"Времеубежище" ли е проблемът на българската литература?

Светлозар ЖЕЛЕВ

Последните два дни прочетох две статии в сайта "Площад Славейков", които касаят резултатите от програма "Преводи" на Национален фонд „Култура“. Едната е редакционна и неподписана - "Времеубежище взима 61% от средствата за превод на НФК" - а другата е лично мнение на Димитър Камбуров със заглавие "НФК куцука след Победителя". Както се вижда от заглавията, и двете,

при все че претендират да са несъгласие с политиката на фонда, и да споменават бегло мижавата финансова страна на програмата, а именно - намалението през тази година от 300 000 на 75 600 лева, както и безумната забрана да кандидатстват издателства извън ЕС и ЕИП, са насочени срещу Георги Господинов и решението на Експертното жури на фонда 3 от 5 одобрени проекта да са за превод на "Времеубежище" на шведски, литовски и чешки език. А в статията на Димитър Камбуров е отбелязано и личното му неудоволствие от позицията на резерва на проекта за превод на романа "Мисия Туран" на Алек Попов на английски език от неговата спътница в живота Трейси Спийд, блестяща преводачка, с която от години работим заедно по превода и изработката на каталозите на Националния център за книгата в НДК на английски език. Извеждането в заглавията на книгата и автора ѝ, несъмнено не е коректно, а в неприкритата неприязън към неговата личност и съмненията за качеството на романа в съпоставка с "Мисия Туран" в текста е меко казано неплодотворно, когато става въпрос за кандидатстване от страна на ЧУЖДИ ИЗДАТЕЛИ. Съгласен съм с много от обвиненията към НФК, нееднократно съм писал за тях, но личната нападка към автор и свеждането на читателската публика към неприязън и негативно отношение спрямо него, е нетърпимо злословие, което руши литературния контекст.

Ще кажа само няколко неща. И трите чужди издателства, кандидатстващи за подкрепа на превода на "Времеубежище" са изключително престижни и са сред лидерите в страните си. Знаете ли колко книги имаме преведени на шведски език, езикът на Нобеловия комитет, последните 10 години? Нито една. Колко имаме на литовски, и колко на чешки? На литовски една, а на чешки 4. А знаете ли колко щяхме да имаме без финансова подкрепа от страна на НФК и НЦК? 0, зеро, нито една. Шведският литературен съвет, институцията, която подкрепя превода на шведска литература в чужбина, подкрепи всички, пак го казвам - всички преводи на всички световни езици на трилогията "Милениум" на Стиг Ларшон, когато тя вече имаше повече от 10 милиона копия в света, и беше преведена вече на английски. Но шведите са наясно, че за да популяризираш литературата си, да отвориш вратата и за другите си автори на един литературен пазар, трябва да подкрепиш флагмана, който да прокара път като ледоразбивач и за останалите. На всеки литературен пазар. Никой не може да накара чужд издател да издаде книга, в която не вярва, дори със субсидия, но всяка държава прави всичко възможно да подкрепя издателските избори, когато решат да издават техен автор. А как никой от авторите на статиите не продума, при все че Димитър Камбуров говори за качествата на Трейси Спийд, които са несъмнени, и хвърля сянка върху литературните качества на Анджела Родел, отново противопоставяйки я на Трейси Спийд, че всъщност най-важното в подкрепата от страна на държавата е, че това е ПОДКРЕПА ЗА ПРЕВОДАЧИТЕ, защото както каза веднъж Рейнол Перес Васкес, има много начини да умреш от глад, но това да бъдеш преводач от български е един от най-екзотичните. Българската държава е мащеха и огромен длъжник към хората, които превеждат и популяризират българската литература по света, на фона усилията и финансовите, но не само, стимули, с които другите държави подкрепят преводачите си. Димитър Камбуров, при все че разглежда доста подигравателно и некоректно негативни страни на трите проекта, одобрени от НФК, пропуска да отбележи, че CEEOL, които кандидатстват за превода на "Мисия Туран", несъмнено изключително важна и ценна книга на един от най-големите ни автори - Алек Попов, всъщност не е издателство, а платформа за публикуване и разпространение от страна на други издателства на книги, и че всъщност говорим само за електронно издание и възможност за print-on-demand, ако някой си поръча книгата. Посочените 200 тираж са заобикаляне на условието на НФК, че не се подкрепят само електронни книги и print-on-demand. В основните принципи, критерии и внимание на всяка национална институция, подкрепяща преводите, е именно разпространението на едно подкрепено заглавие. Но, аз лично заставам зад всеки възможен превод и възможност за публикуване на добра българска книга, особено при автор като Алек Попов, роман като "Мисия Туран" и преводач като Трейси Спийд. И да, НФК трябва да намери възможност и за финансирането на всяка от резервите. Не "Времеубежище" е отнело парите за другите преводи и преводачи, а безумното решение за драстичното четворно намаляване на бюджета.

Когато някой е лично засегнат, да насочва злъчта си към автор, преводач или произведение, е просто некултурно и неприемливо. И накрая, само няколко факта, които са важните всъщност. Знаете ли колко е бюджета на NORLA, норвежкия център за книгата? 70 милиона евро. Знаете ли колко души работят в албанския център за книгата? 10. Знаете ли колко е бюджета за панаири на книгата на Румъния, само за панаири в чужбина, 7 на брой? 550 000 евро. Знаете ли колко е бюджета на Северна Македония в програма "Помощ за книга", при положение, че нашата е 100 000 евро? Повече от 1 000 000 евро. Повече от милион евро! Знаете ли колко е бюджета на Чешкия център за книгата, на българския е 0? 7 милиона евро. Знаете ли преводите на колко книги е покрила турската програма TEDA за 12 години? Близо 2 000.

Мога да ви давам примери до утре. Но никой не ме пита. Не мога да търпя обаче несправедливост и принизяване на един български автор и един роман. Още повече, когато той е отворил вратата на света за българската литература по този начин. А още повече, че тук са замесени преводачите от български език, които като истински възрожденци са посветили живота си на българския език и българската литература. Трябва да направим всичко възможно да привлечем интереса на чуждите издатели към българската литература, а с такива лични нападки и вътрешни борби в литературната гилдия и медиите няма как да се случи. Защото всички ние само заедно можем да убедим българската държава да поеме отговорността си към българската литература и култура.

---------------------------

Заглавието е от редакцията