Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Представяне на книгата “Вокалното стихосложение”

ruamДеница АСТАХОВА

Последната книга на казанлъчанина Румен Денев “Вокалното стихосложение” ни показва автора ѝ в различна светлина. За много от нас е известно, че той е филолог, специализирал в московския Литературен институт “Максим Горки”, член е на Съюза на българските писатели и Българския П.Е.Н. център, главен редактор на казанлъшкото списание за литература и изкуство “Кула”, поет и есеист с

богата творческа биография, която започва още през далечната 1973 г. До днес Румен Денев има издадени 12 книги с поезия и есеистика. Негови поетични творби са публикувани в знакови литературни издания от миналото като списания “Родна реч”, “Пламък”, “Септември”, “Тракия”; вестниците “Пулс”, “Народна младеж”, алманаха Зорница”, а в момента неговата поезия присъства в екектронните страници на специализираните списания за съвременна литература “Нова социална поезия”,“Нота бене” и “Факел”.

Той е носител на Националната награда за поетически дебют „Южна пролет“ през 1987, Националната награда за патриотична поезия „Иван Нивянин“ през 2014 и съпътстваща награда на конкурса „Христо Фотев“ (Бургас) за книгата “Вокалното стихосложение”, което представлява изследване в областта на литературознанието и върху което акцентираме в този текст.

 Книгата “Вокалното стихосложение” е издадена от Университетското издателство “Паисий Хилендарски” през 2019, на която редактор е доц. д-р Красимира Чакърова, а корицата е дело на художника Стефан Христов. Тази книга вече е представена в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и е участвала като културен акцент в инициативата “Нощ на изкуствата”, когато е представена от поета Иван Ланджев пред старозагорската публика в къщата-музей “Гео Милев” през месец септември 2020 г.

 Пристъпвайки към представянето на книгата, започвам с уговорката, че ще говорим за поезия в един малко по-особен смисъл, защото поезията ще бъде разглеждана в светлината на теоретичното ѝ осмисляне, така както е видяна в изследването на Румен Денев.

Обект на това изследване е реализацията на стилистичния похват асонанс в съвременната българска поетическа реч и по-конкретно в творчеството на двама съвременни автори Румен Денев и Детелина Димова. Обосновавайки в книгата един модерен поетически експеримент, авторът ѝ се озовава в двойна авторова роля, която налага необходимостта филологът Румен Денев да чете и цитира поета Румен Денев. Този акт можем да разчетем като знак за висока самонаблюдателност на твореца и като привързаност към манифестните жестове на модернистите, които въплъщават новаторските си естетически възгледи в своите художествени творби. Един синтез на поезия и поетика, по-рядко срещан като съзнание и в съвременната литературна ситуация.

 Въпреки академичния характер на книгата, нейната насоченост е ориентирана към по-широк читателски кръг от любители на поетическото слово и може да бъде разглеждана като ръководство за модерна поезия (един вид нова поетика), снабдено дори със старателно разработен речник на ползваните термини в книгата, поместен в Приложение 2.

 Самата книга се състои от две части. Първата е теоретична, а втората носи илюстративен характер и коментира стихотворенията от стихосбирките “Звукописи” на Румен Денев и “Сънуващият ум” на Детелина Димова.

Поставените цели в изследването могат да бъдат обобщени в три основни насоки. Първата цел на автора е насочена към изграждане на теоретичната основа на изследването, в което се дефинира и откроява ролята на асонанса като специфично ритмообразуващо явление в поетическата реч, което дава основание на Р. Денев да разглежда асонанса и римата като един и същ метафоничен процес на периодично повторение. В теоретичния увод е направен кратък обзор на състоянието на проучванията върху метафонията и са изведени приносните моменти от иследванията на значими български литературоведи като Мирослав Янакиев, Олга Дейкова и Радосвет Коларов.

Освен това, книгата цели да представи и разясни иновативния творчески асонансен експеримент, наречен от автора вокално стихосложение. Третата цел на книгата е да аргументира тезата, че звукописът като съзнателна творческа стратегия може да оказва ключова роля при възприятието на идеите, образите и посланията, вложени в поетическата творба.

 В самото начало авторът запознава читателите с определението за асонанс като съзвучие или повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко текстови фрагмента и дава представа за това поетическо звучене с класическата 7-ма строфа от Ботевото стихотворение “Хаджи Димитър” (“Настане вечер - месец изгрее…”), в която благозвучието е постигннато чрез повторението на гласната “Е”. Такова благозвучие е означено от Радосвет Коларов в монографията му “Звук и смисъл” с термина метафония - термин, който дава възможност да се обобщят художествени явления като звукопис, еуфония и звукова инструментовка. В споменатата монография проф. Р. Коларов предлага научна дефиниция за метафоничните структури и определя типовете звукова организация.

 Интересен момент от изследването на Румен Денев представлява схващането му за възможността поетическият текст да оказва въздействие, чрез провеждане на образни внушения чрез метафоничната сугестия и нейното разрушаване с десугестия. Според поета-теоретик, във времена на социално спокойствие поетическата реч звучи плавно и хипнотично, а във времена на социални трусове тя е отрезвяваща и подчертано десугестивна, тъй като е подчинена на целта си да разруши навиците на старите наложени художествени представи.

Р. Денев разглежда смяната на творческите методи в исторически план, назовавайки ги метафонична сугестия и десугестия, и проектира това свое виждане върху българската поезия, като очертава във времева линия поетиките на Николай Лилиев (символизъм) - Гео Милев (модернизъм, експресионизъм) – Атанас Далчев (предметна поезия).

Втората част от книгата „Вокалното стихосложение“ поставя проблема за художествените функци на метафонията и отговаря на въпросите как може да бъде направена една модерна поетическа творба и как, въпреки следването на един и същ конструктивен поетически принцип, който тук се изразява в последователното повторение на един и същ ударен вокал във всяка от думите в стихотворенията, може да бъде запазена автентичността на авторовия стил. Тези въпроси намират подкрепа в постановката на Юрий Лотман, според когото функцията на фонемното повторение в стихотворението носи неочаквани смислови отенъци, защото това повторение се пренася в “думите, които се оказват сгрупирани от някакъв образ. Към естествените семантически връзки, организиращи езика, се добавя “свръхорганизация”, съединяваща несвързани между себе си в езика думи в нови смислови групи”[1]

Ползвайки за илюстрация творби от стихосбирките “Звукописи” на Румен Денев и “Сънуващият ум” на Детелина Димова авторът убедително доказва, че въпреки общия вокален модел, приложен в изграждането на стихотворенията, поетическият стил може да се запази благодарение на индивидуалните образни ансамбли, които изгражда всеки от поетите.

В заключение бих искала да поставя въпроса за естетическата функция на метафонията, конкретизирана в настоящата книга в изследването на асонанса като звуков похват.

Тази функция на метафонията в поетическия текст може да бъде разчетена и като стремеж към прекрасното или, по-скоро, като тъжен зов по неговата загуба в нашия прагматичен свят. Метафонията на пръв поглед не носи смисъл, но в голяма степен способства за приканване на читателя към една игра на въображението, която се състои в разпознаване и интерпретация на зададените в поетическия текст звукови образи мисли. Това, което поетическият език постига с помощта образите, според Йохан Хьойзинха представлява игра. Игра, която се простира в “свят, създаден от ума, където нещата имат друг облик, различен от “ежедневния живот”, и са свързани помежду си с връзки, различни от логическите”. Именно в тази образна поетическа игра може да бъде осъзната органичната връзка между поезията и играта”[2], тъй като “Поезията - в първоначалната си същност като фактор на ранната култура - се ражда в игра и като игра”[3].

Съвременната българска поезия, пък и класическата, не се отличава с много опити и образци за поетически експерименти и художествените и теоретичните проби на Р. Денев обогатяват усилията на българските поети в тази посока. Съвременният възприемател може да се подчини на магията на метафоничната сугестия, но заедно със съвременния поет може да се гмурне и в експеримента, което допринася за шлифоването на поетическия език и усъвършенстването на поетическата изразност и нашето художествено възприятие.

 


[1]Лотман. Ю. Анализ поэтического текста, Л., 1972, с. 64.            

[2] Хьойзинха. Й., Homo ludens, “Захари Стоянов”, С. 2000, с. 177.

[3] Пак там, с.180.

 

--------------------------------------------------------------------------------------------

rz

Деница Астахова е докторант по теория на литературата към катедра „Методика на езиковото и литературното обучение и литературознание“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Завършила е магистърска програма „Литература и култура“ и „Българска филология“ в същия университет. Професионалната ѝ насоченост и интереси са в сферата на литературната история и теория.

Горният текст е подготвен за представянето на Румен Денев в Музея на розата в Казанлък на 24. юни.

 

 

  

 

 

sa

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Блус за стария хипар
Петък, 06 Август 2021
article thumbnailПетър МАРЧЕВ                   О, той седи на пейката и чака, подпрял глава с ръце и мисли, мисли той – този стар хипар от махалата, според Набоков – разреден /и изветрял/ разтвор от хипи. Какво ли крие таз глава под редките и посивели власи? ...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...