Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Нови фрагменти, сътворени от проф. Румен Стоянов

folШЕСТОДНЕВ

Професор Румен Стоянов е известен български поет, писател, преводач, дипломат, професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава в Катедрата по испанистика и португалистика. Удостоен е с титлата "Доктор хонорис кауза" на университета в град Бразилия. Превел е знаковата книга "Сто години самота" на нобелиста Маркес. Пише и публикува на български, испански и

португалски; има над 20 книги с поезия, проза, мемоари, литературоведски изследвания. Живял е в Куба, Бразилия и Мексико, но винаги с благоговение се е връщал в родната си къща в търновското село Драганово. Православен християнин, който практикува своята вяра. Долните фрагменти са писани от него специално за списанието „Шестоднев“.

 

ДОЛУУУ!

Тоя възглас = възклик = въззив насмалко да равнозначи с дююю. Чува се по какви ли не поводи, юзди, чак юлари. Щом е тъй, защо да го не река тоже аз, досежно идентичност, колко му е.

Кога улязохме во Еврогейския съюз, осенени бяхме и сме от неговата повеля да си вардим националната културна идентичност. Понеже македонистите, вече преименовани в северомакедонци, дупе дават от бугари да се различават (само римата е моя, деянието нихно, а по-скоро на козоногия), сборуват и пишуват идентитет, да личи върло, дека им е язикот инакъв, по техному инакоф. Майната им, карай да върви, по-точно пълзи, низкопоклонства. За друго ми е тук приказката. Случаят необоримо издава колко раболепно чуждопоклонства политико-управленската ни върхушка, показателно римуваща с крадушка: брюкселските мъдреци разпореждат – похвално – да съхраняваме своенашето, собствената култура, обаче първото, което маймунски сторихме, бе да изхвърлим отечествената дума самоличност и угоднически натресохме, разпространяваме, налагаме, утвърждаваме дошлячката.

Е, като как ше пазим родната самобитност, щом тутакси натрапихме иноземка? С тая и още стотици, хиляди вносотии как, как, как ще браним, развиваме национални ценности? Все едно с бензин гасим пожар. Обаче най-изненадващо/учудващо/изумително/смайващо е, че тая крещяща издънка/изцепка май никого не впечатли, зер никой не я посочи, възрази. Напротив, целокупната популация (остар. население) чрез осведомителни/осмърдителни средства я най-охотно, чинно, послушняшки възприе, потвърждавайки (две в едно) руското молчать, не рассуждать и щатското имаш право да мълчиш. И какво излиза? С идентичност вардим стародавна и днешна обособеност. В другопрочит: болен го лекуваме с нему вреден цяр. Дето е рекъл оня: виж им ума, та им крой шапка.

За кой ли път ще кажа: Съюзът иска да закриляме културната ни самоличност и посредством върховната своя повеля, лозунга „Единство в многообразието“: невъзможно е многообразие без народните самоличности на държавите членки. А каква ти самоличност, при положение, че туй ключово слово го възневидяхме и прокудихме?!

 

ВСИЧКИ, НО

Гробализмът иска, ох, как иска, чак лиги му текат и от нетърпение ръце му треперят: бе тия национални култури да ги никакви няма, вдън земи да потънат, в пъклото дано. И за чий са притрябвали? Яж хамбургери, обувай джинси, дънки, маратонки, слушай рок, пънк, рап, гледай холиблудски филми, рупай пуканки, вкратце: бъди потребясваща биомаса, кво повече, малко ли е?

Представи си, любомъдрий, че всички жени по шара земен са млади-красиви, всите усмихнати най-добронамерено, приветливо и обичливо - към теб. А ти защо, защо изпитваш дълбока потребност да знаеш коя, коя, коя е теб – по благоволение Господне – родила, защо, защо желаеш нея, нея, нея най-силно и най от сърце да прегърнеш? Никоя от въпросните жени ти не мразиш, но друго, друго е оная, за теб единствената, ибо тя е теб заченала, в утроба девет месеца тебе носила, па и тебе родила. Това, че ни ражда само една жена, е воля Божия, затуй ако нея не любим над останалите, би било да вървим срещу повелята Му.

Същото е и с многотията от култури: сред тях една е за теб единствена. Чуваш прекрасен възпев от Молукските острови (туй къде пък беше?), но инакво, съвсем инакво чувство те обзема, изпълва, завладява кога слушаш как тресат Бистришките баби, сърце ти идва на място, мед ти капе на душата. В кратце: човек без национална културна самоличност* е човек без майка, за да не река човекоподобие. И пак: не кой да е, а Самси Вседържителят е разпоредил всеки човек да има Отечество, а то значи национална култура, по усмотрението Му, а не много или няколко.

 ---------------------------

 *на понятен български: идентичност.  

 

ЗА БОГА И ЮНАКА

 Обичам народни умотворения, в случая поговорки, пословици, те разкриват хилядолетната изстрадана мъдрост на българите. Да речем „Юнак може, ако Бог поможе“. Какво съдържат петте думи? Признание, че нещата, явленията стават по волята или допущението на Всетвореца. Няма принизяване на човека, обратно, той е не какъв да било, а юнак. Обаче над него стои Господ и мъжът ще стори еди що, включая подвиг, ако Вседържителят изволи. Християнската постановка е изложена пределно кратко. И възхитително, ненадминуемо точна, една буква непосилно е да махнеш, притуриш…

 

 

ХРИСТОС, РИЗАТА, ПИТКАТА И ДРУГАРЯТА

 Синът Божий е завещал: „Имаш ли две ризи, дай едната на ближния си“. Тия думи и въобще цялото Му дело бяха лукаво и користно изопачени от марксистите, ибо твърдяха, че Иисус е първият комунист. Любопитно: самси надзевсоподобният Маркс твърди, че религията е опиум за народите, как, как същевременно Той е комунист и то не какъв да било, а първият? Не се ли взаимоизключват двете постановки? Според партийната огласа - никак не, защото едновременно въртеше и двете. Впрочем партията не обясняваше по какъв начин ги съвместява, ликуващо ги натякваше по отделно, че плиткоумници да се хващат на тия идеологически въдици, провесени за двукраки рибоци, па мнозина ги лапваха.    

 Далеч от ония богоненавистни времена, ще кажа нещо за въпросната дреха. Овластената партия извърши обобщаване на средствата за производство. Сиреч заграби хиляди, хиляди собствености = pизи, нейни те не бяха, свои тя не даде народу. Нека обърнем внимание и на друго: Спасителят не казва отнеми, а дай, тоест не вземай нечие, дай твое. Ленинисто-сталинистите постъпиха тъкмо напротив: лични притежания не дариха, а хорски. Тоест онагледиха поговорката „с чужда пита помен прави“. На туй отгоре своето насилничество го възгласиха чак надоблачно за обществена справедливост. Ако прибегна отново до устойчив израз: виж ми окото, особено едното*.

-------------------------------  

*лявото.

 

  

 

 

sa

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Блус за стария хипар
Петък, 06 Август 2021
article thumbnailПетър МАРЧЕВ                   О, той седи на пейката и чака, подпрял глава с ръце и мисли, мисли той – този стар хипар от махалата, според Набоков – разреден /и изветрял/ разтвор от хипи. Какво ли крие таз глава под редките и посивели власи? ...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...