Защо обичаме приятелите си? Вероятно защото те са свидетелите на нашия живот

Петър МАРЧЕВ

Защо обичаме приятелите си? Вероятно защото те са свидетелите на нашия живот. И когато се съберем отново /на чашка или на кафе/ те са готови да потвърдят, че наистина сме живели, а не просто сме сънували или мечтали с отворени очи… Приятелите са онзи жив био-кинематографически апарат, който е заснел ценни кадри от нашия собствен живот, за които сме успели да забравим… 

Аз питая някаква слабост към тия думичета, може би ради пренебрежението връз тях

Румен СТОЯНОВ

Нима? Чак пък? Да. Те са бедният роднина край отрупаната с вкуснотии българска езикова трапеза: не ги броим за пълноценни думи, поменаваме ги едва ли не от няма и къде, по-обстойно внимание съвсем не им отдаваме, към тях съществува неписано и безоснователно предубеждение от порядъка на всичката Мара втасала, че отдолу се почесала: какви по-важни, а че тежки въпроси пред научната ни мисла стоят. Не

Редове от дневника на един украински писател, с днешна дата

Назар РОЗЛУЦКИЙ

Аз не съм военен. Никога не съм се стремял да бъда в армията. Аз съм доктор на историческите науки, изследовател, музеен работник. Малко писател. Трябваше да посветя времето си на изследване на историята, писане на книги и научни трудове. Искам да чета книги за изкуство, за любов. Това искам да правя, обичам работата си.  Но, сега съм военен. Защото в моята страна се води жестока война. Участвам в

Вълшебницата, която преобрази другарката Пепеляшка в капиталистическа принцеса

Румен СТОЯНОВ

А, че кой не знае Пепеляшка, бедното, хубаво и добродетелно момиче, възходило до принцеса и царица? Вярно, само че тия работи стават единствено из омайни приказки. Нищо подобно, ще възразя, има ги по живота и в околностите му, сред току нас, ако се озърнем и вмислим. Ей доказателство. Партията бе ни продънила тъпанчета и ушни миди, натрапчиво повтаряйки лозунга над лозунгите „Свобода, равенство, братство!”