Обречените не на смърт, а на живот те поздравяват!*
ШЕСТОДНЕВ
Знам, че сега ни гледаш, Свят. Гледаш ни с уплашените очи на Полша. С нерешителните жестове на Франция. С премерените стъпки на Германия. С гневните викове на Латвия. Със скептично потрепване на Унгария. С тягостното мълчание на Израел. С далечните викове на САЩ и Канада. И през очите на стотици други страни ни гледаш... Изглеждаш неловко. Често поглеждаш надолу. Особено, когато с
Страничка от военния дневник на една украинска писателка
Христя ВЕНГРИНЮК
На скъпите ми българи, благодарим за цялата подкрепа! Омразата към руския фашизъм става безгранична, защото това, което правят те е нещо, което не бихме могли да си представим, дори не сме чели за това в книгите. Цяла нощ и цял ден е много тревожно в цяла Украйна. През нощта ракета унищожи част от Киев: модерен, красив търговски център и голям спортен комплекс към него.
14 тревожни фрагмента от Георги Господинов
ШЕСТОДНЕВ
В началото, при първите репортажи от бомбардировките, разбитите улици и танковете по тях, имах усещането, че гледам стари руски кадри от войната, документален черно-бял архив от Втората световна. Ние пораснахме с тези филми. В първия момент умът не може да приеме, че всичко се случва тук и сега, с днешни хора в днешни градове. Тези кадри, макар и цветни, са почти черно-бели всъщност.
Почти истинска история, копната от дебрите на руския интернет
ШЕСТОДНЕВ
В тази славна година Русия празнува 200-годишнината от победата в Отечествената война от 1812 г. Малко хора обаче знаят, че пра-пра-пра-дядото на нашия слънцелик президент, скромният крепостен селянин Дормидонт Пафнутевич Балаболкин, изигра голяма роля за поражението на наполеоновите орди... Имало едно време едно царство, расийско господарство, а в него Дормидонт Балаболкин живееше в схлупена
По повод „жестоките“ мерки, с които Западът протестира срещу руската военна интервенция
Уди АЛЪН
За да стане революция, са необходими две неща: някой или нещо, срещу което да се въстане, и някой, който да се навие да въстане. Официалното облекло не е задължително и двете страни могат произволно да избират мястото и времето, но ако някоя от тях не се появи, цялата работа отива по дяволите. По време на Китайската революция от 1650 г. и двете страни не дойдоха и, естествено,