Ако искате да се поразходите из великолепните Родопи, но ви мързи да станете иззад компа – четете Диана Маркова!

ШЕСТОДНЕВ

Изкачваме стръмните калдъръмени улички, минаваме край старите покриви с автентичните плочи, снимаме петлите, галим коня. И се радваме на онази безбрежна чистота, съхранена от векове, на онази блажена тишина, която Родопите пращат на Широка лъка. Аз и той сме двама приятели – също като Емил Зола и Пол Сезан, които пиели по чашка абсент заедно в Екс Ан Прованс. Аз пиша, а той рисува. Абсентът

тук е вино край огнището, музиката идва от каба гайдите, а широколъшката река се плиска някак тържествено и радостно в коритото си.

Хванахме най-хубавото време от годината, когато нито е твърде студено, нито прекалено горещо. Вървим един до друг и той ми разказва чудновати истории за художници, музиканти и воеводи. Попивам жадно разказите и питам за още.

Ето че слизаме по каменна стълба между няколко съседни една на друга къщи и той ми споделя драматичната съдба на художника Владимир Рилски, живял в Широка лъка през последните години от живота си.

Местните го наричали Горския цар. Живеел в една малка училищна стаичка насред гората, където го настанил директорът на училището. Двамата се запознали през 1961 г. Препитавал се със скромните средства, които си докарвал от рисуване. Дори се говори, че навестявал познати и недотам близки семейства от селото и им правел портрети, като в замяна искал само вечеря и кана вино…

Найс, а? Целият пътепис е наличен ей ТУК