден от „Сиела“ 2009, преиздаден от изд. „Еделвайс“ 2020 г.)
  3. Полубогиня (изд. „Сиела“, 2010)
  4. 30 паунда (изд. „Сиела“ 2012, издаден и на немски от изд. ANTHEA VERLAG през 2016 г., преиздаден от „Еделвайс“ през 2020 г.)
  5. Измама (изд. „Сиела“ 2013, записан и като аудио-книга от Янко Лозанов, наличен в YouTube)
  6. Антихрист (изд. „Хермес“ 2016, преиздаден от изд. „Еделвайс“ 2021 г.)
  7. Смисълът в живота (Изд. „Еделвайс“ 2019, преиздаден 2020 г.)

СБОРНИЦИ

  • Емигрант (Изд. „Сиела“ 2014 г.)
  • Душа (Изд. „Си-М“ 2018, преиздаден 2019 г.)

 

 

 

   

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

НИ ПЕДЯ ЗЕМЯ!
Събота, 13 Февруари 2021
article thumbnailИван ВАЗОВ                                                                                                  И рече безумец: няма Бог!   Славянство? - глупост, братство? - празна дума. Достойнство! - вятър, чест? - безсмислен звук! Свещена клетва? - за хитреца глума, измама за простака тук.   О, Сърбио, така ли...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...