Да, музеите и библиотеките не са бакалии, но има начин те да станат още по-атрактивни за публиката

Иван ВЕЛЧЕВ

Наскоро Министерството на финансите обнародва анализ на дейността на 3262 читалища, 111 музеи и художествени галерии и 27 библиотеки с регионален характер през миналата 2022 година. Основното заключение в него бе, че няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа на отделните регионални културни институти в страната. И затова се налага промяна в подхода за финансиране. Ето основният извод от анализа:

„Минимален е обхватът на дейността, свързана с организирането на редовни, ежеседмични форми на занимания с деца и възрастни. Разчита се на презентиране на статични изложби на експозиции и предоставянето на вече създаден и наличен библиотечен фонд, на участие или организиране на единични събития или изяви по повод конкретни празници или събития“!

Последва нещо като отговор на музейните специалисти, изразен от   Елеонора Авджиева, директор на Музея на на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, чийто извод е следният: „Според публикуваните данни на Министерство на финансите, от държавния бюджет се отделят 55 млн. лв. за издръжка на българските музеи. Сумата е малка, мизерна, крайно недостатъчна.”

Т.е. както винаги, става въпрос само за пари!

Първият въпрос, който възниква е: откъде-накъде финансовото министерство си позволя да прави оценка на културни институти и как успя това министерство въобще да свърши тази огромна работа?

Това същото министерство ли е, чията приходна агенция не може да събира различни дължими данъци и то с милиарди? Не подари ли един бивш финансов министър 700 млн. лева на един бизнесмен, че министерството плаче за някакви 55 милиона? А къде беше същото министерство, когато от една банка някакси изчезнаха към 4 милиарда лева, които се платиха от бюджета, т.е. от нашия джоб?

Парламентът е институцията с най-нисък обществен рейтинг, възнаграждението на депутати достигна около 10 000 лева на месец, в т.ч. и на такива, чиято дума въобще не сме чули за 4 години? Как ви се струва това на фона на средна заплата от около 1000 лева на музеен работник, която е 40 % от заплатите в румънските музеи?

От своя страна г-жа Авджиева с патос заявява: „ Музеите не са търговски дружества, нито пък атракционни центрове”! Нещо, което не е напълно вярно, но за това малко по-късно!

И така, спорът между двете страни прилича на разговор между глухонеми и основната причина за това е неразбирането за съвременната същност на институцията музей!

Съгласно чл.7 от Закона за паметниците на културата и музеите, ”Музеите в Република България са научни и културно-просветни институти, които издирват, изучават, събират, придобиват, съхраняват, документират и популяризират паметници на културата.„

А чл.3 на Закона за културното наследство пояснява: ”Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.”

Същият смисъл на музей се съдържа и в чл.24 на закона за културното наследство - „Музеят е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел”.

 Това се подчертава и в Чл. 35. ал.1, от Закона за културното наследство ”Основната дейност на музея е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности”. Сериозно?! Само че в оценката на МФ, въобще не се говори само за опазване на музейните ценности, а за други неща!

 Обръщам внимание, че в различните закони има различни дефиниции и съгласно тях музеите трябва да се занимават само с МАТЕРИАЛНИ паметници на културата. Точно оттук идват и проблемите!

Защото на 24.08.2022 г. Международният съвет на музеите (ИКОМ) прие следната актуализирана дефиниция за музей: „Музеят е постоянна институция с идеална цел, в услуга на обществото, която проучва, събира, съхранява, интерпретира и представя материалното и нематериалното наследство. Отворени към публиката, достъпни и приобщаващи, музеите насърчават многообразието и устойчивостта. Те извършват своята дейност етично, професионално и с участието на общностите, предлагайки различни начини за образование, забавление, размисъл и споделяне на знание.“

                       Има и Български национален комитет на ИКОМ! Е, и?

Хайде сега да открием разликите между тези дефиниции! Това са понятията „забавление и размисъл”! Малки, но съществени разлики, които отговарят на съвременните процеси в развитието на обществото и културата!

По света, музеите отдавна не са обикновени складове с артефакти, уважаеми дами и господа, а предлагат „различни начини за образование, забавление, размисъл и споделяне на знание“ !!

А най-интересното е, че българските закони не са актуализирани с тази нова дефиниция! Но и без тях има български музеи, в които основното е забавлението и размисълът! Преди няколко години във Велико Търново беше открит „Музей на илюзиите”. Мисля че такъв музей беше открит в София и други градове, но аз съм посещавал този във В.Търново. Те са част от световна верига с подобни музеи!

В него няма нито един паметник на културата! На голяма площ и два етажа са разположени различни апарати, уреди, чрез които се създават светлинни, оптични, електромагнитни и др. явления от физиката и оптиката и са представени заедно с мистериозни произведения на изкуството и класически загадки. Изключително образователното преживяване е обогатено с интерактивно забавление!

                   Това е 100-процентов атракцион, г-жо Авджиева!

И ако посетителят сам не участва в тези атракции, той няма какво да прави там. А там посетители колкото искате и често трябва да се прави предварителна заявка! Разбира се, всяка година атракциите се разнообразяват, защото физиката е безкрайна наука и предлага различни възможности за създаване на илюзии!

Преди осем години в Казанлък се откри първият и единствен фотомузей в страната! За кратко време той се превърна в уникално духовно пространство, в което не само се организират множество изложби на български и чужди фотографи, но се провеждат диспути, класически концерти и даже се прожектират стари български филми! А наскоро там бе показана една наистина уникална фотоизложба: снимки, направени от... незрящи хора! Там присъстваха и самите фотографи от Съюза на слепите, които с много вълнение разказваха за своите преживявания по време на целия проект! Така ние станахме по-близки с тях, защото те не искат пари, а съпричастност, разбиране, внимание!

Хайде сега драгите експерти от финансовото министерство да ми кажат: по какви критерии, формули, може да се изчисли ефекта от тази изложба, емоциите, преживяванията? По брой посетители и приходи този музей едва ли е между водещите.

По какви критерии може да се оценява дейността на Музея - Дом на хумора в Габрово? Може би по броя на усмивките и големината на настроението в него?

Как да се оцени дейността на „МУЗЕЙКО” в София, в който се забавляват и деца, и възрастни?

Както вече казах, МФ не може да прави оценка за дейността на който и да е музей. Правилен е отговорът, че това може да прави само обществото!

Хайде сега спокойно да обясня на министерството! Всички държавни и общински музеи се създават по предложение или след съгласуване с министъра на културата! Устройството и дейността на всички музеи се определят с правилници, приети от съответните органи, по нареби на Министерство на културата! Директорите им се избират и назначават от Министерство на културата или от общините! В Министерството на културата се създава и води регистър на всички музеи!

Така че, музеите не са някакви хрумвания, а институции, съэдадени, съгласувани и регистрирани от Министерството на културата, т.е. от държавата! Следователно, държавата във всички случаи трябва да бъде съпричастна към тяхната дейност!

Финансирането на музеите представлява сложна комбинация от държавни субсидии и собствени средства. Те стигат за материална издръжка, но не са достатъчни за създаване на качествено ново съдържание и модерни изложби. На второ място, музеите работят с ограничен персонал и много често един и същи човек съвместява много функции в една.

Музеите не са бакалии, а имат образователна роля, поддържат местната идентичност, вдъхновяват и раждат идеи, създават социална кохезия, генерират туристически поток, подкрепят развитието на талант в изкуството и науката. Музеите развиват креативност и критичност. Музеите се ангажират с важни и актуални проблеми в областта на екологията, социалната сфера, човешките права и прочее. Очевидно, общественият интерес е музеите да заработят добре. Те така или иначе струват пари на данъкоплатеца.

А инициативата за редовните занимания в музеите с деца не е задължение само на музеите, но основно на училищата! Разбира се, музеите трябва да бъдат партньори, но те не могат да карат учениците по задължение.

Музеите представляват ценен ресурс за развитие на културния туризъм Хармоничната връзка между тях трябва да се поддържа от гледна точка на инфраструктурата, качеството на колекциите, информационната и комуникационна системи, образователните функции на музея, персонала и връзката му с туристите и експонатите.

Как Министерството на финансите си представя по-високи приходи от културно-историческия туризъм, без адекватни музеи?! Посетил съм много музеи в различните райони на България, особено в последните 10 години. Да, има прерасни примери, но има и доста музеи с остарели, подтискащи, занемарени, затрупани, със зле подредени и неизпъкващи експонати, без минимални обяснения от страна на служителите в стил: ”Ами влизате и си гледайте”! А обясненията им са в стил на „уважаеми младоженци”…

Наскоро Канал 1 представи великолепен филм за проф. Андрей Пантев. И неслучайно точно той, най-сладкодумният разказвач каза: ”Историята не може да се разказва скучно, да представяш само сухи факти, дати и цифри, и така да се губи историческото събитие”!

Няма спор, че част от музеите трябва сериозно да преосмислят своята дейност, да аранжират по нов начин своето вътрешно пространство и начин за общуване с посетителите. Но за това също са необходими значителни средства и то за капиталови разходи, а не само за заплати! Атрактивен музей предполата и атрактивни, креативни музейни експерти, които едва ли ще се намерят при тези ниски възнаграждения!

А да говоря ли за библиотеките? Председател съм на Обществения съвет на една от най-големите общински библиотеки в България – тази в Казанлък! Книгите се обновяват основно на база на дарения, а всяка година се разчита на трохите от Министерството на културата! Преди години бяхме подготвили цялостни нови правила за финансиране на библиотеките по финландски образец! Предадохме текста в Общината, те казаха, че са го предали на Националното сдружение на общините, от което се очакваше да внесе общ проект до Министерство на културата! Минаха почти 5 години – никакви действия, нито реакция! Нищо!

Крайно време е разни политици и финансови „мъдреци” да спрат да употребяват израза ”издръжка на музеите” и респективно на културата!

Това е ИНВЕСТИЦИЯ, уважаеми неграмотници!

Инвестиция в бъдещето на нацията!

Ето защо считам за наложително различните страни и институции да не се обясняват чрез медиите, а да се съберат, да анализират ситуацията и да вземат решения! Мисля, че тази публична среща трябва да се инициира от сдружение „Български музеи”, с участие на министерствата на културата, на образованието и на финансите, но на нея да има широко присъствие и на граждани!

Трябва да се изработи и съвсем нова методика за финансиране на музеите. Време е общините, висшите училища, научните организации и структурите на централна администрация да започнат да включват музеите и галериите като равноправни партньори в големите проекти за развитие на туризма и за опазването на културното наследство, за да се осигури допълнителна възможност за по-справедливо възнаграждение на експертите с висок креативен потенциал. Както и да се използва по-плътно този потенциал при създаването на значими културни, инфраструктурни, научни и образователни продукти.

Ако това не се случи, всяка година ще четем протестни писма с искане за повече пари!

През 90-те години превърнахме болниците в търговски дружества. Резултатът го знаем. Ние сме държавата с най-висока смъртност в Европа!

През 2007 Тройната коалиция въведе идиотския принцип ”Парите вървят с ученика”! Резултатите ги знаем! България е на последно място в Европа и на последните места в света по т.нар. ”функционална грамотност”! Както каза проф. Атанас Семов, „от училището ни днес излизат неграмотни социопати”!

Ето защо съм против бакалско-счетоводното мислене, насочено срещу музеите! Един мъдрец от приказките - Малкият принц - беше казал: ”Истинското е невидимо за очите!”

Аз бих добавил: ”и неоценимо с пари”!