О, неразумний и юроде! Колко трябва да си кух, та да замениш злато за лъскава тенекийка, мерцедес за циганска каруца?!

Румен СТОЯНОВ

С години черкувахме се в един и същ храм в центъра на София. Той идваше всяка неделя с жена си. Подир богослужението често си говорехме. По едно време и двамата спряха да се появяват. Дойде неговият имен ден, реших да го телефонно поздравя и същевременно изкажа най-добри пожелания за семейно щастие, бях виждал също дъщеря им. Защо не идваш на църква, попитах. И чух: аз минах към друга. Защо? Там ми е по-интересно, пеем и танцуваме.  

Съвсем не очаквах такова обяснение и нищо не казах, пък и обосновката е достатъчно красноречива, но все пак сега ще добавя следното.

Всеизвестно, св. св. Кирил и Методий създават глаголицата с изричното предназначение да разпространява/т Православието. Такава е целта и на кирилицата. В отлика спрямо гръцкия и латинския, които дълго и предълго обслужват разюздани езически многобожия, нашите азбуки нямат такива предшествия, они се раждат изцяло и единствено православни. Впрочем именно тям благодарение имаме една от най-ранните преводачески школи в света, книжовността ни е тоже завидно стара. Три обстоятелства съставят задружността, съхранила ни като народ през тъй краткото, едва полухилядолетно, турско присъствие/съжителство/владичество/робство: Православие, език, народотворчество. Ни най-малко възнамерявам да изброя всички заслуги на Църквата Майка пред българите, само ще упомена, че никак случайно мъчениците за Вярата ни са безброй, част от них възвисени в светии.

В кратце и со кротце: заслугите на Православието към онова, което наричам всебългарщина, са огромнейши, не е нужно да го непременно изповядваш, че да ги знаеш и тачиш, достатъчно е да си добросъвестник. За тоя неоценим и незаменим принос на Майката Църква всички българи, независимо от вероизповедание, включая безбожници, малобожници, противобожници, безразличници, другославници, дължим ѝ вечна благодарност. При тая неотменимост да напуснеш лоното на родната Православност и то ради смехотворното предимство, дека в нам каква общност по време на верско събиране там попяват и потанцуват, ми се видя неразумно, чак хулно загърбване към всичко съдбовно, извършено от родното Православие за нявгашните и днешни нас, най-вече през турско, равнозначи с туй да изоставиш майка, баща, родна страха, зер в друга къща подпяват, подрипват и туй за теб е яко, неудържимо, богословски привлекателно*. Кой свястен човек би одобрил тая простъпка (за нея дори тая дума е прекалено опростителна)?

Но ти, любомъдрий, собственоръчно прецени: тури връз едното блюдо във везната на истината всичко сторено от Православието, а на другото бодрите песенушки и подрипванийца и виж кое блюдо ще удари дъно, а според мен това ще покаже кой крив, кой прав, кой кум, кой сват, кой на булката брат. Нека си припомним: следовници Христови запитали Господ как да разберат кой какъв е, Той рекъл: „по плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:16), сиреч по делата. Недъгаво, улаво е да загърбиш Православната Църква-Майка и да идеш в друга, гдето ще потропваш с ногите и подпяваш с устата, Боже, опази.

А и още: човекът, ради когото подхванах настоящите редовце, несъмнено ще да храни почит към Левски (него кой българин не го обича?!), но себеугодно забравя, че той е дякон Игнатий, духовник православен, и крачвайки охотно към инакво християнство нашенецът изоставя тъкмо Вярата на любимия национален герой. Няма ли крещящо противоречие между преклонението към безсмъртните деяния на Апостола и напускането на Православието?   

------------------------

     *На български - атрактивен.