Българската литература прохожда в Бразилия и Южна Америка с „Бай Ганю“

Румен СТОЯНОВ

Дали в Задокеанието е ходил не само до Съединените щати, но и дълбоко под екватора? Не, там свищовлията не е бил, но въпреки явния пропуск има свое място в българо-бразилските културни отношения, по-точно литературните. Понеже Страната на кафето, футбола и карнавала заема в света пето по размер място, нужно е да знаем какво е там нашето присъствие като част от двустранните ни връзки. По милост Божия живях

под звездите на Южния кръст години десет, бидейки с три престоя културно и прес аташе, та върших не само разпространителска, но и събираческа дейност, издирих куп изненадващи сведения, които не съм още извадил всички на бял свят. Но да се не отплесвам жаловно, а да изложа оповестеното в заглавието.

Учудващ, ради нашата всякаква, започвайки от географската, отдалеченост спрямо Бразилия, но радостен факт: българо-бразилските литературни вземодавания успешно крачат из своето второ столетие, нещо, което, уви, не можем да кажем за повечето страни. Дори знаем точната дата на първоначалното събитие: 17 април 1915 г. Него ден в столицата Рио де Жанейро излиза поредният брой на „Карета“ („Гримаса“), прочуто хумористично списание, което за нас има първопроходско значение, тъй като поднася на многобройните си читатели разказа „Дружество „Въздържание“ от съвършено тям неизвестния Алеко Константинов. Не е обозначан езикът, от който е извършен преводът, нито пък виждаме името на словопрехвърляча.

Дирейки отговори, наумих, че произведението ще да е стигнало там през някой романски език, но справка до къщата музей в Свищов показа, че до въпросната дата няма данни за преводи на италиански, френски, което изключи възможността да бъдат посредници. Затуй предполагам, че нашенец преселник там е пресъздал творбата без посредство. Едва ли някога ще узнаем кой е бил тоя първопроходец, но заслугата му надхвърля Бразилия: няма податки за по-раншна литературна поява на българин в цялата Латинска Америка. Тъй че с увереност може да кажем: българската литература прохожда в Бразилия и подконтинента с Алеко Константинов и част от неговия „Бай Ганю“. Извод неизбежим: писателят е посмъртно свързан с двойно първопроходство, в Бразилия и Латинска Америка.