Защо обичаме приятелите си? Вероятно защото те са свидетелите на нашия живот

Петър МАРЧЕВ

Защо обичаме приятелите си? Вероятно защото те са свидетелите на нашия живот. И когато се съберем отново /на чашка или на кафе/ те са готови да потвърдят, че наистина сме живели, а не просто сме сънували или мечтали с отворени очи… Приятелите са онзи жив био-кинематографически апарат, който е заснел ценни кадри от нашия собствен живот, за които сме успели да забравим… 

Оня ден се чухме с Владо /няма да уточнявам нито славния му прякор/прозвище, нито фамилията, тъй като той понастоящем е преуспял бизнесмен/. Побъбрихме и по едно време съучастникът ми в славните студентски никоганесвършващи купони ме пита: "Абе, ти помниш ли как изпя „Продават се мамо белите манастири“ в ресторант „Одеса“?“

Не, не си спомням, казвам, и съм искрен. Това аз ли?

После хроно-мъглата полека започва да се повдига и си спомням епизода: един провинциален Робърт Плант начело на кръчмарския Led Zeppelin…:)

Бог да ви поживи, скъпи, безценни приятели!

Без вас не бихме могли да сме сигурни, че наистина сме живели...

----------------------------------------

И един музикален поздрав и напомняне - да звъннем на старите си приятели и да ги попитаме: "Как си, друже, имаш ли нужда от нещо? Кога ще се видим на по чашка троянска?"