Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Наръчник за кандидат-депутати, кандидат-президенти и всякакви други мераклии

ninnЧУДОМИР

Един от кандидатите за депутати, за да предразположи избирателите си, напечатил и разпратил до всичките коледни честитки с еднообразно и кратко съдържание: „Честито Рождество Христово“. Взел адресите от списъците на селските общини, значи, и на всички пълноправни българи, българки, турци, туркини, евреи и цигани изпратил по една такава картичка. Като си получил своята, дядо Мошон от село Долно Потуранци

кипнал, хукнал се към общината и завряскал на кметския наместник:

– Какъв е това кератия, дето прави подигравка на мене! Кой тоз вагабонт? Аз него щи дам на суд!

– Той ли? Че той е вашият кандидат – отвърнал кметът.

– Ааа, правителствен! Това друго работа тогава. Да, да, друго работа. Аз го познава. Той е мойто добро приятел. Няма нищо, няма ниищо!... Той си го прави максус... Той е голямо майтапчия...

Стрина Мита от село Жабовряк получила две такива картички. Едната адресирана до нея, а другата до починалия ѝ преди година съпруг.

Отворила плика на своята, прочела я, а мъжовата си занесла на гробищата, клекнала до гроба и занареждала:

– Гергее, Герге, стопанинооо... Толкоз време откак ни остави, а още не можем да те забравим. Гергее, Герге, и чак от София писма ти изпращаат... Стани, стани, Герге, да видиш какво пише вътре...

Но понеже Герги не станал, оставила писмото му на гроба до кандилото и си отишла опечалена.

А пък кака Гина от село Кози крак, като ѝ подали картичката, щяла да се пукне от радост. Гледала я, обръщала я, милвала я и отишла да се похвали на съседката си:

– Виж, мари Стойне, виж, мари сестро, за първи път в живота си, мари, получавам такова нещо. Остарях вече, побелях, дето се вика, и досега никой не ме е сайдисал... Че как да си не пуснеш гласа за него?

И от радост, вместо с бюлетина, гласувала с коледната честитка.

 

*

Друг кандидат, съвсем неизвестен за населението, като видял, че изборният му район е твърде голям и мъчно ще го обходи, повикал брата си и му рекъл:

– Бате, рекъл, сам мъчно ще мога да наагитирам толкова села, затова ще ми помогнеш. Там, рекъл, никой не ни знае и познава, а ний двамката, дето има една дума, си приличаме като братя. Само мустачките, таквоз, рекъл. Обръсни си мустачките и тръгни ти из едната половина, а аз из другата, ще обходим селата по два пъти, ще изпреварим другите кандидати и ще спечелим избора.

И тъй станало. Спечелили избора без да резбере някой кой е кандидатът, кой е брат му.

 

*

Трети кандидат, понеже бил малко простинал, като тръгнал по агитация, взел със себе си и термоса. Устроил събрание в първото село, качил се на трибуната, говорил, колкото говорил, отпушил термоса и си сръбнал малко чай. Пак говорил, колкото говорил, пак си сръбнал и т. н.

Зяпали селяните, чудили се и почнали да си шушукат.

– Бря, – рекъл един, – каква ли ще е тая дяволия? Не мяза ни на павурче, ни на бъклица. И такъв студ, а из устата му пара излиза, рекъл.

Свършило се събранието, заминал си кандидатът и след него довтасал противникът му.

Като му разправили за случката, той започнал речта си така:

– Граждани на село Крива слива! Вие не само чухте моя противник, но и видяхте с очите си що за стока е той и колко ще се грижи за вашите интереси. Знаете ли вие тая машина, из която пие, каква е тя и колко струва? Тя струва словом и цифром сто хиляди лева и цялата е с електрика натъпкана отвътре. Даа!

Мотор има на дъното ѝ. Разбрахте ли къде се пилеят народните богатства и потта сиромашка? Видяхте ли? Щом за един чай му трябва такава скъпа инсталация, представете си какви ще му са другите нужди. Питам ви тогава: можете ли поддържа такъв един народен представител? Можете ли го задоволи? А?

Тръгнал след него, във всяко село така говорил и с тоя термос провалил човека за едната хубост.

 

*

Четвърти кандидат попаднал в околия, където имало много левичари. Още в първото село, щом почнал да говори и да разправлява: ний това направихме, почитаемо събрание, ний това правим и това и това мислим да направим за благото на народа и отечеството...

От задните редове една рошава глава изревала:

– Стига! Стига лъжи и демагогии! Хляб, хляб ни дайте! Хляб искаме ний, а не ум!

Опитал се да продължи, пак го прекъснали.

Отишъл в друго село – същото. Просто не му дават да си развие програмата.

Най-после се сетил. В следното село започнал спокойно речта си, карал, карал донякъде и като се обадили пак:

– Стига приказки! Стига демагогии! Хляб ни дайте! Хляб! – той измъкнал иззад кулисите един предварително оставен пълен чувал с хлябове, почнал да вади и да ги хвърля към задните редове и викал:

– Щом искате хляб, нà ви хляб! Нà! Нà! Лапайте!

Протегнали се едни жилести ръце, сборичкали се слушателите, всеки гледа да хване самуня и щом го пипне, чупи краешник и гълта ли, гълта.

Запушил им устата с топъл хляб, значи, и си развил предизборната програма докрай.

Това, разбира се, е било някога.

Сега и дума да не става.

 

------------------------------

Чудомир. Разкази, фейлетони, Том 3 Събрани произведения

 

  

 lfswt

   ukraynna

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

ЕЛЕОНОРА
Сряда, 13 Юли 2022
article thumbnailзлободневни частушки               Аз съм горда руска патка и съм родом от Камчатка. Боря се за Русский мир от Сухуми до Сибир.   С гола гръд ще браня МОЧА! Всеки Кирчо ще разточа дето смее да прогони руските...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...